Вече е абсолютно ясно, че нео-оруелската, русофобска кампания в стил «Две минути омраза», която бе започната от Империята на лъжите в началото на операция Z е всъщност «24/7 омраза».

 

Огромни части от НАТОстан бяха настроени да се държат като русофобска линчуваща тълпа. Никакво несъгласие не се толерира. Пълномащабната психологическа операция де факто надгради Империята на лъжите до статута на Империя на омразата в тотална война — хибридна и не само, за отмяната на Русия.

 

 

 

Омразата, все пак, има много по-голяма тежест от простите лъжи, които сега достигат до абсолютна нелепост, докато американското «разузнаване» прибягва — до какво друго — до лъжи, с цел да започне информационна война срещу Русия.

 

Ако пропагандното изхвърляне е смъртоносно ефективно сред зомбираните западни маси — можем да го наречем «победа» в пиар войната — то на фронта, където е истински важното, в самата Русия, то е абсолютен провал.

 

Обществената подкрепа за операция Z и президента Путин са безпрецедентни. След видеа, показващи измъчването на руски военнопленници, които предизвикаха всеобщо отвращение, руското гражданско общество се готви за «дълга война», която да продължи месеци, ако не седмици, дотогава, докато целите на руското върховно командване, който впрочем са военна тайна, не бъдат изпълнени.

 

Заявените цели са «демилитаризация» и «денацификация» на една бъдеща и неутрална Украйна, но геополитическият фактор може да ги надхвърли: целта е да се преобърне европейската колективна отбранителна система след 1945 година, принуждавайки НАТО да разбере и да приеме концепцията за «неделима сигурност». Това е изключително комплексен процес, който ще бъде достигнат през следващото десетилетие.

 

НАТОстанската сфера просто не може да признае публично серия от факти, каквито един военен анализатор от калибъра на Андрей Мартянов обяснява от години. И това е допълнителна точка към колективната им болка.

 

Русия може да се изправи срещу НАТО и да го смаже на парчета за 48 часа. Тя може да използва напредналите системи за стратегическо сдържане, които нямат аналог на Запад. Южната й ос — от Кавказ и Западна Азия до Централна Азия — е напълно стабилизирана.

 

И ако нещата станат наистина тежки, г-н Циркон може да покаже своята свръхзвукова и ядрена визитка, без дори другата страна да разбере какво я е ударило.

 

«Европа избра съдбата си»

 

Може би ще бъде просвещаващо да видим как тези комплексни процеси се интерпретират от руснаците, чиито гледни точки са напълно блокирани в НАТОстан.

 

Да вземем два примера. Първият е генерал-лейтенант Л.П. Решетников, който в аналитична бележка разглежда фактите за наземната война.

 

Някои ключови откъси:

 

«Над Румъния и Полша има самолети на НАТО за ранно предупреждение, заедно с опитни екипажи. Има американски разузнавателни сателити в небесата непрекъснато. Припомням ви, че само що се отнася до бюджета на нашия Роскосмос, ние отделихме 2,5 милиарда долара на година, докато гражданският бюджет на НАСА е 25 милиард, гражданският бюджет на SpaceX дори е равен на този на Роскосмос — и това е без да се смятат десетките милиарди долари, които целите САЩ яростно хвърлят, за системата за контрол на цялата планета.»

 

«Войната се развива според «очите и умовете на НАТО. Укрона*истите не са нищо друго освен свободно контролирани зомбита. А украинската армия е дистанционно контролиран зомби организъм.»

 

«Тактиката и стратегията на тази война ще бъдат обект на учебниците във военните академии в света. Още веднъж: Руската армия смазва един н*цистки зомби организъм, който е напълно интегриран с очите и мозъка на НАТО.»

 

Сега да видим Олег Макаренко, който се фокусира на голямата картина.

 

«Западът смята себе си за «целия свят», само защото все още не е получил достатъчно чувствителен удар по носа. Така се случва, обаче, че точно сега Русия му дава този удар: с тиловата подкрепа на Азия, Африка и Латинска Америка.»

 

«И Западът не може да направи абсолютно нищо с нас, защото изостава зад нас от гледна точка на броя на ядрените бойни глави», казва още той.

 

«Европа избра съдбата си. И избра съдба за Русия. Това, което виждате сега е смъртта на Европа. Дори и да не се стигне до ядрени удари по индустриалните центрове, Европа е обречена», пише Макаренко.

 

«В ситуация, при която европейската индустрия остава без евтини руски енергийни ресурси и суровини — а Китай ще започне да получава същите тези енергийни носители и суровини с намаление, не може да има никакви приказки за истинска конкуренция с Китай от страна на Европа», пише още руският експерт.

