Протестите в Казахстан показаха, че установеният в страната модел има много недостатъци, които предизвикват натрупване на недоволство сред милиони хора - тези, които са встрани при разпределянето на ресурсите. Но моделът е толкова дълбоко вкоренен в структурата на икономиката и политическия живот, че новият лидер трудно може да го промени, дори и да му се иска. Предлагаме ви експертния анализ на Александър Габуев - ръководител на програмата "Русия в Азиатско-тихоокеанския регион“ в Московския център „Карнеги“, и на Темур Умаров, научен консултант в Московския център „Карнеги“.*
Съвсем наскоро, през 2021 г., Казахстан беше смятан за напреднала автокрация, каквато се предлагаше да следват другите републики от бившия СССР. А казахстанският формат на смяна на властта предизвикваше жив интерес в Москва. Но всичко се промени през първите дни на 2022 г.: управляващият режим се сблъска с масови вълнения, най-мощните от годините на независимостта, и беше принуден да се обърне за помощ към ОДКБ, т.е. Русия. В хаоса на събитията е трудно да се разберат важни подробности, но основното е ясно: ерата на Нурсултан Назарбаев в Казахстан приключи.
Газовата експлозия
Протестите започнаха с искания, които са далеч от политиката. В първите дни на 2022 г. хората излязоха по улиците в Западен Казахстан, в Жанаозен (преди 10 години, през декември 2011 г., властите жестоко потушиха бунтовете на петролните работници там) и други градове в Мангистауска област, с искане за по-ниски цени на газа. От новата година цените на газа се удвоиха заради правителствените реформи: цените се регулират от свободния пазар, а не от правителството. Въпросът за газа е чувствителен в Западен Казахстан, където повече от 90% от превозните средства се движат на втечнен газ, а 70% от домакинствата го използват за готвене. А че страната е заплашена от криза с горивата, беше ясно още преди протестите; например президентът Касъм-Жомарт Токаев заговори за това през лятото на 2021 г. и инструктира държавните органи да предприемат необходимите мерки.
На 3 януари, само за ден, протестите се разпространиха от западната част на страната до останалата част с помощта на социалните мрежи. Това беше и предвидимо - например антикитайските протести през есента на 2019 г. започнаха в районите, граничещи с Китай, но бързо се разпространиха в цялата страна, като към антикитайските лозунги скоро се присъединиха и политически. Така че сега газовите бунтове в традиционно неспокойния регион Мангистау се оказаха само повод за експлозията на недоволство в цялата страна.
Основната причина за тези протести е, че през последните две години финансовото състояние на значителна част от казахстанското общество се влоши силно. Погледнете само официалните данни за инфлацията: през 2020 г. тя възлиза на 7,5%, а през 2021 г. вече е достигнала 8,9%. Инфлацията при храните е още по-висока: 11,3% през 2020 г. и 10,9% през първите 11 месеца на миналата година. Също така през 2020 г. обемът на кредитите, взети от физически лица, е рекорден: в сравнение с предпандемичната 2019 г. размерът на кредитите, взети от населението, се е увеличил с 12,3% през 2020 г.
Пандемията засегна и пазара на труда. По данни на EAEU RapidTrack само броят на официално регистрираните безработни се е увеличил с 12% през 2021 г. Вътрешните мигранти - предимно млади мъже (средната възраст на населението на Казахстан е под 32 години), които идват от провинцията, за да работят в големите градове - се справят най-зле. Много от тях са загубили значителна част от доходите си заради тежки запори. Едновременно с това спадащите цени на петрола през първата половина на 2020 г. намалиха бюджетните приходи, така че възможностите на правителството да прикрие тлеещото недоволство с финансиране също са ограничени.
Основната дестинация за вътрешните мигранти в Казахстан, освен столицата Нур-Султан, е Алмати. Ето защо не е изненадващо, че тя се превърна в център на протестите. Освен това градът и преди е имал репутацията на гнездо на протестиращи - в него има много либерално мислещи студенти и много по-малко граждани, априори лоялни към режима, отколкото в Нур-Султан, град на чиновници, служители по сигурността и служители на държавни компании. Между 2018 г. и юни 2021 г. в Казахстан са проведени над 1300 протестни акции, повечето от които само в Алмати. А в допълнение към протестите с притока на новодошли в града се увеличава и престъпността - за десет години (2007-2017 г.) броят на регистрираните престъпления в Алмати се увеличава четири пъти.
Вероятно именно големият брой озлобени млади мъже, които нямат какво да губят, обяснява бързата радикализация на протеста и преминаването към насилие. Докато президентът Токаев се обръщаше към жанаозенците и обещаваше да реши проблемите им, в Алмати напрежението нарастваше. Стигна се до сблъсъци между силите за сигурност и тълпата, а в целия град се появиха мародери - очевидно предимно бедни и гневни млади имигранти.
