През последното десетилетие геополитическият клуб, известен като Групата на двадесетте (Г-20), изглеждаше като идея, която е достойна, но e в упадък, пише Джилиън Тет за Financial Times.
По време на финансовата криза от 2008 г. групата (която представлява 80% от световната икономика) за кратко получи слава и значимост, като изработи колективен отговор за потушаване на кризата. Оттогава тя подкрепя разумни реформи в области като финансовото регулиране.
Но клубът е толкова голям и управляван чрез консенсус, че стана тромав. И неговите срещи - и комюникета - са склонни да бъдат болезнено скучни, особено когато са замесени финансовите министри.
Това обаче вече не е така. На 20 април финансовите министри от Г-20 трябва да се срещнат във Вашингтон. В момента обаче избухва пикантна драма от типа, който е по-обичайно да се види в гимназиална столова.
В сряда Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, заяви на Конгреса, че „няма да участваме в срещи на Г-20, ако руснаците са там“. Това е в знак на протест срещу нахлуването на Москва в Украйна и означава, че Йелън може да бойкотира събитието на 20 април.
Това е много „неловко“ - както би казал тийнейджър - за Индонезия, която в момента заема ротационното председателство и по този начин решава кого да покани и кого не. Няма официални учредителни правила на Г-20, която беше създадена през 1999 г. Но досега се приемаше, че член може да бъде изключен само ако всички останали се обединят срещу него.
В крайна сметка това се случи преди с по-ексклузивния клуб на седемте. През 1998 г. Г-7 прие Русия в своите редици, създавайки Г-8; но през 2014 г. седемте членове-основатели се обединиха, за да я изключат след инвазията в Крим.
Но проблемът за Индонезия е, че някои членове на Г-20, включително Китай, не искат в момента да превръщат Русия в „призрак“. А руският президент Владимир Путин очевидно иска да присъства на срещата на високо равнище на Г-20 по-късно тази година.
За да уталожи спора, индонезийското правителство може да се наложи да отмени общото комюнике на 20 април. Но това ще направи Г-20 да изглежда безсилна. „В сравнение с жизненоважната си роля в световната финансова криза Г-20 и различните й разклонения сега трудно могат да функционират като ключовия клуб за глобално сътрудничество предвид кибернамесата, войната, възможните престъпления срещу човечеството и общата борба между суперсилите“, казва Пол Тъкър , бившият британски централен банкер, който има предстояща книга по тези въпроси.
„Това не отрича факта, че Г-20 е полезен форум… но няма да е лесно, защото изисква известна степен на искреност, доверие и надеждност“, добавя той. Както отбелязва по-откровено един бивш финансов министър: „Г-20 може да отмре“.
Трябва ли инвеститорите да ги е грижа? Да, както по символични, така и по практически причини. Организацията бе създадена, за да изгради сътрудничество от 21-ви век – и глобализация – когато стана ясно, че бретънуудските институции от 20-ти век не са подходящи за света след Студената война. Ако Г-20 сега умре, това ще подчертае обръщането на глобализацията и ще покаже, че сме изправени пред това, което политическият анализатор Иън Бремър нарича свят Г-0 – такъв, в който никой не е начело. Това е тревожно.
Работата на Г-20 е силно необходима в момента. Както самата Йелън отбеляза тази седмица, „последствията от кризата засилват икономическата уязвимост в много страни, които вече са изправени пред по-високи дългови тежести и ограничени възможности за политика, докато се възстановяват от ковид“. Повишаването на лихвите в САЩ ще изостри тези „уязвимости“.
Вземете, например, въпроса за преструктурирането на държавните дългове. Това е типът скучна, но важна тема, за която Г-20 е създадена. Преди два месеца изглеждаше, че 2022 г. може да бъде годината, в която групата най-накрая започва да създава по-работеща система за преструктуриране на дълговете на бедните страни.
Това е спешно необходимо, тъй като (както отбелязах наскоро) системата на Парижкия клуб (на държавите кредиторки – бел. прев.) за преструктуриране на дългове вече не работи добре, защото Китай е извън него, а той е отпуснал две трети от заемите за държавите с ниски доходи. Още по-лошото е, че рискът от хаотични дефолти бързо нараства. Кризата, която сега избухва в Шри Ланка (където Китай е отпуснал голяма част от заемите), е пример за това.
Преди индонезийското правителство изглеждаше в добра позиция да настоява за реформа, не на последно място поради връзките си с Китай, като бе започнало лобиране за съвместни ангажименти за прозрачност на дълговете. Но това вече бе осуетено. В същия момент, в който работата на Г-20 за предотвратяване на хаотични дефолти е необходима повече от всякога, всичко може да се разпадне.
Посочвайки това, аз не твърдя, че Западът греши, като изключва Русия от Г-20; необходима е всяка възможна санкция, за да се спре войната срещу Украйна. Но ключовият въпрос е следният: ако Г-20 сега стане безсилна, Вашингтон спешно ще трябва да намери други начини да си сътрудничи с развиващите се пазари. Действията около дневния ред за преструктуриране на държавните дългове биха били добро място за начало.
Освен това, ако този тип инициатива за сътрудничество не се появи скоро, инвеститорите трябва да обърнат внимание. Цупенето, „опризрачаването“ и клюкарството са смъртоносни тактики за зрелите правителства. Особено когато глобалната икономика е в безпорядък - и страни като Шри Ланка страдат от последиците.
