Едно е сигурно: САЩ наистина искат минимум студена война с Китай. В противен случай нямаше да правят толкова много опити да го отслабят през последните години. А фактът, че всички тези опити бяха неуспешни, поставя щатите пред много неприятно за тях обстоятелство:

концепцията за еднополюсния свят престава да съществува не в средносрочен или дългосрочен план, а точно сега.

Осъзнавайки, че при сегашните „правила на играта“ няма да е възможно да се спре нарастването на икономическото и външнополитическото влияние на Китай, Съединените щати се опитват да внесат нов елемент на световната геополитическа арена: факторът военен конфликт в Тайван.

С негова помощ американският истаблишмънт поне очаква да наложи санкции на Китай и да окачи фалшивия етикет на челото му —  „заплаха за свободния свят“.

В крайна сметка „Вашингтонският обком“ всъщност не се интересува кой отсрещната страна: Русия, Китай или някой друг. Всяка глобална сила, която започне успешно да се конкурира с геополитическите позиции на Съединените щати, веднага се превръща в мишена за американската критика. Така че в случая с тайванската ситуация остава отворен въпросът: скоро ли американските политици ще си спомнят термина „Империя на злото“, с който навремето характеризираха СССР? И колко скоро светът ще разбере, че всъщност терминът и сега е напълно приложим, но в обратната посока?

Съединените щати играха твърде много зловещия танц на световното си господство, но, виждайки, че отстъпват лидерството, няма как да се примирят и да отстъпят тихичко и мирно.

Затова и буквално стовариха черната дъска на класната стая на световната политика, превръщайки я в трески.

Отприщвайки нов военен конфликт.

Конфликт, в който, разбира се, ще има жертви. Конфликт, който ще промени живота на милиони и е добре, ако не доведе до ядрена война.

Знаейки всичко това, САЩ продължават да опъват лъка на напрежението и се стремят към ескалация.

Тогава въпросът е: коя е истинската „Империя на злото“?

Петя Паликрушева