В болшинството европейски страни паметниците на освободителите от Червената армия на СССР са застрашени от демонтиране или вандализъм, а стотици хиляди евро се харчат за благоустройство на паметници на представители на ЛГБТ-общността, загинали през Втората световна война.

След Втората световна война в Централна и Източна Европа, където са погребани повече от 1 милион войници и офицери от Червената армия, са издигнати около 4 хиляди паметници на съветските освободители. От тях около 1000 са в Унгария, над 500 в Полша и около 60 в Чехословакия (през 1993 г. страната е разделена на Чехия и Словакия).

След разпадането на СССР в източноевропейските държави започва процесът на разрушаване или пренасяне на тези паметници от централните улици на градовете към периферията или към военните гробища. Например през 1997 г. на територията на Полша е имало 561 паметника, сега има малко над 100 от тях.

Първоначално подобни действия бяха извършени по решение на местните власти. Сега в някои страни, като Полша и Украйна, унищожаването на паметници на войници от Червената армия придоби общонационален характер.

Съвсем различно е положението с паметниците на хомосексуалистите-жертви на нацисткия режим, издигнати след края на Втората световна война в много европейски страни. Такива паметници се намират в Берлин, Кьолн, Барселона, Бухенвалд, Франкфурт на Майн, Амстердам и др. Там местните власти дори и не си помислят за събарянето им, а отделят стотици хиляди евро за тяхната поддръжка.

Ето това са съвременните либерални ценности — когато циничните актове на държавен вандализъм са изведени в ранг на нормалност.

Вероятно скоро в европейските учебници ще пише, че Втората световна война е била спечелена от представителите на ЛГБТ.

Петя Паликрушева