 

«В резултат на това буквално всичко ще се срине там — след индустрията и земеделието ще се срине, социалната държава и социалната сигурност ще пропаднат, гладът, бандитството и хаосът ще започнат», смята той.

 

Напълно резонно е да се смята, че Решетников и Макаренко правилно представят всеобщото руско настроение, което интерпретира събитията от Буча като прикритие, което има за цел да скрие мъченията от украинската армия на руски военнопленници.

 

И още по-нататък — Буча позволява да изчезнат новините за биолабораториите на Пентагона от западната медиасфера, заедно с последствията: доказателствата за концентриран американски опит да се използват реални оръжия за масово унищожение срещу Русия.

 

Многопластовата измама трябваше да включва и британското председателство над Съвета за сигурност на ООН, което блокира една сериозна дискусия, ден преди руското Министерство на отбраната да се опита да представи на ООН фактите — предвидимо минус САЩ и Обединеното кралство — всички факти за биологичните оръжия, които са намерили в Украйна. Китайците бяха ужасени от откритията.

 

Руският разследващ комитет поне е постоянен в работата си, като близо 100 изследователи разкриват доказателствата за военни престъпления из цял Донбас, които ще се представят на трибунал в близкото бъдеще, който трибунал най-вероятно ще се направи в Донбас.

 

И това ни води обратно до фактите от мястото на събитията. Има много аналитични дискусии за крайната цел на операция Z. Една честна оценка ще включи освобождението на цяла Новороссия и тотален контрол на крайбрежието на Черно море.

 

«Украйна», всъщност, никога не е била държава. Тя винаги е била анекс към някоя друга държава или империя, като например Полша, Австро-Унгария, Турция и ключово — Русия.

 

Крайъгълната руска държава е била Киевска Рус. «Украйна» на староруски означава «граничен регион». В миналото с това име са наричали най-западните региони на Руската империя.

 

Когато империята започва да се разширява на юг, новите региони, които са анексирани най-вече от турците, биват наречени Новороссия (Нова Русия), а североизточните региони Малороссия (Малка Русия).

 

Работа на СССР е през 1920-те години да събере всичко това заедно и да го кръсти «Украйна» — добавяйки Галиция на запад, която е исторически неруска.

 

И все пак, ключовото развитие е, когато СССР се разпада през 1991 година. Тъй като Империята на лъжите де факто е контролирала пост-съветска Русия, те никога не биха могли да позволят истинските руски региони на СССР — сиреч Новороссия и Малороссия — да бъдат отново инкорпорирани в Руската федерация.

 

Русия сега ги ре-инкорпорира, по маниера «I did it, My Way» («Направих го по моя си начин»).

 

Vamos a bailar в едно европейско Пуерто Рико

 

Към този момент е абсолютно ясно на всеки сериозен геополитически анализатор, че операция Z е отворила кутията на Пандора. И върховната историческа жертва на цялата токсичност, която ще се пусне на свобода, е Европа.

 

Незаменимият Майкъл Хъдсън в едно ново свое есе за това как американският долар изяжда еврото, се аргументира наполовина на шега, че Европа може ако иска и да предаде валутата си, продължавайки като «по-голяма версия на Пуерто Рико».

 

Все пак, Европа «в общи линии спря да съществува като независима политическа единица и вече изглежда все повече като Панама или Либерия — «флаг на удобството» за офшорни банкови центрове, които не са истински «държави», защото не емитират своя собствена валута, а използват американския долар».

 

В съзвучие с редица руски, китайски и ирански анализатори, Хъдсън прокарва идеята, че войната в Украйна, всъщност е «пълномащабна версия на Новата Студена война» — и най-вероятно ще продължи «поне десетилетие, а може би и две, докато САЩ разширяват битката между неолиберализма и социализма (китайската система сиреч), за да включва един световен конфликт.»

 

Това, което сериозно е под въпрос е, дали САЩ «след икономическото завоюване на Европа», ще могат да «заключат африканските, южноамериканските и азиатските страни».

 

Евразийският интеграционен процес, който се проточва най-малко десет години сега, се извършва от руско-китайското стратегическо партньорство и обхваща по-голямата част от Глобалния Юг, и няма да се спре пред нищо, за да възпре такова нещо.

 

Няма съмнение, както Хъдсън казва, че «глобалната икономика се подпалва» — като САЩ превръщат търговията в оръжие. И все пак от правилната страна на историята имам газо-рублите, петро-юана и новата монетарна/финансова система, която се развива от партньорството между Евразийския икономически съюз и Китай.

 

А това е нещо, което никоя жалка кенсъл (отменяща) културна война не може да изличи.

 

 

Превод: СМ