В продължение на десетилетия американското военно планиране се основаваше на идеята, че САЩ трябва да могат да водят две войни, в различни части на света, едновременно. Но дори и най-мрачните стратези не са планирали три войни едновременно, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Администрацията на Джо Байдън обаче в момента е изправена пред милитаризирани кризи в Европа, Азия и Близкия изток. Взети заедно, те представляват най-голямото предизвикателство пред глобалната мощ на Америка след края на Студената война.
Американски официални лица информираха, че Русия планира инвазия в Украйна „още в началото на 2022 г.” Междувременно Лойд Остин, американският министър на отбраната, предупреди, че военните маневри на Китай близо до Тайван изглеждат като репетиция за пълномащабна инвазия. Иран пък може да е на няколко седмици от създаването на достатъчно материал за производството на ядрено оръжие - резултат, който САЩ се опитваше да предотврати десетилетия.
Някои анализатори се притесняват, че сега Америка може да е изправена пред координирана глобална агресия от страна на ревизионистки сили. Карл Билдт, бивш министър-председател на Швеция и дипломат, предупреждава, че властите трябва да обмислят възможността за едновременни нахлувания в Тайван и Украйна. „Взети заедно, тези два завоевателни хода биха изместили фундаментално глобалния баланс на силите, издавайки смъртния акт на световен ред, който крепеше глобалния мир десетилетия.“
Изглежда малко вероятно Си Дзинпин и Владимир Путин да си говорят директно за координирани военни действия. Идеята пък за тристранен конферентен разговор, в който участва и Ебрахим Раиси, президентът на Иран, е в сферата на фантастиката.
Но въпреки че няма единен план, свързващ амбициите на Пекин, Москва и Техеран, има известна степен на споделен анализ и бдителност. Правителствата на Китай, Русия и Иран се оплакват, че са набелязани за „смяна на режима“ от Вашингтон. Всички те имат амбиции да доминират в своите региони. И всички те оправдават амбициите си с претенции за родство с народи извън националните им граници.
Правителството на Си настоява, че съдбата на Китай е да „обедини“ родината, като погълне Тайван. Путин твърди, че се извършва „геноцид“ срещу рускоговорящите в Украйна и че е дълг на Москва да ги защити. Иранското правителство твърди, че е защитник на исляма в целия свят и използва мюсюлманите шиити извън своите граници като прокси воини.
След хаотичното изтегляне от Афганистан през лятото Америка изглежда слаба. Това увеличава изкушението за Русия, Китай и Иран да се опитат да подновят старите си оплаквания или да продължат с отколешните си амбиции.
Ревизионистките сили в Азия, Европа и Близкия изток ще наблюдават развитието на другите континенти. Неотговарянето на атаки срещу Украйна или Тайван би сигнализирало за фундаменталната промяна в глобалната мощ, от която Билдт и други се притесняват. Но силата и репутацията на САЩ могат да намалеят и чрез поредица от по-малко зрелищни отстъпки, които колективно индикират, че Америка се отдръпва.
Вече има тревога в части от Европа относно приказките на администрацията на Байдън за постигане на ново „разбирателство“ в областта на сигурността с Русия в Европа. Ако САЩ отстъпят пред руските заплахи за Украйна, Китай може да бъде насърчен да засили заплахите си спрямо Тайван, а Иран може да настъпи ядрения педал. Съюзниците на Америка, които са от решаващо значение за глобалния обхват на Вашингтон, могат да паднат духом и да започнат да се отлюспват.
Белия дом е нащрек за тези опасности. Той знае, че трябва да подбере своите битки - или рискува да стане опасно ангажиран навсякъде. Силната позиция на САЩ в Европа, Азия или Близкия изток може да помогне за възстановяване на американското възпиране в целия свят. Но къде, ако изобщо, Америка трябва да показва мускули?
Мащабната заплаха е Китай, но мащабната провокация е Русия. По-малкият мащаб на риска сочи към Иран - който (засега) не е ядрена сила. От стратегическа гледна точка инстинктът на администрацията на Байдън е да се концентрира върху Китай като единствения реален претендент за ролята на Америка като световна суперсила. Байдън намекна, че САЩ ще защитят Тайван, ако той бъде атакуван, но не направи подобни коментари за Украйна.
Повечето американски анализатори обаче все още смятат, че атака срещу Тайван е малко вероятна през 2022 г., понеже Си Дзинпин се нуждае от стабилност, тъй като се готви да бетонира властта си на важен конгрес на комунистическата партия следващата есен. Заплахите на Русия към Украйна са по-непосредствени. Но директният конфликт с ядрената Русия остава почти немислим. Вместо това Байдън заплаши с масивни икономически санкции и военна помощ за Украйна в случай на руска атака. Въздушните рейдове срещу ирански ядрени съоръжения изглеждат по-малко опасни от замесването с руски или китайски сили. Но Байдън, както Барак Обама и Доналд Тръмп преди него, не е склонен да се въвлече в поредната война в Близкия изток.
Администрацията на Байдън няма изрично да премахне военната опция от масата в нито един от тези три конфликта. Но най-вероятно САЩ ще разчитат на икономически и дипломатически оръжия. Строгите икономически санкции, които вече са въведени срещу Иран, могат да бъдат използвани срещу Русия или Китай в случай на атаки срещу Украйна или Тайван.
Това няма да е началото на Третата световна война, но може да бъде краят на глобализацията.
