От всичките три основни събития на 21 февруари, който вече стана исторически - първото публично заседание на Съвета за сигурност, обръщението на Владимир Путин и признанието заедно с подписването на споразумения с Донецката и Луганската народни републики, ключовото, разбира се, беше , обръщението на президента.
Защото Путин не просто обясни логиката и причините за действията си – той говори за това какво е Русия. И се обърна не само към нашите граждани, но, както специално подчерта, и към сънародниците в Украйна.
Това не беше призив за признаване на ДНР и ЛНР , въпреки че именно това стана причината и основното решение, взето от Путин вчера. Не, това беше обяснение на нашето отношение дори не към събитията в Украйна , а към Украйна като такава.
Украйна, която не е просто съседна държава, а "неразделна част от нашата собствена история, култура, духовно пространство", нашите приятели и роднини:
"Дълго време жителите на югозападните исторически староруски земи са наричали себе си руски и православни. Така е било до 17 век, когато част от тези територии се обединяват отново с руската държава,а и след това."
В същото време съвременна Украйна, припомни Путин, „е изцяло и напълно създадена от Русия , по-точно болшевишка, комунистическа Русия“. Включително за сметка на самите руски земи, които изобщо нямаха нищо общо с малоруската (тоест украинската) част на страната, земи.
И това изкуствено образувание получи независимост през 1991 г., не защото се бори за него, а защото глупавата политика на ръководството на КПСС , „повърхностното и популистко бърборене за демокрация и светло бъдеще“ (Путин не посочи директно Горбачов) разтърсиха обединена държава, провокирайки първо нарастването на национализма и сепаратизма, а след това и разпадането на държавата.
Русия също призна тази нова реалност – но какво виждаме тридесет години по-късно? Фактът, че Украйна се превърна в инструмент на чужда игра срещу Русия, в "колония с марионетен режим", както каза Путин, която също "може да се използва като изнесен плацдарм за атака срещу Русия":
"Ако нашите предци бяха чули това, те нямаше да повярват. И ние не искаме да повярваме", тези думи на Путин говорят за чувството му за отговорност към руския народ в неговата цялост: нашите предци, ние самите и нашите потомци. Невъобразимо – руснаците се използват срещу руснаци, една част от руските земи се използва за създаване на заплаха срещу друга.
Това е абсолютно неприемлива ситуация за всеки народ и още повече за руснаците, които са отделили толкова много време и енергия за събиране на своите земи и своя народ, за защита от чужди нашественици.
Атлантизацията на Украйна е категорично неприемлива за Русия и Путин потвърди, че ние изискваме Западът да откаже да се разширява на Изток. В името на борбата със Запада за Украйна, Путин не призна републиките, които се откъснаха от Украйна след Майдан в продължение на почти осем години, надявайки се, че за да се помири с тях, Киев (под външен натиск) ще промени направлението си, ще се захване с вътрешни реформи и ще откаже да се превръща в анти-Русия.
Тази надежда отдавна е почти илюзорна, но Москва все още не спира да се опитва поне да гарантира, че Западът ще признае нашите интереси в Украйна, ще се съгласи с нейния неутрален статут и ще спре да използва Незалежната като инструмент за оказване на натиск върху нас.
През всичките тези години Донбас живееше в увиснало положение – не защото се страхуваше, че Русия ще го предаде (това беше изключено), а защото социално-икономическото положение на непризнатите републики беше наистина много трудно. Да, Русия им помогна, но все пак това не беше живот, а оцеляване.
Официалното признаване на републиките ще позволи да се върне нормалният живот в Донбас - икономиката му ще бъде възстановена спрямо Русия. Вече няма заплаха за тях от Украйна - подписаните договори за приятелство и взаимопомощ с Русия правят всякакви украински провокации 100% самоубийствени. Но Путин, за всеки случай, предупреди:
"От тези, които завзеха и държат властта в Киев, ние изискваме незабавно прекратяване на военните действия. В противен случай цялата отговорност за евентуалното продължаване на кръвопролития ще бъде изцяло на съвестта на режима, управляващ на територията на Украйна."
Какво да правим с останалата част от Украйна? Киев нямаше нужда от Донбас – още през 2015 г. Порошенко беше готов да го даде на Русия. Така че може би признаването на републиките беше страхотен подарък за Киев? Там вече се чуват такива гласове - това е, сега сме свободни от вътрешни конфликти, можем да бъдем приети в НАТО .
Не, не могат, защото Русия не само поставя под съмнение субектността на Украйна като държава (да не говорим за властите в Киев) — „устойчивата държавност в Украйна все още не се е развила“, каза Путин, но също така не оттегля исканията си за Западът да откаже от плановете за включване на страната в алианса. Никаква Украйна не може да бъде приета в НАТО - това е въпрос, който не подлежи на обсъждане за Русия.
Защото Украйна е Русия, дори и сега да съществува като независима (но не от западното влияние) държава. Руските земи никога няма да се превърнат в трамплин за заплахата за Русия - това е проста мисъл, която Западът не може да пренебрегне. Можете, разбира се, да се опитате да игнорирате нашите предупреждения, но нещо не ви ли подсказва, че дори англосаксонските сили няма да рискуват подобно нещо.
Сега Западът, разбира се, ще реагира на признанието с остро осъждане и възмущение, но сериозни санкции няма да последват. Но ще има нов кръг от истерия около предстоящата руска инвазия – вече под маската на възстановяване на териториите на ДНР и ЛНР.
В края на краищата повечето от областите Донецк и Луганск , които станаха ДНР и ЛНР, са под контрола на Украйна - и кой сега ще попречи на Москва, която ще разположи въоръжените си сили на територията на ДНР и ЛНР, за да помогне на Донецк и Луганск при възвръщането на териториите си?
Никой и нищо – освен чувството за отговорност към руския народ от двете страни на границата. Това чувство е присъщо на Путин и руснаците – инстинкт за държавност, който напълно отсъства у сегашния украински елит.
Нищо друго освен чувство на любов към своя народ, уважение към предците и познаване на собствената история. Присъщо на руснаците - но не и на случайните временни дейци в Киев.
Нищо, освен нежелание да пролеят кръвта на своите братя и отвращение от самата мисъл за гражданска война, макар и под формата на война между две държави.
Затова Русия няма да пролее кръвта на заблудени, но невинни братя, но няма да остави на мира онези, които искат да продължат да изграждат Украйна като анти-Русия. Не само в Киев, но и в западните столици. Донецк и Луганск се завърнаха у дома - останалата част от Украйна е следващата на опашката. В историческа перспектива – но историята се създава пред очите ни.