По-нататъшното развитие на събитията е трудно да се проследи - властите периодично прекъсват интернет и мобилните телефонни услуги в цялата страна, както пишат мобилните оператори – „от съображения за предотвратяване на тероризъм“. Междувременно тълпи в Алмати разграбиха оръжейни магазини и супермаркети, изпотрошиха банкомати, подпалиха автомобили и разграбиха военни бронирани машини. Тълпата щурмува акимата (администрацията), прокуратурата, телевизионните студия и други институции (много от тях вече са разграбени, опустошени и опожарени). Летището в Алмати също беше блокирано за няколко часа.
Радикалите бяха малцинство - повечето протестиращи се опитваха да предотвратят насилието (не само в Алмати, но и в други градове). Въпреки това именно радикалите се превърнаха в лицето на протеста, което не е изненадващо, като се има предвид, че те държаха огнестрелни оръжия в ръцете си. В социалните мрежи има доста видеоклипове, на които на протестиращите се раздават автомати буквално от багажника на автомобил. Досега са регистрирани десетки смъртни случаи.
Президентът Токаев твърди, че радикалите са били финансирани от чужбина, въпреки че не обвинява конкретни държави. Още на 6 януари беше обявена анкетна комисия за разследване на настоящите събития, но тя едва ли ще даде обективен отговор на въпроса дали протестите са били изцяло спонтанни или зад тях стоят вътрешни или външни организатори. Тонът на изказванията на президента, който в обръщението си към нацията на 7 януари вече очакваше заключенията на разследването и обвини някакъв единен команден център и чужди сили за предполагаемо добре координираните действия, показва, че заключенията на комисията ще бъдат удобни за режима, или по-скоро за самия Токаев, чиято роля в казахстанската властова система коренно се промени през тази седмица.
Тандемът, който се разпадна
Възможно е ситуацията в Казахстан да се промени в различна посока, но засега изглежда, че президентът Токаев е спечелил най-много от настоящата криза. Допреди няколко дни той беше само младши член на тандема, в който 81-годишният Нурсултан Назарбаев, първият президент, беше безспорният лидер. 68-годишният Токаев се озова на върха на официалната пирамида на властта през 2019 г. в резултат на казахстанската операция „наследник“, която Назарбаев стартира малко след смъртта на президента на съседен Узбекистан Ислам Каримов през 2016 г.
След като вижда от първа ръка последиците от внезапната смърт на авторитарния лидер Каримов за неговото наследство и семейство (една от дъщерите, Гулнара Каримова, която бе арестувана, излежава все по-дълга присъда в затвора; другата дъщеря, Лола, и съпругът ѝ се отървават от всички големи активи в Узбекистан и не се връщат там), Назарбаев започва да подготвя контролирано предаване на властта. Първата стъпка беше назначаването на Карим Масимов, най-довереният и компетентен член на президентския екип, който преди това дълги години ръководеше правителството и президентската администрация, за ръководител на Комитета за национална сигурност (КНС).
Въпреки доверието към Назарбаев самият Масимов не би могъл да бъде смятан за наследник, тъй като общественото мнение в Казахстан е убедено, че той е уйгур, а не 100-процентов казах. Това го превръща в идеален кандидат за ролята на ръководител на най-мощната специална служба в страната (КНБ в Казахстан е почти пълен аналог на съветското КГБ, съчетавайки функциите на руските ФСБ и СВР).
След дълги колебания Назарбаев избира Токаев, дипломат от кариерата, който вече не е млад, за свой наследник. Напълно лоялен и интелигентен, Токаев е прекарал много години извън Казахстан и поради това няма свой властови екип, който да представлява заплаха за Назарбаев.
След като шокира нацията, като се оттегли от президентския пост през 2019 г., Назарбаев запази както формалните, така и неформалните лостове на властта. Законът за статута на първия президент му дава гаранции за лична сигурност, а председателството на Съвета за сигурност му дава огромни правомощия - на практика Назарбаев може не само да определя стратегическия курс, но и да налага вето на много от решенията на своя приемник. Структурата се допълва от Масимов начело на КНСБ и група други кандидати на Назарбаев, които остават на ключови позиции във властта.
Всичко започна с повишаването на цените на газа
Казахският тандем работеше без забележими за външните наблюдатели кризи. Въпреки че вътрешни лица отбелязват нарастващо напрежение между Ак-Орда, където се е установил президентът Токаев и неговата администрация, и библиотеката на Назарбаев, където се е настанил самият владетел и най-близките му помощници.
