Синтия Чънг – преподавател, публицист, съ-основател и редактор на Rising Tide Foundation (Монтреал, Канадa); пише също за Strategic Culture Foundation, където е публикувано настоящето изследване.
В част 1 от поредицата „Проверка на фактите“ бе зададен въпросът:„Защо днес в Украйна има толкова много нацисти?“ (https://cynthiachung.substack.com/p/fact-checking-the-fact-checkers-why?s=w)
Статията провокира по-нататъшния въпрос: „Съединените щати и евентуално НАТО участват ли във финансирането, обучението и политическата подкрепа на неонацизма в Украйна и ако да, с каква цел?”
Стигнахме до заключение, че за да отговорим напълно на тези въпроси, трябва да се обърнем към историческите корени на украинския национализъм и връзката му с американското разузнаване и НАТО след Втората световна война.
Историческите корени на украинския национализъм
Днес сочат раждането на украинския национализъм към началото на ХХ век. Има обаче няколко важни исторически отправни точки, които предварително трябва да бъдат уточнени.
Киевска Русь – съществувала от края на IX до средата на XIII век, е федерация в Североизточна Европа, съставена от различни народи, включващи източни славяни, балти и фини, управлявани от династията на Рюрик. Днешните Беларус, Русия и Украйна – всички признават населението на Киевска Рус като свои културни предци.
Киевска Русь престава да съществува в резултат на монголското нашествие през 1240-те. Клонове на династията Рюрик обаче, продължат да управляват територии на Русь, като Галицийско-Волинското княжество (части от което са в днешна Украйна и Беларус), Новгородската република (обхващата територии на днешна Финландия и Русия) и Владимиро-Суздалското, което се превърна във Велико Московско княжество и се счита за люлка на великоруския език и народност.
Галицийско-Волинското княжество се признава за васал на Златната орда през XIV век. Златната орда първоначално е монголско, а по-късно тюркизирано ханство, корените на което са в северозападната част на Монголската империя.
След като Юрий II Болеслав – княз на Галиция-Волиния, е отровен през 1340 г., последва гражданска война. Заедно с борбата за власт, между 1340 и 1392 г. избухват войни за контрол над региона между Литва, Полша и нейния съюзник Унгария, известни като Галицийско-Волински войни. През 1349 г. княжеството е завладяно от Полша.
През 1569 г., в резултат на т.нар. Люблинска уния, Кралство Полша и Великото херцогство Литва се обединяват, образувайки Полско-Литовската Речпосполита, която в продължение на повече от 200 години представлява голяма сила в Европа. Но през 1648-1657 г., в резултат на въстанието на Богдан Хмелницки, наричано още война между казаците и Полша, в източните територии на Речпосполита се създава украинско казашко Хетманство.
Под предводителството на Хмелницки, запорожките казаци, съюзени с кримските татари и местните селяни, воюват срещу полското господство и силите на обединеното кралство. В хода на въстанието са заклани много полско-литовци, римокатолически духовници и евреи. Така, Хмелницки се превръща днес в основен герой на националистическата украинска история.
Към 1772 г., някогашната могъща Речпосполита се саморазпада. В хода на три последователни подялби на Полско-Литовската държава, Хабсбургската монархия, кралство Прусия и Руската империя поделят помежду си земите ѝ.
При първото разделяне на Полша през 1772г., Хабсбургската монархия – тоест Австрийската империя (след 1867г. Австро-Унгария), получава „Кралство Галиция и Лодомерия“. „Лодомерия“ е латинизирана форма на името Владимир – княз на Новгород, велик княз на Киев, който управлява Киевска Русь от 980 до 1015г. При третото разделяне на Полша през 1795г., Руската империяполучавапо-голямата част от Волиния.
През 1914 г. Европа е въвлечена в Първата световна война. През март 1918 г., след двумесечни преговори с Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Османска Турция), новото болшевишко правителство на Русия подписва Брест-Литовския договор. Като условие за мира, Русия е принудена да отстъпи териториите на Полша, Беларус, Украйна, Финландия, Естония, Латвия и Литва. Отбелязваме обаче, че Първата световна война още не е приключила; официално краят ѝ е на 11 ноември 1918 г.
В резултат на договора, 11 народности в бившата Руска империя стават „независими“ в Източна Европа и Западна Азия, между които и Украйна. В действителност те се превръщат във васални държави на Германия с произтичащите от това политически и икономически зависимости. Когато Германия губи войната, след ноември 1918г. Брест-Литовския договор е анулиран. С капитулацията на Германия, разпадането на Австро-Унгария и на Руската империя, Полша и Украйна обявявят своята независимост.
При управлението на Хабсбургите, относително снизходителното отношение към националните малцинства позволява да се развият както полски, така и украински националистически движения. И двете обаче имат претенции към Галиция. В Западна Галиция, където е била полската столица Краков, мнозинството от населението е полско, докато в Източна Галиция – сърцето на старата Галиция-Волиния, преобладава украинско население.
От ноември 1918 г. до юли 1919 г. между Втората полска република и украинските сили (състоящи се от Западноукраинската народна република и Украинската народна република) се води война. Полша побеждава и отново окупира Галиция.
Следва Полско-съветска война между февруари 1919 г. и март 1921 г. Тя съвпада с поредица от конфликти, наричани Украинска война за независимост (1917-1921), която се води за формиране на украинска република. През 1922 г. Украйна е разделена между болшевишката Украинска ССР, Полша, Румъния и Чехословакия. Втората полска република си връща Лвов, заедно с Галиция и по-голямата част от Волиния; останалата част от Волиния става част от Украинската ССР.
През 1929 г. в Източна Галиция, намираща се под контрола на Полша, се създава Организацията на украинските националисти (ОУН), която ратува за независима и етнически хомогенна Украйна. От самото начало в ОУН има напрежение между младите радикални галицийски студенти и по-старото ръководство на ветераните от войната, израснало в Австро-Унгарската империя. Младото поколение познава само потисничеството на новото полско управление и възприема тактиката на нелегалните действия. Това ги прави по-импулсивни, насилствени и безмилостни.
През този период се засилват полските репресии срещу украинците. Много от тях, особено младежта (която смята, че няма бъдеще), губят вяра в традиционния правов ред, в старото поколение и в западните демокрации, които според тях обръщат гръб на Украйна.
През 1934 г. членове на ОУН убиват полския вътрешен министър Бронислав Пиерацки. Сред осъдените за убийството са Стефан Бандера и Микола Лебед. И двамата успяват да избягат, след като германците нахлуват в Полша през 1939 г.
Със засилването на полските репресии нараства и подкрепата за ОУН. Смята се, че до началото на Втората световна война ОУН има 20 000 активни членове и много повече симпатизанти в Галисия. През 1940 г. ОУН се разделя на ОУН-М, ръководена от Андрий Мелник; и ОУН-Б начело със Стефан Бандера, в която се включва по-голямата част от членовете в Галиция и се състои главно от младежи.
През август 1939 г. Съветският съюз и нацистка Германия подписват пакт за ненападение, известен като Пактът Молотов-Рибентроп, който предвижда разделяне на Полша. Източна Галиция и Волиния отново се обединяват с Украйна, този път с Украинската ССР.
Част II: Украинският национализъм прераства в нацизъм
Когато нацистка Германия нахлува в Украйна през юни 1941 г. много западни украинци приветстват нацистите като „освободители“. Трябва да се отбележи, че тези настроения не се споделят в останалата част на Украйна, която воюва заедно с Червената армия срещу нацизма.
През по-голямата част от войната ОУН-Ми ОУН-Б тясно сътрудничат с германците. Техните разбирания не са вконфликт с нацистката идеология, тъй като също вярват, че решението е във възраждането на „чистата раса“. В украинската интерпретация „чистата раса“е въплатена в романтизираната концепция за „етническия украинец“ от времето на златния век на Киевска Русь. Според ОУН, „чистата етническа украинска раса“ са единствено истинските потомци на княжескатакръвна линия на династията Рюрик, управлявала Киевска Русь. Вместо да гледат на беларусите и руснаците като на свои братя и сестри, които имат един и същи произход, ОУН ги считаза „етнически измамници“ на „чистата“ кръвна линия.Това се вижда днес в действията на неонацистките украински групи, които през последните 8 години нападат етническите руснаци в Украйна.
