"Ако Путин остане хладен и пресметлив, както досега, навярно ще спре на крачка от голямата война", предрича британският историк Тимоти Гартън Аш - един от добрите познавачи на Източна Европа.

Ето какво каза той пред ДВ.

Защо Западът реагира по-решително на руските действия чак сега – цели 8 години след анексията на Крим? Нима руският президент Путин трябваше да демонстрира сила под формата на танкове и ракети, за да разбере Европа какво се случва?

На този въпрос има два отговора. Първият е, че през това време Западът преживя няколко кризи, които го връхлитаха почти едновременно: кризата в еврозоната, бежанската криза, избуяването на популизма и т.н. Вторият е отговорът на историка: демокрациите винаги се пробуждат по-бавно от диктатурите. Но когато се пробудят, те са по-ефективни. Това ни учи историята.

Тоест, сега ставаме свидетели на това как Европа или демократичният Запад най-сетне се пробуждат. Така ли?

Надявам се да е така. И ако е така, тогава – по ирония на съдбата – ние трябва да сме благодарни на Владимир Путин за огромното предизвикателство, пред което ни изправи. Най-голямото ми опасение: ако спрем сега, само на крачка преди възможната руска инвазия в Украйна, единството на Запада може да се пропука. Това е най-голямата опасност според мен.

Много медии и политици на Запад се питат какво иска Путин. Вие имате ли отговор на този въпрос?

Да, струва ми се, че отговорът е абсолютно ясен: Путин иска да си върне предишните сфери на влияние, да възстанови статута на Русия като велика държава и империя, който тя загуби след разпадането на СССР. Така че, целите са известни. Путин демонстрира огромна тактическа гъвкавост в действията си: той е наясно, че не може да си върне влиянието над Полша. Не мисля, че се надява да си върне и контрола над балтийските страни. Затова пък явно е напълно убеден, че все още може да върне в руската сфера на влияние страни като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия. 

Значи Вие считате, че Путин ще приеме решение за мащабна война в Украйна?

Това никой не знае, възможно е даже и самият Путин да не е още наясно. Ако той остане рационален, студен и пресметлив, какъвто беше досега, навярно ще стигне до някакво решение, само на крачка от всеобхватната война. Защото това ще му даде най-добър шанс да разедини Запада и да постигне целите си. Но не бих изключил и възможността за нахлуване (на Русия в Украйна – б. ред.).

Великобритания напоследък оказва безпрецедентна помощ на Украйна, включително с тежко оръжие. Защо точно сега? Свързано ли е това с отравянето с „Новичок“ на бившия двоен агент Сергей Скрипал, за което Лондон обвинява Москва?

Мисля, че от доста време насам Великобритания е една от водещите страни, които настояват за твърд отпор на заплахата, произтичаща от действията на Владимир Путин. Много обнадеждаващо е това, че дори сега, когато страната се управлява от привържениците на Брекзита, от които някои очакваха, че ще се опитат да сключват сделки с Русия или Китай, британското правителство си остава едно от най-силните на Запад в това отношение. Единственият проблем е, че Великобритания вече не е част от ЕС и не може да подсилва европейската позиция отвътре.

Накъде вървим – към нов Хелзинки или към нова Ялта?

Мисля, че е възможно да се окажем изправени пред известна стратегическа двойственост. На това обърна внимание и германската външна министърка Аналена Бербок. Мисля, че има ясна решимост да се движим в посока към Хелзинки, но се опасявам, че в крайна сметка може да се стигне до някакъв лош компромис зад гърба на Украйна.