Сегашните протести промениха из основи това уравнение. В рамките на няколко дни президентът Токаев разби опорните стълбове на двойното правителство. Първо бе отстранено правителството на Аскар Мамин, един от най-важните кадри от ерата на Назарбаев. В Казахстан отдавна се искаше оставката му, но Назарбаев се противопоставяше на напускането на своето протеже. След това Токаев сам пое ръководството на Съвета за сигурност, като в спешно обръщение към нацията заяви: „Като държавен глава и отсега нататък като председател на Съвета за сигурност възнамерявам да действам възможно най-строго“.
А на 5 януари Карим Масимов бе уволнен от поста си и това е последният удар по проекта. Ермек Сагимбаев, който до миналото лято ръководеше службата за сигурност на президента Токаев, стана новият председател на КНБ. Племенникът на Назарбаев - Самат Абиш, влиятелен заместник-ръководител на КНСБ, също беше уволнен.
След като отстрани ключови фигури, Токаев продължи чистката на кадрите на Назарбаев - на 6 януари беше изгонен Кайрат Келимбетов, председател на Агенцията за стратегическо планиране и реформи, който в миналото оглавяваше фондация „Самрук-Казина“, президентската администрация и Централната банка, а през последните години работеше за осъществяване на мечтата на Назарбаев за изграждане на казахстанския Сингапур (Келимбетов запази поста си на ръководител на Международния финансов център в Астана). Също така през тези дни няколко частни самолета напускат Казахстан. Самият бивш президент не се е появявал публично: за последен път е видян на 28 декември в Санкт Петербург на среща с Владимир Путин, където Назарбаев гостува като почетен председател на Евроазиатския икономически съюз.
Но фактът, че Токаев може да се окаже основният бенефициент на кризата, не означава, че той я е организирал. По-скоро президентът се възползва от внезапно появилата се възможност да консолидира властта в ръцете си. Освен това Токаев се отърва от елементи от ерата на Назарбаев, които можеха да повлекат към дъното както управляващия режим, така и държавата. Едно от потвържденията, че сегашната криза е изненада за властите, е решението на Токаев да призове съюзниците си от Организацията на договора за колективна сигурност, предимно руските сили за сигурност, да разчистят бъркотията.
Новият Казахстан
Казахстанските власти не бяха в състояние сами да спрат размириците в големите градове, затова обвиняват за тях терористи и радикали, обучени от „външни сили". Това позволи на Токаев да се обърне към ОДКС за помощ и в нощта на 6 януари организацията се съгласи. В рамките на няколко часа в Казахстан започват да пристигат първите полети с руски, беларуски, таджикски и арменски войски.
Търсенето на външна помощ за разрешаване на конфликт, който по същество е вътрешен, крие големи рискове. Националистическите настроения в казахстанското общество се засилват с всяка изминала година. Противниците на президента биха могли да представят поканата на руските военни като опит на Токаев да задържи режима си с помощта на окупаторите. Подобни коментари вече се чуват в Казахстан, както и в казахстанската диаспора в Русия.
Можем само да гадаем какво точно е накарало Токаев да предприеме такава рискована стъпка. Вероятно след като е видяла кадри с деморализирани военни и полицаи, в Ак Орда (официалната работна резиденция на президента на Казахстан) са се съмнявали, че разполага с достатъчно лоялни хора, способни да възстановят реда, особено при смяната на командването на службите за сигурност. На този фон търсенето на помощ от ОДКС изглеждаше по-малко рисковано, отколкото заплахата да се загуби контрола над Алма-Ата и други големи градове.
Снимка: Valery SharifulinTASS via Getty Images
Още вечерта на 5 януари властите си върнаха основните обекти в цялата страна и извършиха целенасочени акции в Алмати и други големи центрове на протести. Възможно е, ако решението за помощ от ОДКС беше забавено, да не беше въобще нужно. Ако тенденцията се запази местните сили за сигурност затвърдят контрола над страната с минимална помощ от колегите си от ОДКС, няма съмнение, че руските и други военни ще се върнат бързо у дома, точно както казаха преди началото на операцията. Най-малкото, още на 7 януари Токаев заяви, че военните от ОДКС ще поемат спомагателните функции по охрана и прикриване, а с „бандитите и терористите“ ще се справят само местни кадри.
От този сценарий ще спечелят както президентът Токаев, така и Москва. Казахският лидер ще демонстрира пред хората, елита, съседите и света, че може да изгради прагматични отношения с Кремъл, които позволяват не само да се привлекат руските служби за сигурност на помощ, но и да се върнат по-късно обратно в страната им.
