Тъй като прекомерната инфлация е един характерен резултат от системата на фиатните (декретните – бел. прев.) пари, има ли наистина някой изненадан, че такъв момент може би се задава отново? Изглежда, че почвата е подготвена от дълго време: Разюздано държавно заемане. Увеличаващи се регулаторни тежести и пречки пред бизнеса и работниците. Намаляване на участието на работната сила. Специфичното нежелание на голяма група млади мъже да търсят работа или образование, пише Холмън Дженкинс за Wall Street Journal.
След това дойдоха пандемията и пандемичното разходване, които изместиха общественото търсене от услуги (вече не са налични) към стоки, които веригата за доставки има трудности да достави.
Джером Пауъл, шефът на Федералния резерв, предпоставя щастлив край: производството се възобновява, стоките и услугите потичат в изобилие, инфлацията е преходна. Но той знае, че не е толкова просто. Появата на централни банкери е ужасната инфлационна психология, но инфлационните очаквания не се вграждат в главите на потребителите поради травма от детството, а защото те разпознават мисленето на регулаторите за толериране на инфлацията. И Пауъл, чиято нова номинация за поста предстои, трябва да подчини себе си и своите монетарни решения на бързо оформящия се нов дневен ред във Вашингтон: усилията на цялата върхушка да попречи на Доналд Тръмп да се върне в Белия дом.
Инфлацията е като Covid: Ако се развихри, тя ще доминира нашата политика. Тя причинява голямо нещастие, но също така прави възможни нови неща.
През 70-те години на миналия век инфлационната криза потопи управляващите, заети с опити да поправят предлагането и цената на въздушния транспорт, камионния транспорт, железопътните услуги и доставките на енергия за потребителите. Тя разруши данъчната система, която се оказа, че непрекъснато тласка хората към по-високи пределни ставки, въпреки че реалните им доходи и жизненият им стандарт намаляваха.
Като цяло, голяма революция относно ролята на правителството в икономиката започна при Джими Картър и продължи при Роналд Рейгън и отекна в целия западен свят.
Днешната инфлация би ударила една негъвкава икономика. Правилата за зониране потискат предлагането на жилища; лицензионните ограничения потискат предлагането на лични услуги. Вятърните и слънчевите мандати засягат надеждността на мрежата. Помощите, базирани на подоходен критерий, правят по-малко привлекателно за американците да работят.
Може да открием други уязвимости, но две ярки такива не бяха част от историята през 70-те години. През 1977 г. федералният дълг бе 34% от БВП; днес е 125%. А делът на американците, които са получили пряка държавна помощ, се е увеличил четирикратно. Сега тя включва повече от 50% от населението и това е преди огромните ни пандемични разходи и социалните амбиции на Джо Байдън.
Което означава, че много може да се обърка, и то бързо. Повишаването на лихвените проценти може да удвои или утрои днешната лихва от 400 милиарда долара по националния дълг. За една нощ това перо може да стане съперник на социалното осигуряване и Medicare (държавната здравна пргорама – бел. прев.) като най-големия отделен бюджетен разход.
Наличните опции само биха задълбочили проблема на обществото с инфлацията: големи увеличения на данъците и съкращения на разходите, финансиране на дефицити от централната банка (водещо до по-голяма инфлация) или строги мерки за принуждаване на частните вложители да държат държавен дълг, като така по същество се отчуждават частните спестявания.
Въпреки че социалните обезщетения номинално се индексират с инфлацията - за следващата година бе обявено повишение от 5,9% - Конгресът знае добре как да си възстанови разходите за обезщетения, като ги облага с данъци. За програми като Medicare и Medicaid, които предоставят обезщетения в натура, още по-простият начин е да се намалят плащанията на доставчиците на услугите, което потребителите ще изпитат като влошено качество и по-дълго време за чакане.
Към засилването на раздразнението на избирателите добавете и вероятното таргетиране от Конгреса на косвени облекчения, които ефективно ще поставят почти 100% от американците на помощи. Облекченията включват приспадане на ипотечните лихви и необлагаеми здравни грижи, предоставяни от работодателя.
Когато избирателите са гневни и объркани, както става, когато инфлацията нарушава техните очаквания и житейски планове, стават възможни нови неща, добри и лоши. Еволюционистите говорят за „прекъснатото равновесие“.
Пристъп на трансформираща обществото инфлация със сигурност ще ни изведе от старото и изчерпано равновесие към ново, което можем да се надяваме, че ще се окаже устойчиво в дългосрочен план.
Никой не е планирал нашия гигантски експеримент в посока социална и административна държава. Непоследователността му отдавна се проявява. Много от неговите функции дори не са за решаване на някакъв проблем, а за задоволяване на групи избирателите, които искат власт над свои съграждани.
Всички живи неща трябва да се променят и адаптират. Това включва сегашната фискална държава, която толкова очевидно е свършила бензина, че почти всички хора, от „най-будните” до най-тръмпистки настроените, го усещат по някакъв начин.
