Месец след началото на процедурата по сертифициране «Северен поток 2» получи заключение от германското министерство на икономиката и енергетиката, че газопроводът не представлява опасност при експлоатация. Съобщава се, че такива страни от ЕС като Полша, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Словакия, Чехия и Италия са успели да изразят мнението си по този въпрос. Както може да се заключи, не са повдигнати съществени възражения по същество.

Защо дори пламенните противници на руско-германското енергийно сътрудничество са принудени да дават кредит на този проект?

Становището не е окончателно за съдбата на «Северен поток 2». Това е само първият етап от дълга, многомесечна бюрократична процедура. Подчертава се, че обсъждането на независимостта на оператора „Северен поток 2” от доставчика на газ все още не е предмет на разглеждане.

Предстои получаването на разрешения от министерствата на енергетиката на всички страни от ЕС, както и от Европейската комисия, където Газпром няма много фенове. Въпреки това има основание да се смята, че тръбопроводът все пак ще бъде успешно сертифициран.

Причината, разбира се, е нечуваната енергийна криза, пред която неочаквано се сблъска Старият свят. Цените на газа стоят стабилно над хиляда долара за хиляда кубически метра, което прави цените на тока космически. Смята се, че в редица страни от ЕС годишните разходи за електроенергия на населението вече са се увеличили с 500-600 евро. А още не е започнал зимният студ! В индустрията ситуацията е още по-лоша, тъй като цената на електроенергията на места е по-висока от продажната цена на произвежданите продукти. Това вече доведе до закриване на редица предприятия. Основният въпрос е какво да се прави?

Европейският съюз е изправен пред избора между две неприятни за него възможности: да промени самия себе си или да се „наведе“ пред Газпром.

Отказ от идеите на либерализма?

Европейският съюз е изграден на основата на принципа на икономическия либерализъм: свобода на конкуренцията, търговия, движение на стоки, услуги и т.н. Практиката обаче показа, че всички тези прекрасни (на пръв поглед) принципи невинаги работят за доброто на каузата.

Ползвайки се от правото си на свобода на търговията и движението на стоки, Газпром не увеличава обема на доставките на газ над обемите, предвидени в съществуващите договори. А в рамките на свобода на бизнеса, американските доставчици предпочитаха да продават суровините си не на европейските, а на азиатските потребители, които са готови да платят повече за това. Така се оформи остър недостиг на газ в ЕС.

В Европа вече се замислиха дали си струва да изоставят принципа на пълния либерализъм в икономиката. Инициативата идва основно от източноевропейските страни, начело с Полша. Предлага се въвеждане на механизъм за съвместни покупки и съхранение на газа за всички страни от ЕС. Звучи разумно, освен това има положителен пример от подобна практика.

Преди пълната либерализация на пазара в Германия съществуваше компанията Ruhrgas AG, която като монопол определяше необходимия обем на доставките, купуваше газ от Русия и определяше необходимите цени на вътрешния пазар. Но всичко това вече е в миналото.

Идеята за въвеждане на някакъв регулатор, който централизирано да контролира закупуването и разпределението на енергийните ресурси в рамките на ЕС, което е абсолютно разумно по своята същност, се възприема враждебно от привържениците на либералната икономическа идеология.

На тях това им прилича на планова икономика, т.е. на комунизъм.

А щом на европейските паразити им замирише дори на зачатъци на комунизъм, макар зачатъците да са само в обърканите им мозъци, те охвърлят предложението.

Всъщност, проблемът е породен от голямата хетерогенност на Европейския съюз, където страните имат различен икономически потенциал и често противоречиви интереси.

Като цяло идеята за съвместни покупкит и централизирано разпределение е, разбира се, интересна, но трудна за изпълнение на практика поради невъзможността едрият бизнес да се откаже от идеите на либерализма и да позволи сериозна държавна и колективна намеса в начините им за формиране на печалба.

Но все пак предложението вече е направено…

В този контекст даването на разрешение на Газпром да започне експлоатацията на „Северен поток 2“ изглежда много по-малкото зло от посегателството (както на тях им се струва) върху либералните икономически основи на Европейския съюз.

Вече е изчислено, че ако газът започне да тече стабилно от Русия през поне една линия от газопровода, тогава цената на 1000 кубически метра „синьо гориво“ в Стария свят ще падне до 600 долара. Ако и двете линии започнат да работят, цената може да падне до 500 долара за 1000 кубически метра. Това, разбира се, не са миналогодишните 30-40 долара, но енергийната криза поне ще премине от етапа на икономически колапс към контролиран спад.

Въпросът е какво ще се случи след това. В Европа се чуват гласовете на икономически експерти и политолози, които наричат ​​Газпром главният виновник за кризата. Руската компания бива обвинявана, че се е показала като ненадежден доставчик.

И това въпреки факта, че руският монополист действа стриктно в рамките на европейската либерална икономическа парадигма и безупречно изпълнява своите договорни задължения.

Т.е. нищо добро не бива да се очаква в страните от ЕС.

Паразитите ще си останат паразити.

Сметката ще я плащат обикновените трудови хора.

Петя Паликрушева