Москва ще реши няколко проблема наведнъж. На първо място, тя ще поддържа приятелски режим в Казахстан, а това е един от основните интереси на руската външна политика. Всички средства са подходящи за неговото осъществяване. Ако не се наложи за това да плати с живота на дори един руски военнослужещ, толкова по-добре. На второ място, това ще повиши доверието в ОДКС, което беше разклатено от неотдавнашните събития в Киргизстан и Карабах. Доскоро мнозина смятаха, че организацията и нейните колективни сили за бързо реагиране съществуват само на хартия, но сега те ще се покажат в действие. А формално многостранният характер на операцията изглежда още по-изгоден, отколкото ако руските военни трябваше да действат самостоятелно.
На трето място, ефективната съюзническа помощ и бързото изтегляне ще укрепят позициите на Русия сред новото поколение казахстанска бюрокрация, на която президентът Токаев ще разчита все повече. Много от настоящите служители на възраст под 50 години все още са възпитани в постсъветската култура, но вече са получили образование на Запад или в Азия и поради това не смятат Москва за единствен приоритетен партньор. И накрая, една успешна операция ще покаже, че само Русия може да играе ролята на външен гарант на сигурността в Централна Азия - и нито посещенията на американски генерали в региона, нито китайските застави в задните краища на Таджикистан все още не могат да променят тази реалност.
Що се отнася до самия Казахстан, основният резултат от настоящите събития, независимо от техния развой, е краят на дългата ера на Назарбаев. Неясното наследство на лидера, който ръководи страната от съветските времена и изгради сегашния модел в продължение на повече от 30 години, предстои да бъде разглеждано от историците. Но и сега, и след време два елемента са важни за това наследство.
Преди всичко системата, изградена от Назарбаев, позволяваше поддържането на цялостен монолитен елит - с неизбежна борба за власт и пари. По време на управлението на Назарбаев имаше конфликти, и то много сериозни, а бившият зет на президента, Рахат Алиев, се скара с тъста си и почина във виенска затворническа килия при мистериозни обстоятелства. И все пак една война на всички срещу всички сега изглежда по-малко вероятна, отколкото сравнително плавен преход от система с център Назарбаев към система, обединена около Токаев. В края на краищата почти всички настоящи служители с ранг на заместник-министри и по-висш са започнали пътя си към властта при елбаса (първият президент на Казахстан).
Вярно е, че речта на Токаев от 7 януари включваше и някои упреци към службите за сигурност, които биха могли да предвещаят бъдеща атака срещу Карим Масимов и Самат Абиш, които подадоха оставка - все още няма информация за съдбата им след уволнението. Президентът обвини ръководителите на блока за сигурност, без да назовава никого поименно, че са пропуснали подготовката за предполагаемо предварително планирана атака на бойци срещу конституционния ред.
Москва обаче може да се противопостави на прочистването на близкото обкръжение на елбаса, като се има предвид колко лош прецедент би бил това за постсъветските автокрации. Токаев ще трябва да се замисли и за ролята на прецедентите - през 2029 г., когато ще приключи вторият му мандат, президентът ще бъде вече на 75 години. Важен фактор за това може да са топлите отношения на Владимир Путин с Нурсултан Назарбаев, както и лично с Карим Масимов (той беше министър-председател на Казахстан по времето, когато Путин беше министър-председател на Русия при Дмитрий Медведев, и изигра важна роля в създаването на Евроазиатския икономически съюз).
На второ място, протестите показаха, че моделът, установен в Казахстан, е пълен с недостатъци, които водят до натрупване на недоволство сред милиони хора - тези, които са се оказали лишени от ресурсния пай. Но моделът е толкова дълбоко вкоренен в структурата на икономиката и политическия живот, че едва ли може да бъде променен от новия лидер, дори ако той внезапно пожелае да го направи.
Особено след като новото ръководство на Казахстан едва ли ще има такова желание: централизираната силна власт се възприема като опорен стълб на страната, отказът от който ще доведе първо до превръщането ѝ в аналог на съседен Киргизстан, а в бъдеще - до разпадането ѝ. Както показва опитът на постсъветското пространство, протести като тези на казахстанците не водят до реформи, а до втвърдяване на режимите - както в огромна Русия с нейното имперско наследство, така и в Беларус, по-близо до Европа. Токаев вече обеща да изправи пред съда не само терористите, но и „подбудителите“ на размирици сред либералните активисти и все още свободните медии.
*Научните интереси на Габуев включват руската политика в Азиатско-тихоокеанския регион, политическите и идеологическите течения в Китай и отношенията на Китай с неговите съседи, особено с Русия и страните от Централна Азия. Умаров изучава ътрешната и външната политика на държавите от Централна Азия, както и отношенията на Китай с Русия и бившия Съветски съюз.