Проблем, който почти изцяло се игнорира на Запад.
ОУН смятат, че ако чистотата на кръвната линия бъде възстановена, величието отново ще споходи Украйна (която всъщност никога не е била напълно независима държава). Именно поради тази причина ОУН и дивизията „SS Галиция“ смятат, че унищожаването на десетки хиляди поляци, евреи и всякакви други неетнически украинци е оправдано. Дивизията „SS Галиция“, членовете на която почти изцяло са от ОУН, е известна със своята изключителна жестокост, включително актове на изтезания и осакатявания, сравними със злодеянията на японското поделение 731.
Представа за подкрепата на теорията за „чиста украинска раса“ в Западна Украйна по това време е фактът, че за месец и половина дивизията „SS Галиция“ набира 80 000 доброволци.
Тризъбецът, известен като „тризуб“, е важен символ за украинците, тъй като идва от дните на Киевска Русь,а най-ранната му употреба е по време на управлението на Владимир/Володмир Велики, преди около 1000 години.ОУН избира тризуба както за своя емблема, така и за знаме, за да обозначи стремежа си за връщане към онези славни дни, които смята, че може да се постигнат само чрез етническо прочистване.
Знамето на ОУН-Б (използвано също от паравоенната ѝ Украинска въстаническа армия-УВА) е известно като „Кръв и земя“. Националистическият лозунг „Кръв и земя“ произхожда от нацистка Германия, отразяващ стремежа за дефинирано расово национално тяло (кръв), съединено с мястото на заселване (земя). Ето защо украинските неонацистки групи, сформирани след 1991 г., тоест, след отделяне на Украйна от СССР, също използват тризуба.
Изображенията по-горе показват знамената на неонацистките групи в Украйна днес. Във флага на Азов има комбинация от Wolfsangel и Schwarze Sonne, два символа свързани с нацисткия Вермахт и SS.
Разкритията на американските архиви
По нареждане на Конгреса на САЩ през 1998 г.се създаваРаботна група за декласифициране документите по разследванията на военните престъпления на нацистите и японците(Interagency Working Group - IWG). Така, повече от 8,5 милиона страници,включващи оперативни досиета на Управлението на стратегическите служби (OSS), ЦРУ, ФБР и армейското разузнаване, стават достъпни за обществеността по Закона за разкриване военните престъпления на нацистите(P.L.105-246) и на японското имперско правителство (P.L.106-567). Между 1999 и 2007 г.Работната групапредстави на Конгреса три доклада. Два от тях – „Американскоторазузнаване и нацистите“ от 2005г. и „Следите на хитлеровите нацистки военнопрестъпници, разузнаването на САЩ и Студената война“ от 2011г., са публикувани от Националния архив.Използваните в настоящето изследване данни изцяло се базиратна тези публикации.
В доклада „Американското разузнаване и нацистите”, Ричард Брайтман пише: „Данните (или мини-историята) за най-раннотоунищожаване на евреите в Лвов,сасъбраникъм 5 юни 1945 г. В документ от 10 страници се сочи, че веднага след като германските войски превземат Лвов, украинците в града посочват евреи, които са сътрудничили на съветската власт по време на съветската окупация (1939-1941г.). Те са арестувани, събрани са близо до сградата на общината и са бити от германците и местни жители.
По-късно местни жители, особено от близките села, опустошават еврейския квартал и бият евреи, които се опитват да възпрепятстват грабежа. От 1 юли започва организиран погром:участват немската полиция, войници и местни украинци. Много от арестуваните са измъчвани и убити... Повече от 12 хиляди евреи са убити през първите седмици на германската окупация на Лвов.” (1)
В същия доклад Норман Дж.У. Гоуда пише: „Дейносттана ОУН за дестабилизиране на полската държава и връзките ѝ с Германия датират от 1921г. Тези връзки се засилват следустановяване на нацисткия режим и в навечерието на войната с Полша. Съгласно нацистко-съветския пакт за ненападение от август 1939г. Галиция е предоставена на Съветите.Германците приветстват антиполските украински активисти в окупираното от Германия генерално губернаторство(т.е., Полша). През 1940 и 1941 г., в хода на подготовката на източната кампания, германците започват да набират украинци –най-вече от крилото на Бандера, като ги обучават за диверсанти, преводачи и полицаив лагера в Закопане, близо до Краков. През пролетта на 1941 г.,с одобрението на бандеристите Вермахтът създава и два украински батальона – единият с кодово име „Славей“ (Nachtigall), другият с кодово име „Роланд“.(2)
Липсата на зрялост, дори на неграмотност у ОУН-Б е фактът, че следвайки своя Generalplan Ost, германците никога не са считалиукраинските националисти за достойни да бъдат партньори на нацистка Германия, а за роби на новия Райх.Приемайки за свой нацисткия лозунг „Кръв и земя“, ОУН-Б недооценява, че под този лозунг нацистите планират да разселят германци в Източна Европа, завладявайки и поробвайки местното славянско и балтийско население.
ОУН-Б скоро щеше да научи този урок. На 30 юни 1941г. – осем дни след нападението на Германия срещу СССР, ОУН-Б провъзгласява в Лвов създаването на Украинска държава начело с Бандера и се кълне във вярност на Хитлер. В отговор, приблизително 1500 лидери и сътрудниците на ОУН-Б са арестувани или направо убити от Гестапо. Германците нямат никакво намерение да допуснат образуването дори на полунезависима Украйна. Стефан Бандера и неговият най-близък заместник Ярослав Стецко първоначално са държани под домашен арест, а след това са изпратени в концентрационния лагер Заксенхаузен (сравнително „комфортно“ място в сравнение с другите нацистки лагери). Микола Лебед успява да се измъкне от лапите на германската полиция и става фактически лидер на бандеровците.
На 16 юли 1941г. германците присъединяват Галиция към Генералното губернаторство (Полша). През октомври германската полиция разпространява плакат за издирване на Лебед със снимката му. Административните и висшите помощни полицейски функции в Западна Украйна германците прехвърлят на групата на Мелник – ОУН-М. (3) На германската полиция е наредено да арестува и убива лоялни на Бандера лица в Западна Украйна от страх, да не би да се надигнат срещу германското управление. Тази заповед впоследствие е отменена.
През следващата година Лебед става водач на нелегалното терористично крило – Украинската въстаническа армия (УВА), която съществува до 1956 г. Източните украинци по-късно ще твърдят, че Микола Лебед е поел УВА след убийствата на първите ѝ лидери. (4)
За свои врагове ОУН счита всички, които отричат независимостта на Украйна (включително поляците и Съветите), които не са успели да се асимилират (евреи), а в дадени моменти – когато това е било изгодно, и германците. Те смятат също евреите като основна опора и „разпространители“ на болшевизма.
Брайтман и Гоуда пишат: „Когато в началото на 1943 г.войната се обърна срещу германците, лидерите на бандеровцитеповярваха, че Съветите и германците взаимно ще се изтощават, изоставяйки независимата Украйна, както през 1918г. През април Лебед предложи да „изчистят полското население от цялата революционна територия“, така че възраждащата се полска държава да не може да претендира за региона, както през 1918 г. Украинците, служещи като помощни полицаи на германците, се присъединяват към Украинската въстаническа армия (УВA) исамо в един-единствен ден – 11 юли 1943 г., нападат около 80 селища, убивайки 10 000 поляци... Бандеровците и УВА възобновяватсъщо сътрудничеството си с германците.“ (5)
Всичките тези злодеяния са извършени под командването на Микола Лебед. Към 1943 г., осъзнавайки, че положението им става все по-несигурно, ОУН прави опит отново да централизира силите си. Възникват междуособици между ОУН-Б и ОУН-М и крилото на отряда на УВА, ръководено от Тарас Булба-Боровец (от Украинската народна република в изгнание), който писмено обвини ОУН-Б в бандитизъм, желание да се създаде еднопартийна държава, да се бори не за народа, а за да управлява народа. В борбата си за господство на територията на Волиния, бандеровците (ОУН-Б) убиват десетки хиляди украинци, заподозряни за връзка с групите на Булба-Боровец или Мелник (ОУН-М). (6)
До септември 1944 г. офицери от германската армия в Северна Украйна докладват на своите началници, че УВА е „естествен съюзник на Германия“ и „ценен помощникна германското върховно командване“; и Химлер разпорежда засилени контакти с УПА. (7)
Норман Дж.У. Гоуда пише: „Макарв пропагандата сида подчертава независимостта на организацията от германците, УВА разпореди млади украинци доброволно да се присъединят към украинската дивизия „SSГалиция“, а останалите да се бият с партизански методи. Лебед все още се надява на признание от германците.“ (8) Дивизията „SS Галиция“ съществува от април 1943 г. до 15 април 1945 г. През септември 1944 г. – месеци преди Германия да капитулира на 7 май 1945 г., германците освобождават Бандера и Стецко от концентрационния лагер Заксенхаузен.
Украинското националистическо движение след Втората световна война: Купено и финансирано от ЦРУ
„Лебед е известен садист и сътрудник на германците“,се сочи в доклад от 1947 г. наармейското контраразузнаване на САЩ (CIC). (9)През юли 1944 г. Микола Лебед помага за сформирането на Върховен украински съвет за освобождение (ВУСО), който претендира, че представлява украинската нацияи енелегално правителство в Карпатите, в опозиция на Украинската ССР. Доминиращата политическа партия в Съвета е групата на Бандера, аУВA – от този момент нататък, служи като армия на ВУСО и до 1956 г.продължава подривните си действия срещу Съветите.
През 1947 г. избухва междуособица между Бандера и Стецко от една страна, ратуваща за независима Украйна под една партия, водена от самия Бандера; и Лебед и отец Иван Хриньоч (шеф на Политическото крило на ВУСО) от друга страна, които са против Бандера да бъде държавен глава. На конгреса на задграничната секция на ОУН през август 1948 г. Степан Бандера (който все още контролира 80% от ВУСО) изключва групата на Хриньоч-Лебед. Той претендира за изключителна власт над украинското националистическо движение и за продължаване на терористичната тактика срещу антибандеровски украински лидери в Западна Европа, както и за контрол над украинските емигрантски организации.(10) Лебед обаче, който междувременно се е поставил в услуга на американците, е признат, заедно с Хриньоч, за официален представител на ВУСО в чужбина. След като вижда, че войната е загубена, Лебед възприема стратегия, подобна на Райнхард Гелен.
Успява да избяга през 1945 г. и се свързва със съюзниците, като им предоставя множество имена и контакти на антисъветски настроени лица в Западна Украйна и в бежански лагери в Германия. Така става интересен обект за контраразузнаването на американската армия (CIC), въпреки посочената вече характеристика в доклада от 1947 г., че е садист и сътрудник на германците.
В края на 1947 г. Лебед се опасява, че ще бъде убит от Съветите в Рим. CIC се погрижва за неговата и на семейството му безопасност и е преместен в Мюнхен, Германия. Норман Дж.У. Гоуда пише: „До края на 1947 г. Лебед хигиенизира за американска консумация своите предвоенни и военни дейности. Според него, той бил жертва на поляците, Съветите и германците;ще показва плаката за „издирването“ му от Гестапо до края на живота си, за да доказва, че е антинацист… Ще публикува и 126-странична брошура за УВА, в която описва героичната борба на украинците срещу нацизма и болшевизма, като същевременно призовава за независима, голяма Украйна, която да отстоява човешките идеали за свобода на словото и вярата. УВА, според книжката, никога не е сътрудничила с нацистите: в книгата не се споменава клането на галицийските евреи и поляци. CIC обаче смята, че брошурата „пълно отразява проблема“.
CIC пренебрегва факта, че конгресът на ОУН от септември 1947 г. е разцепил украинската емиграция, благодарение именно на критиката на Лебед за пълзящата демократизация на ОУН. Това беше пропуснато и от ЦРУ, когато през 1948 г. започна широко да използва Лебед... През юни 1949 г. ЦРУ го преведе в Съединените щати заедно със съпругата и дъщеря му под законното прикритие на Закона за бежанците.“ (11)
Американската Служба за имиграция и натурализация (INS) започва да разследва Лебед и през март 1950 г. докладва на Вашингтон, че много украински информатори свидетелстват за водещата роля на Лебед сред „терористите на Бандера“; че по време на войната бандеровците са обучавани и въоръжавани от Гестапо и са отговорни за „убийства на украинци, поляци и евреи... Във всички тези действия Лебед е един от най-главните организатори“. (12) През 1951 г. висши служители на INS информират ЦРУ за тези констатации и че Лебед вероятно ще бъде изправен пред депортация. ЦРУ отговаря на 3 октомври 1951 г., че всички обвинения са неверни и че Гестапо „издирва“ с плакат Лебед, което доказва, че той „се бори с еднаквоусърдие срещу нацистите и болшевиките“. (13)
INS спира разследването срещу Лебед
През февруари 1952 г. ЦРУ притиска INS да предостави право на Лебед свободно да напуска и да влиза отново в Съединените щати по свое желание. Комисарят на INS Аргайл Макей отказва. На 5 май 1952 г. Алън Дълес, тогава помощник-директор на ЦРУ, в писмо до Макей заявява: „От първостепенно значениеза бъдещите операции на Агенцията енеобходимостта субектът [Лебед]спешнода може да пътува за Западна Европа. Преди да предприеме такова пътуване обаче, тази агенцията [ЦРУ]трябва... да гарантира повторното му влизане в САЩ без разследване или инцидент, който би привлякъл ненужно внимание към дейността му.“ (14)
Какво става тогава в Западна Германия? Генерал Райнхард Гелен, бивш началник на военното разузнаване на източните чуждестранни армии на Вермахта, комуто удобно бе разрешено да влезе отново в Западна Германия, създава своя организация, която през 1956 г. ще стане основата на Федералната разузнавателна служба на ФРГ.
Факсимиле на оригиналния документ на писмото на Дълес до Макей относноМикола Лебед.
Дълес искасъщото за Лебед:правният му статут да бъде променен в „постоянно пребиваващ“ съгласно раздел 8 на Закона за ЦРУ от 1949 г. INS спря разследването след писмото на Дълес и Лебед става натурализиран гражданин на САЩ през март 1957 г.
Бандера също е на разположение в Западна Германия със семейството си, където остава лидер на ОУН-Б и работи с няколко антикомунистически организации, както и с британското разузнаване. (15) В един момент обаче, Бандера се превръща в твърде голяма тежест и започвайки от 1953 г., американците и британците предприемат множество опити да го накарат да се оттегли в полза на Лебед, който да представлява „цялото украинско освободително движение в родината.“ Бандера отказва и става излишен.
Твърди се, че Бандера бил убит в Мюнхен през 1959 г. от агент на КГБ. Но не може да не се отбележи, че моментът е бил изключително изгоден за американците, като се има предвид какво са планирали за бъдещето на Украйна още след края на Втората световна война.
Сред разсекретените документи са и тези на ФБР на Хувър. Той разполага с известен брой документи на германския генерален щаб от 1943 и 1944 г., които разкриват немската оценка за работата на УВА, където Лебед се споменава по име. (16) Изглежда, че тези разкрития никога не са били споделяни с друга агенция или институция, освен с ЦРУ, въпреки настояванията на INS, когато са разследвали Лебед.
Интересно е също какво уточнява Гоуда: „Пълният обхват на дейността му [на Лебед] като „външен министър“ [на ВУСО] може никога да не стане известен, но наблюдението на ФБР върху него дава известна представа. Лебед изнася лекции в престижни университети като Йейл по теми, като биологичната война, използвана от съветското правителство в Украйна.“ (17)
Що се отнася до „спешната необходимост“, която Дълес може да е имал предвид за свободно влизане и излизане на Лебед от САЩ в Западна Европа и обратно, ето какво пишат Брайтман и Гоуда: „До 1947 г. около 250 000 украинци живееха... в Германия, Австрия и Италия, много от тях активисти или симпатизанти на ОУН. След 1947 г. бойците на УПА са придвижени в зоната на САЩ, марширувайкипешадо границата сЧехословакия.“ (18)
Лебед беше „спешно необходим“ не само в Европа, но и в Съединените щати, където става главен съветник на ЦРУ за програмата AERODYNAMIC. Брайтман и Гоуда пишат: „Първата фаза на AERODYNAMIC включваше проникване в Украйна и след това изтегляне на обучени от ЦРУ украински агенти. До януари 1950 г. отделът на ЦРУ за събиране на разузнавателни данни (Office of Special Operations, OSO) и неговият клон за тайни операции (Office of Policy Coordination, OPC) участват [в мръсните операции на Алън Дълес на ЦРУ]…
Вашингтон беше особено доволен от високото ниво на обучение на УВА в Украйна и нейния потенциал за по-нататъшни партизански действия, както и от „необикновената новина, че… активната съпротива срещу съветския режим се разпространява стабилно на изток, отвъд бившите полски, гръцкокатолически провинции[в западната част на страната]. До 1954 г. групата на Лебед губи всякакъв контакт с ВУСО. По това време Съветите успяха да установят контрол над ВУСОи УВA и ЦРУ трябваше да сложи край на агресивната фаза на AERODYNAMIC.В началото на 1953 г. AERODYNAMIC започва да работи чрез украинска изследователска група,ръководена от Лебед в Ню Йорк под егидата на ЦРУ, която изследваукраинскатаистория илитература,издава украински националистически вестници, бюлетини, съставя радиопрограми и книги за разпространение в Украйна.
През 1956 г. тази група официално ерегистрирана като сдружение с нестопанска цел Prolog Research and Publishing Association. Това позволява на ЦРУ да насочва средства чрез привидни частни дарения без да бъдат облагани с данъци. За да се отклонят любопитните власти на щата Ню Йорк, ЦРУ впоследствие пререгистрира Prolog в стопанско дружество, наречено Prolog Research Corporation, което уж получава частни договори. Под ръководството наотец ХриньочProlog поддържа офис в Мюнхен, наречен Ukrainische Geseelschaft fur Auslandsstudein, EV. Повечето от публикациите са създадени там.Prolog вербува и плаща на украински писатели-емигранти, които като цяло не знаят, че работят в операция, контролирана от ЦРУ.
Само шестима висши членове на ВУСОса доброволни агенти. В началото на 1955 г. над Украйна започват да се пускат листовки по въздуха, както и радиопредавания на„Нова Украйна“, излъчвани отАтина. В Украйна започват системнода се изпращатпощенски праткичрез украински контакти в Полша и емигранти в Аржентина, Австралия, Канада, Испания, Швеция и другаде. Вестник „Украйна днес“,информационни бюлетини, списание на украински език за интелектуалци „Днес“и други публикации се изпращат до библиотеки, културни институции, административни служби и частни лица в Украйна. Тези дейности насърчават украинския национализъм...” (19)
Така ЦРУ купи и финансирабранда „украински национализъм“. На един от най-ужасяващите касапи на ОУН/УВАбе възложено да въздейства върху сърцата и умовете на украинския народ около националната им идентичност така, както е определена от ОУН.
Оформя се историческа и културна интерпретация, която допълнително да романтизира концепцията за великата украинска раса на Володомир Велики, насърчавайки по-нататъшно чувство за превъзходство и допълнително разделение между тях и белоруси и руснаци. Анализатор на ЦРУ от този период сочи, че „някаква форма на националистическо чувство продължава да съществува [в Украйна] и... [ЦРУ] има задължението да го подкрепя като оръжие на Студената война“. (20)
Брайтман и Гоуда продължават: „...Prolog [също] повлия на [следващото] украинско поколение... Превърна се по думите на висш служител на ЦРУ в единствено „превозно средство за операциите на ЦРУ, насочени към Украинската съветска социалистическа република и нейните40 милиона граждани“.
Лебед категорично дистанцира себе си и украинското националистическо движение от явния антисемитизъм през бандеровския му период. За да защити името на украинския национализъм, той публично осъди „провокативната клевета“ и „клеветническите изявления“ срещу евреите, уточнявайки, че „украинският народ е против всичко и всякакво проповядване на омраза към други хора.“ Бившите бандеровци започват да атакуват Съветите за антисемитизъм.
