С данните за висока инфлация в САЩ става все по-трудно да защитя членството си в лагера, който смята, че тя е преходна. И все пак отстоявам мнението си, че тя е точно такава: след няколко години инфлация над средната, цените ще се върнат към стабилно състояние от около 2% годишен растеж, какъвто обикновено е случаят от началото на 90-те години, пише за Bloomberg Тайлър Кауен, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния.

Аргументите за преходна инфлация не са свързани с това дали следващите данни ще покажат повишение, или понижение. Те по-скоро се свеждат до следните две твърдения:

- Федералният резерв може да контролира темпа на инфлация на цените.

- Федералният резерв не иска инфлацията да е много висока.

Първото твърдение изглежда очевидно вярно. Централните банки се стремяха към инфлация от 2% или малко под нея в продължение на много години. Те редовно я постигаха - въпреки че след Голямата рецесия някои учени настояваха, че западните икономики са хванати в ликвиден капан (състояние на близки до нулата лихви, което връзва ръцете на монетарните власти - бел. прев.)

Но централните банки разполагат с много регулаторни инструменти, включително управлението на очакванията, и обикновено е грешка да се залага срещу тях. И следствието от ликвидния капан е, че Фед не може да увеличи темпа на инфлация в дефлационни времена, а не че Фед не може да го намали във времена на инфлация.

Ако има причина да се спори с „клуба Преходна инфлация”, тя касае второто твърдение. Това, че Фед иска да намали инфлацията, е вярно по принцип, но политическата цена за това може да е твърде висока. В края на краищата намаляването на инфлацията изисква Фед да предприеме затягане на паричната политика, което крие риск от рецесия. Такава политика понижава съвкупното търсене и в свят на устойчиви заплати и цени това може да доведе до по-ниски БВП и заетост, както всъщност се случи в началото на 80-те години.

Ключовият въпрос тогава е дали Фед е по-загрижен за борбата с инфлацията или за намаляване на шанса за рецесия. Разбира се, има несигурност относно отговора на този въпрос, както и би трябвало, но все пак оставам в лагера на преходната инфлация.

Един от начините да се разглежда Фед е като независима институция с мандат да поддържа стабилни цени (половината от двойния мандат, който включва и растежа). Председателят Джером Пауъл направи тази цел по-гъвкава, като въведе „таргетиране на средната инфлация“ и тази политика дава на Фед известна свобода на действие при вземането на решение кога темпът на инфлация трябва да спадне. Но тя не дава лиценз на Фед да позволи 5% годишна инфлация за следващите пет или 10 години. Ако Фед изневери на мандата си, той ще загуби голяма част от доверието, на което се радва. Така че от регулаторна и институционална гледна точка е в интерес на Фед да контролира инфлацията.

Алтернативен начин да се разгледа Фед е като политически субект, мотивиран от инстинкт за самосъхранение или желание да помогне на управляващата Демократическа партия. Като оставим настрана дали това е вярно, избирателите правилно възприемат по-високата инфлация като понижаване на техния жизнен стандарт.

Незначителното нарастване на безработицата може да засегне само 5% от електората (особено нискоквалифицираните хора, които са по-малко склонни да гласуват). В контраст, инфлацията засяга всички избиратели и повечето от тях я мразят. Така че дори циничната сметка показва, че Фед ще намали инфлацията.

Може би най-важното е, че я има и пазарната гледна точка - а пазарът очаква Фед да понижи инфлацията. Доходността на 10-годишните амеркански ДЦК е 1,64%. Тази доходност нараства, но едва ли може да предскаже хиперинфлация или дори 5% инфлация за следващите 10 години. Най-негативното доказателство досега е от пазара на индексирани с инфлацията ДЦК (TIPS), в които са вградени инфлационни очаквания от около 3% през следващите пет години.

Може би се чудите дали „пазарът“ разбира инфлацията и Фед. Ами, инвеститорите са обсебени от Фед и го следят най-внимателно. Когато срещна скептици по отношение на преходната инфлация, ги питам: „Какво повече знаете за Фед от пазара?“ Все още не съм получил убедителен отговор.

Привържениците на трайната инфлация разчитат на поредица от малко вероятни събития: Сенатът да не е в състояние или да не желае да потвърди нови кандидати за борда на Фед (в момента има две отворени места, плюс позициите на председателя и заместник-председателя) - политическа криза може да връхлети Белия дом, например президентът Джо Байдън да се разболее, и да не бъдат предложени нови кандидати. Така може да се получи вакуум в ръководството на Фед, който ще е по-малко способен да предприеме решителни действия.

В такъв свят всички залози са възможни. Но засега - като се имат предвид институционалните и политическите стимули на Фед, както и пазарната прогноза - аз се придържам към лагера на преходната инфлация.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова