В крайна сметка Путин използва нещо като оръжие за масово унищожение в Украйна. Това оръжие за масово унищожение се нарича руска армия. По някаква причина смятаме, че неизбирателните оръжия, които поразяват цивилни граждани, трябва да са ядрени, химически или бактериологични.

 

Но и тоягата може да бъде неизбирателно оръжие.

 

Не е необходима ядрена бомба, за да убиете много цивилни. Трябва ви само армия, която не умее да воюва, която е подтикната към клане и на която е позволено да убива. Всъщност, ако принуждаваш армията да се окопава в Червената гора, ако многократно, въпреки загубите, десантираш войски в Чернобаевка, ако пилееш хора по начина, по който Жуков ги пилееше при Ржев, хвърляйки ги срещу непревземаеми укрепления в Донбас, ако се отнасяш по този начин със собствените си войници – как ще се отнасят тези войници към онези, върху които могат да си изкарат страха от смъртта и омразата към началниците?

 

Първи механизъм: „прочистване“

Какво се случи в Буча? Там се състоя обещаната от Путин „денацификация“. А тази денацификация, както се оказа, е масов терор за сплашване на населението и превръщането му в послушно стадо. Средствата и методите за прилагане на този терор са различни.

 

Някои от труповете, които виждаме в Буча, са трупове на мъже с вързани ръце. Те са простреляни в тила и лежат по улиците и в мазетата.

 

 

Това е начинът, по който действат разузнавателните части или специалните сили на ГРУ. „Това е техният стандартен начин на действие“, казва бившият украински пилот Роман Свитан, който е пленяван през 2014 г., „Те са обучени за това. Казва им се: всички наоколо са врагове, партизаните сега ще убият всички, партизаните трябва да бъдат идентифицирани. „Това е инструкцията“, казва Свитан.

 

„Вземат петима мъже и убиват един от тях пред очите на останалите, за да ги накарат да започнат да говорят. Те започват да говорят, а след това и те са минус, за да не остават следи.“

 

Адвокатът Иля Новиков, който сега е военнослужещ, разказва, че в едно от мазетата, където е работил конвейерът за разпити и смърт, зад тънка тухлена стена са се хранили, имало също и томче на Бродски. Може би някои от офицерите са яли, чели са Бродски и са слушали убийствата.

 

Всички свидетели разказват за уплахата на руските войски. Те са били убедени, че всички украинци по пътя им са диверсанти, нацисти и партизани. Кметът на Славутич Юрий Фомичев ми разказа как в деня на митинга срещу руската окупация случайно е бил пленен от руснаците на път за митинга. Отвели го при командир с позивна Факел, който се готвел да влезе в града и да стреля по всичко, което се движи. Командирът бил убеден, че войниците му ще бъдат обстрелвани. „Успях да го убедя, че няма да стрелят, разказва Фомичев, казах, че аз ще отида пръв, ако стане нещо, стреляйте по мен“. „Ако стане нещо, застреляйте го“ – заповяда командирът. В Славутич всичко се оказва наред.

 

Още веднъж: труповете с вързани ръце, убити с изстрели в тила, не са ексцесии на извършителя. Те се появяват в съответствие с инструкциите и заповедите на началниците, които обясняват на войниците, че наоколо има диверсанти и те трябва да бъдат идентифицирани. Армията просто е твърде многобройна и труповете стават твърде много.

 

 

 

Втори механизъм: вземане на заложници

Вторият компонент на клането е стрелбата по автомобили. „В Березовка – разказва Олег Жданов, военен експерт и бивш полковник от Генералния щаб на ВСУ, – танковете са се разположили по протежение на магистралата и са си направили стрелбище. Те са стреляли по всички преминаващи коли.“ Ясно е, че подобни масови стрелби не биха могли да се случат без знанието на командира. „Командирът вероятно е стрелял, окопавайки се наблизо“, отбелязва Жданов. Освен това при стрелба с танк се изразходва оскъдното гориво и не по-малко оскъдните боеприпаси.

 

Масовите стрелби по превозни средства не са се случвали само в Буча. Журналистът Юрий Бутусов посочва височината край село Малая Рогана близо до Харков като друг пример за подобни масови стрелби. „Войниците се окопаха на височината и разстреляха 30 коли под тях. Пиеха и ядяха там, а колите стояха с трупове вътре“, разказва Бутусов.

 

Отново е лесно да се види, че подобен вид масова стрелба по цивилни автомобили не би могла да бъде спонтанна. Трябва да е по заповед.

 

Най-вероятната причина?

 

Да се предотврати бягството на населението от окупирания град. Защо? Вероятно, за да се прикриват със заложниците и да имитират спокоен живот за руската телевизия. Опирате пистолет до главата на човек и той разказва как е бил освободен от нацистите. Че това е било заповед, се отбелязва и в доклада на Олеся Герасименко и Анастасия Лотарева. Руските военни въведоха правило: „Ако карате кола, а зелен коридор не е обявен, ние я обстрелваме“.

 

 

 

Трети механизъм: армия на бедните

И накрая, третото нещо, което виждаме, са грабежи, спонтанни убийства, изнасилвания и ужасяващо малтретиране на цивилни граждани. Гранати, хвърлени в мазето, 20-годишни войници, обезумели от страх от смъртта, нежелаещи да маршируват към Киев, пияни с водка от разграбен магазин. Ирина Филкина, амбициозна бюти блогърка, 52-годишна жена с червен маникюр, която кара колелото си към вкъщи и е обстрелвана от руски бронирани автомобили, е заснета на видео.

 

„Освободителите“ веднага налагат правила в завзетите от тях региони, превръщайки украинците в дивеч, който може да бъде застрелян по всяко време и по всякаква причина. В Буча е позволено да ходите по улиците, но „завържете бели марлени ленти, не вървете бързо, не дръжте ръцете си в джобовете и не ни гледайте в очите, за да не влезете в контакт с нас. В началото никой не разбираше какво може и какво не може да прави на улицата.“

 

В село Ягодное близо до Чернигов, за което ми разказа военен, помолил да не се споменава името му, около триста жители, по думите му, просто били натикани в мазето на училището. Тези, които не успяват да стигнат до мазето, са хванати и застреляни. Впрочем, тези, които са стигнали, също са били застрелвани, казва той, за всеки кос поглед. Селото било напълно разграбено.

 

Изнасилванията и грабежите, естествено, не са вършени с писмена заповед, но едва ли могат да се нарекат неразрешени. На записите, предоставени от беларуската съпротива, се вижда как руски войници масово изпращат пратки от Беларус вкъщи. Не можете да изнасяте домакински уреди на танк и след това да ги изпращате с пратка вкъщи без знанието на началниците си.

 

Роман Левиев от Conflict Intelligence Team твърди, че по-голямата част от плячката не е изпратена по пощата, а е изнесена с цивилни автомобили, конфискувани като трофеи. „Очакваме тези артикули да се появят на Avito и ще ги следим“, казва Левиев. „Смятаме, че повечето от артикулите ще бъдат продадени в граничните райони, а войниците ще поделят парите с командирите си.“

 

Последното обстоятелство на пръв поглед е безпрецедентно за една съвременна армия. Грабежите, насилието и убийствата на „цивилни“ подкопават бойната готовност на всяка армия и остава да видим доколко боеспособни ще бъдат частите, натоварени с трофейни кафемелачки от околностите на Буча, ако бъдат прехвърлени в Донбас.

 

Възниква въпросът: защо насърчавате грабежите и деградацията в собствената си армия? Парадоксално е, но този въпрос има и напълно логичен отговор.

 

Припомнете си, че руските войници произхождат от най-бедните слоеве на населението. Бедността, липсата на друга работа и корупцията, благодарение на която по-образованите и богати слоеве от обществото не се включват в наборната служба, означават, че в армията трябва да служат войници, както наборни, така и с договори, които не могат да намерят по-добър живот за себе си.

 

Те са третирани като пушечно месо. Това не е последица от непрофесионализма на командирите, а основен принцип на съветската армия. Тя е създадена от Сталин, за да се използват телата на войниците за преодоляване на минни полета и щурмуване на непревземаемите укрепления, превърнали Първата световна война в позиционна война. Идеята на Сталин за преодоляване на подобни укрепления е да създаде ядро от командири, отделени от войниците и способни да ги изразходват без колебание.

 

 

Съветското наследство и китайският опит

Днешната руска армия е единствената съветска институция, която е оцеляла до днес без съществени реформи. Така че, повтарям, Червената гора и Чернобаевка не са свързани с непрофесионализъм. Това е основният принцип на функциониране на армията.

 

В същото време тази армия трябва да се сражава в Украйна срещу противник, който говори същия език като нея. Възниква въпросът: как да насърчим войниците да се бият? Как да избегнем масови саботажи, масови преминавания на украинска страна, източване на дизелово гориво, продажба на танкове, искане на убежище?

 

Много просто: чрез обвързване с кръв.

 

Позволете ми да се отклоня за момент и да ви разкажа една история. Това е историята на прочутия Велик поход на Мао. Това е грандиозен поход на китайската комунистическа армия от Южен Китай през непроходими планини до Янан през 1934-1936 г. Според официалната китайска версия комунистическата армия е претърпяла многобройни сражения с армията на Гоминдана по този маршрут, загубила е една трета от членовете си убити и ранени, била е съставена от решителни привърженици на светлото бъдеще, била е гола, гладна и боса и т.н.

Всичко това е, меко казано, измислица.

 

Всъщност основният гръбнак на армията на Мао се състои от селски момчета, взети за заложници. Комунистическите комисари получават план: всеки от тях трябва да набере колкото се може повече селяни в армията. Отиват при някое селско семейство и го поставят пред свършен факт: или ни даваш сина си, или ще изколим цялото семейство. Ако планът не бъде изпълнен, комисарят ще бъде екзекутиран. Армията не води и битки срещу Гоминдана: една трета от нея просто бяга.

 

Защо не са избягали всички?

 

Много просто. Армията е наистина гладна и уплашена. Няма нищо за ядене. Армията граби, мародерства и убива цивилни граждани. Селяните от южната част на страната говорят на диалект, който значително се различава от този в Северен Китай. Заложниците са можели да избягат, но са щели да бъдат убити с вили от разгневени селяни.

 

Тероризмът и грабежите на околното население събират в един юмрук вчерашните заложници. Насилието се оказва ефективно – тактика, която, между другото, не е измислена от Мао. Това е начинът, по който Сталиновите партизани в Украйна набират селяни за партизанските отряди. Те ги отвеждат насила и ги обвързват с кръв.

 

 

Асиметрична и високотехнологична война

Трябва да заявим: руската армия воюва като Чингис хан или Саргон. Това, разбира се, е стар и изпитан вид война, но оттогава много неща са се променили и армиите на цивилизованите държави не воюват по този начин. Няма случаи на американци, които масово да плячкосват афганистански домове и да поделят приходите с командирите си, а ако това се случи, то е военно престъпление, за което те подлежат на съдебно преследване.

 

Въпреки това не може да се каже, че този вид война е изчезнал напълно от човешкото съзнание. Напротив, тя е широко разпространена. Тя се практикува от ИДИЛ и талибаните, както и от всички бунтовници в Африка, и този вид война има много сериозни последици за обществото, което я практикува. В съвременната терминология този тип война се нарича асиметрична война.

 

Съществува съвременна високотехнологична война, която се води от развитите страни. Тя изисква висока интелигентност от участниците и е скъпа. Държавата, която харчи пари за умни ракети, дронове и уреди за нощно виждане, прахосва средства за тази високотехнологична война, които не се изплащат. И тази война се води от специализирани социални групи, които в никакъв случай не могат да се нарекат управляващи обществото. В САЩ бригаден генерал означава по-малко от Илън Мъск.

 

Напротив, обществата, които практикуват асиметрична война, имат много ниско ниво на образование. Разходите за военно оборудване в тази война са ниски, но именно този вид война се превръща в гръбнак на обществото.

 

Стълбовете на обществото са тези, които се бият. Те грабят и убиват, обществото губи инвестиционната си привлекателност и обеднява – но лидерите на асиметричната война се издигат на върха.

 

В такава война цялото общество губи пари, но лидерите на войната печелят пари. Те тероризират цялото общество и му налагат своите възгледи, които обикновено се състоят в идеята, че всеки наоколо е враг, а в бедността на обществото се крие висока духовност.

 

Виждаме, че макар формално руските войски да са високотехнологична армия, на местно ниво те се държат като участници в асиметрична война.

 

Действията на руската армия в Буча не са много по-различни от тези на Червената армия в Източна Прусия през 1945 г. Безполезно е да се питате „защо са убили този, а не онзи?“ Терорът е терор, защото е произволен. Произволът на терора парализира волята за съпротива и насажда в обществото заучена безпомощност.

 

Разликата е, че това е първият терор, който се извършва при наличието на Big Data, и престъпленията, извършени от войските, за първи път няма да останат безименни. Разликата е и в това, че тази война, за разлика от Втората световна война, е стратегически загубена от руската армия.