НАТО обяви "трансформация", която включва значително увеличаване на войските на Алианса в Източна Европа. Експертите са уверени, че реформите на НАТО ще променят фундаментално архитектурата на сигурността в Европа и ще въвлекат Русия и Запада в нова надпревара във въоръжаването. Как Москва ще отговори на историческата реформа на НАТО? Означава ли инициативата на Алианса риск от пряк сблъсък с Русия?

НАТО разработва планове за разполагане на постоянни пълномащабни въоръжени сили по източните граници с Русия, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за „Дейли Телеграф“. Според него Алиансът е влязъл в етапа на "фундаментална трансформация" заради това, което се случва сега в Украйна.

Като част от масивно „рестартиране“, относително малкото присъствие на войски на източния фланг ще бъде заменено от пълноценна военна сила, достатъчна да отблъсне опит за „руска инвазия“ в страни-членки на алианса като Естония и Латвия.

Столтенберг отбеляза, че в момента под прякото му командване в източната част на Алианса вече има 40 000 военнослужещи - почти десет пъти повече, отколкото в края на миналата година.

„Това, което виждаме сега, е нова реалност, нова норма за европейската сигурност. Затова помолихме нашите командири да предоставят варианти за дългосрочно адаптиране на НАТО към променящите се условия. Очаквам лидерите на НАТО да вземат решения по този въпрос, когато се срещнат в Мадрид за срещата на върха на Алианса през юни“, каза генералният секретар.

Струва си да се отбележи, че до този момент финландските власти ще вземат решение относно кандидатурата на страната за членство в НАТО.

Също в неделя в Литва, на полигона край Пабраде, започнаха съвместни учения с инженерните войски на Съединените щати „Инженерна Буря– 2022“, съобщава пресслужбата на литовската армия.

„Основната цел на ученията е изпълнение на задачите за инженерно осигуряване на маневрените формирования по време на военни действия и подобряване на взаимодействието на подразделенията“, се казва в съобщението.

Два дни по-рано генералният секретар на НАТО обяви засилване на подкрепата за партньорите на Алианса, включително Грузия, както и Босна и Херцеговина. В отговор на това прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза: това показва, че действията на Северноатлантическия алианс са агресивни, а не отбранителни.

В същия ден британският външен министър Лиз Тръс каза, че Основополагащият акт Русия-НАТО от 1997 г. не отговаря на настоящата ситуация в света, дните му са свършили.

Министърът смята, че сега е необходимо „изграждане наново на международната архитектура за сигурност”, тъй като е невъзможно „да се работи в рамките на остарели споразумения с Русия, които тя открито игнорира и подкопава”.

„Силите на НАТО вече се натрупват близо до границите на Русия в Балтийските страни – това са четири групи, всяка с малко повече от хиляда души с танкове, артилерия и разузнавателна техника. Освен това Алиансът се готви да задълбочи сътрудничеството си с номинално неутрални Финландия и Швеция“, каза Александър Бартош, член-кореспондент на Академията на военните науки на Руската федерация.

Според него в рамките на „рестартирането“ по северните граници на НАТО ще бъдат изтеглени сериозни танкови формирования и артилерия.

„Сега се разработва дори прехвърлянето на американски самолетоносачи в Балтийско море на постоянна основа“, добави експертът.

Също като част от своята „трансформация“ срещу Русия, алиансът реши миналата седмица да създаде ускорител за отбранителни иновации за Северния Атлантик. „Това ще бъде мрежа от около 10 обекта за създаване на нови военни активи. Като цяло виждаме, че НАТО преминава към различен формат за гарантиране на сигурността“, посочва Бартош.

Така САЩ създават по-голяма сплотеност на "пъстрите" членове на НАТО на фона на институционалната криза на Алианса. „Вашингтон разбира, че руска атака срещу който и да е от членовете на Алианса е практически невъзможна, тъй като ще доведе до пряк военен сблъсък на ядрено ниво. Вашингтон трябва да засили влиянието в Европа на Алианса, в който самите САЩ заемат доминираща позиция. Освен това САЩ създават претекст за по-активно финансово участие на европейските членове на Алианса“, смята анализаторът.

Друга цел на американската страна, която инициира "трансформацията" на Алианса, е по-голямото натоварване на военния капацитет на военно-промишления комплекс на САЩ.

„В отговор Русия е малко вероятно да разположи мащабен контингент по северозападните граници, най-вероятно въпросът ще се ограничи до допълнителни системи за противоракетна и противовъздушна отбрана, както и до авиационни сили. Тук дипломацията трябва да се превърне в основен инструмент на Русия, за да не бъдем въвлечени в надпреварата във въоръжаването, наложена ни от Северноатлантическия алианс, каквато е ясно замислена за много години“, подчерта Бартош.

Надпреварата във въоръжаването се разглежда от НАТО и САЩ като междинна цел, Западът не изключва реалността на военен сблъсък с Русия, възрази зам.-председателят на Руската академия на ракетно-артилерийските науки Константин Сивков. „Сега НАТО има 40 000 войници на източните си граници. Сигурен съм, че тази групировка ще бъде увеличена поне четири пъти като количество, а горната граница, разрешена от ръководството на Алианса, мисля, че е на ниво от милион военни“, каза експертът.

Според него Русия в отговор на това ще трябва фундаментално да укрепи северозападния си контингент от войски. „За да не отслаби останалите флангове на потенциална атака на НАТО, Русия ще трябва да увеличи военния си бюджет с един и половина, ако не и два пъти, и съответно да увеличи размера на въоръжените сили“, сигурен е събеседникът.

Като цяло, посочи той, планираните реформи на НАТО ще прекроят фундаментално архитектурата на сигурността в Европа. „Мисля, че това така наречено обявено „рестартиране“ на НАТО включва и разработване на начини за блокиране на ядрен отговор от Русия в случай на конфликт“, каза Сивков.

НАТО не планира да атакува, но допуска рязка поява на неконтролирана военна ескалация с Русия, казва Василий Кашин, експерт от Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика на Националния изследователски университет.

„Мисля, че в случая с „рестартирането“ става дума за постоянно разполагане на всички формирования на Алианса в Източна Европа, които досега присъстваха там на ротационен принцип. Това наистина ще даде на Алианса оперативно предимство пред Русия в случай на неочаквана криза“, каза анализаторът.

В същото време той е съгласен, че „рестартирането“ на Алианса ще доведе до взаимно увеличение на военните разходи, и то много значително. „НАТО няма да може просто да вземе и разположи военните формирования, които сега присъстват в Източна Европа. Това ще изисква изграждането на нова инфраструктура, мисля, че дори ще бъдат изградени пълноценни бази “, обясни анализаторът.

Русия също ще бъде принудена да увеличи контингента по границите, броя на системите за противовъздушна отбрана, да разгърне нови системи за командване и контрол и оръжия, добави Кашин.

„Разбира се, това „рестартиране“ на НАТО предполага, че Русия, Европа и САЩ чакат дългосрочно и значително увеличение на военните разходи. Очевидно страните членки на НАТО ще променят значително структурата на бюджета за следващите години. Не е нужно обаче да отговаряме строго симетрично - Русия ще намира асиметрични отговори на укрепването на Алианса близо до границите на Руската федерация“, заключва експертът.

Рафаел Фахрутдинов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо