Краставите псета на войната

Краставите псета на войната
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    10.01.2022
  • Share:

«На Запад се молят Русия да нахлуе, защото това би ги спасило... Ама Путин не щѐ.» Мисълта точно описва ситуацията, нагнетявана от месеци. Политиците и журналистите измъдриха глупостта за заплахата от великия северен съсед и я повтарят безспирно, предъвкват и олигавят… Силят се пачаврите да превърнат кошмарите, рисувани от техните възпалени мозъци, в реалност за целия свят.

Поне засега война няма да има. И сигурното е, че не руските хора ще я започнат - историята показва, че те биха реагирали само в случай на сериозна заплаха за отечеството им. До непоправимото би могла да доведе грешка, допусната при някоя от следващите една след друга провокации на НАТО и Украйна. Или ако неонацистите в Киев се решат на настъпление в Донбас. Трагичното е, че заради интересите на глобалистите ще се пролее славянска кръв.

Американците и европейските им лакеи настървено търсят casusbelli по няколко причини:

    • Капитализмът е обезсилен физически и идейно – той не може да съществува без завладяването на нови пазари и богатства… А такива вече почти не са останали. Ръкотворната ковидна пандемия замрази проблема, но без война крахът ще настъпи. Нужни са несметните съкровища на руската земя и въпросът е на живот и смърт.
    • В Белия дом и Брюксел седят хора, негодни да упражняват дадената им власт. Ментално и финансово обременени, те са отходен продукт на времето, в което държавите линеят в сянката на корпорациите.
    • Управляващата върхушка създават външни опасности, за да прикрие своята неспособност да се справи с вътрешните проблеми.

На Запад са против усилията на Москва да опази мира и взаимноизгодното сътрудничество. Не приемат призивите в Европа да не се разполагат настъпателни оръжейни системи, да бъде разредено напрежението по границите и да се водят нормални преговори. Изглежда, че мирогледите на двете страни, схващанията им за правилно и опасно, вече са твърде различни.

 

Атлантическата цивилизация залязва. А къде сме ние? Единият от шутовете на американската посланичка го каза много умно под звъна на камбаните след молебена: «НАТО е България и България е НАТО». Останали без държава, се блъскаме в глутницата на злобните крастави европсета и джафкаме до забрава. Няма ли кой да ни срита – не че ще си върнем акъла, дето отдавна го нямаме, ала поне да кротнем настрани?

 

Николай Николов

Станете почитател на Класа