Лебед се пенсионира през 1975 г., но остава съветник и консултант на Prolog и ВУСО. През 1980-те години името на AERODYNAMIC е променено на QRDYNAMIC, после на PDDYNAMIC и след това на QRPLUMB. През 1977 г. съветникът по националната сигурност на президента Картър Збигнев Бжежински помогна за разширяване на програмата, поради – което той нарече нейните „впечатляващи дивиденти ивъздействие върху специфичните аудитории в целевата зона.“През 80-те години Prolog разшири дейността си, за да достигне до други съветски националности. По ирония на съдбатате включват съветски еврейскидисиденти.
През юни 1985 г. Главната счетоводна служба на САЩ споменава името на Лебед в публичен доклад за нацисти и нацистки сътрудници, заселили се в Съединените щати с помощта на американските разузнавателни агенции. Същата годинаСлужбата за специални разследвания (OSI) към Министерството на правосъдието започва разследване на Лебед. ЦРУ се притесни, че общественият контрол ще компрометира Лебеди QRPLUMB и че евентуален неуспех да защити Лебед ще предизвика възмущението на украинската емигрантска общност. ЦРУ защити Лебед, като отрече каквато и да е връзка между него и нацистите,като се аргументира, че той е украински борец за свобода. Но ситуацията се оказва по-сложна. И през 1991 г. ЦРУ се опита да разубеди OSI да не се обръща към германското, полското и съветското правителство за предоставяне на данни, свързани с ОУН. И OSI в крайна сметка се отказа с мотива, че не може да се осигурят окончателни документи за Лебед.
Под закрилата на ЦРУ в Ню Джърси Микола Лебед живя до 89-годишна възраст. Почина през 1998 г. Неговата документация се съхранява в Украинския изследователски институт към Харвардския университет.
Това е истинската история на украинското националистическо движение в днешната му форма, купена и финансирана от ЦРУ. Никак не е случайно следователно, че идеологията на ОУН е неотделима от западноукраинската националистическа идентичност днес, нито че неонацистките групи, които се формират след 1991 г. (след разпада на СССР), гледат на ОУН и Степан Бандера като на баща на движението.
Бележки:
(1) Richard Breitman, Norman J.W. Goda et al. (2005) U.S. Intelligence and The Nazis. National Archives & Cambridge University Press: pg. 65
(2) Ibid. pg. 249
(3) Richard Breitman and Norman J.W. Goda. (2011) Hitler’s Shadow Nazi War Criminals, U. S. Intelligence, and the Cold War. National Archives: pg. 74
(4) Ibid. pg. 74
(5) Richard Breitman and Norman J.W. Goda. (2011) Hitler’s Shadow Nazi War Criminals, U. S. Intelligence, and the Cold War. National Archives: pg. 75-76
(6) Timothy Snyder. (2004) The Reconstruction of Nations. New Haven: Yale University Press: pg. 164
(7) Richard Breitman, Norman J.W. Goda et al. (2005) U.S. Intelligence and The Nazis. National Archives & Cambridge University Press: pg. 250
(8) Ibid pg. 250
(9) Ibid pg. 251
(10) Richard Breitman and Norman J.W. Goda. (2011) Hitler’s Shadow Nazi War Criminals, U. S. Intelligence, and the Cold War. National Archives: pg. 78
(11) Richard Breitman, Norman J.W. Goda et al. (2005) U.S. Intelligence and The Nazis. National Archives & Cambridge University Press: pg. 251
(12) Ibid. pg. 252
(13) Ibid. pg. 252
(14) Ibid. pg. 253
(15) Richard Breitman and Norman J.W. Goda. (2011) Hitler’s Shadow Nazi War Criminals, U. S. Intelligence, and the Cold War. National Archives: pg. 81
(16) Richard Breitman, Norman J.W. Goda et al. (2005) U.S. Intelligence and The Nazis. National Archives & Cambridge University Press: pg. 254
(17) Ibid. pg 254
(18) Richard Breitman and Norman J.W. Goda. (2011) Hitler’s Shadow Nazi War Criminals, U. S. Intelligence, and the Cold War. National Archives: pg. 76
(19) Ibid. pg 87
(20) Ibid. pg. 89
