Криптовалутите до този момент не успяват да изместят издаваните от правителствата традиционни пари, нито да предизвикат революцията, която повечето им почитатели предвиждат. Но какво ако всъщност технологията в основата им може да бъде впрегната за трансформация на традиционните фиатни пари – като, например, ги направи по-лесни и евтини за използване от повече хора по света.

Тази цел може и да се окаже постижима – с помощта на правителствата, които криптоактивите трябваше да засенчат, пишат екип редактори в материал за Bloomberg.

При традиционните пари има още много какво да се желае. Повечето хора ги съхраняват в големи банки, които понякога използват уловки или дори директно измама, за да налагат такси на своите потребители – и които често се оказват притеснително уязвими по време на кризи. Движението на пари може да отнеме дни, особено ако те трябва да си проправят път през античната и лесна за хакване мрежа от кредитори, които управляват международните трансфери. А за тези, които нямат банкова сметка, нещата стават още по-зле. В същото време тегленето от банкомати, използването на карти и прехвърлянето на средства става с цената на големи такси.

Биткойнът, оригиналната криптовалута, бе създаден, за да елиминира всичко това. Всеки с интернет може да си направи анонимен акаунт, контролиран с частен ключ. Потребителите може да изпращат дигитални токени навсякъде по света и по всяко време благодарение на доброволна мрежа от компютри, които записват трансакцията чрез блокчейн.  Криптографията и децентрализирането защитават от злоупотреби и повреди.

Технологията зад криптовалутите вдъхва надежда не само за по-справедлив вид финанси, но също и за по-голяма сигурност: смъртта на една или друга голяма международна банка ще причини далеч по-малко щети, ако плащанията могат да продължат и без нея.

Биткойнът даде началото на цяло едно движение, но поне до този момент се провели като валута. Криптовалутите в най-чистата им форма са прекалено волатилни, за да бъдат полезни, освен може би за спекулации, незаконна търговия и от време на време финансиране на активисти срещу потиснически режими. Необходимата изчислителна мощ за блокчейна го прави бавен и скъп начин за извършване на по-малки трансакции, да не говорим за щетите върху природата.

Хората също така се страхуват да не загубят криптоключовете си (около една пета от всички биткойни са загубени по този начин), заключвайки средствата си в приложения за криптопротфейли или други платформи, които често биват хаквани. Повечето криптофенове се налага да използват същите видове посредници – борси, PayPal, криптомати (на същия принцип като банкоматите) – които технологията цели да замени. Засега голяма част от тези бизнеси са значително по-малко безопасни и по-скъпи от традиционните си варианти. А бързото им разпространение застрашава още повече финансовата стабилност.

Но въпреки това не всичко е загубено. Криптоиновациите може тепърва да ни представят една по-добра платежна система.

Вижте стейбълкойните. Те се борят с волатилността, обвързвайки се с фиатните пари – като на практика признават най-големия дефект на чистите криптовалути. Те биха могли да работят с по-ефективен блокчейн от този на биткойна и да имат по-малък въглероден отпечатък. В момента те се използват предимно от спекуланти, които държат в тях пари, докато решат на какво да заложат или за печалба от лихви на нерегулирани кредитни пулове. В крайна сметка инфраструктурата, която те използват, може дори да предостави инфрактруктурата, по която да се придвижват държавните дигитални пари.

Тези иновации дават заявка за успех, но също така представляват и риск, който регулаторите трябва да имат предвид.

-Може да изплашат потребителите. Стейбълкойните могат да се разменят за фиатни пари при фиксирани курсове, а балансите на фиатните пари в приложения като Strike например трябва да бъдат подсигурени. Но често те не са. Липсата на яснота може един ден да изплаши инвеститорите, ускорявайки евентуалния срив, когато всички тръгнат да изоставят позициите си.

Регулаторите трябва да настояват за гаранции под формата на висококачествени активи, най-добре фиатни пари. В САЩ това може да бъде постигнато като се изисква платежните приложения и емитентите на стейбълкойни да инвестират само в банкови депозити, които на свой ред са държани от Федералния резерв или като се дават тясно специализирани банкови лицензи, които позволяват отварянето на резервни сметки директно към Фед.

- Може да застрашат традиционните банки. Ако хората могат сигурно да съхраняват парите си в стейбълкойни и платежни приложения, те може да спрат да използват банкови депозити, лишавайки традиционните кредитори от средства за заеми. Свитото кредитиране на свой ред може да доведе до проблеми за икономиката.

Но скорошно проучване на Английската централна банка показа, че подобни притеснения може би са преекспонирани. Хората по-скоро ще го дават по-бавно, посочват властите, при възприемането на нова форма дигитални пари, давайки време на системата да се адаптира. Въпреки това регулаторите трябва да бъдат предпазливи, забранявайки стейбълкойните и платежните приложения да изплащат лихви или намалявайки тези, които получават по депозитите си към Фед. Подобни ограничения биха могли да бъдат облекчени на по-късен етап, щом веднъж властите могат да установят заплахите банковата система и кредитите.

- Те могат да бъдат хакнати или компрометирани по друг начин. едно нещо е приложенията на Facebook да останат недостъпни за ден, съвсем друго ще това да се случи на компания, която управлява международна платежна система. Новите протоколи все още не са сигурни – както показаха скорошните проблеми с блокчейн системата на криптовалутата солана.

Регулаторите трябва да изискват наличието на достатъчен капитал за абсорбирането на изненадващи загуби и да зададат стандарти за сигурност и управление – например като тестват устойчивостта на системата и установят кой носи отговорността за справяне с извънредни ситуации.

- Те могат да подпомагат престъпността. Криптоплатформите обикновено идентифицират потребителите само чрез адрес от букви и цифри. Това ги прави удобни за хакери, искащи откуп, хора, които укриват данъци и други престъпници – увеличавайки и притесненията, че по този начин може да се заобикалят международни санкции и закони срещу прането на пари.

Платформите и приложения могат и трябва да изискват идентифициране при необходимост от прилагане на закона.

За мнозина спекулативната мания около криптовалутите няма да свърши добре. Някои държавни представители, като финансовият министър на САЩ Джанет Йелън, са прави да призовават за спешни мерки справяне с растящия риск. Те обаче са прави и да не забраняват напълно криптовалутите, както Китай се опитва да направи. Увеличаващите се иновации така или иначе увеличават конкуренцията – както частната, така и обществената, за да се подобри финансовата система, която със сигурност се нуждае от известно подобрение. Резултатът може да е от полза на хората навсякъде по света – стига регулаторите да не изостават в защитата от бъдещите опасности.

Елена Илиева, редактор Божидарка Чобалигова