Отношенията между Съединените щати и Европейския съюз могат да се нарекат отношения между овчар и овни или овце. Не знам как е по-приятно за европейците да се оприличат

 

 

Всички решения на Брюксел, изпълнявани стриктно в съответствие с инструкции отвъд океана, водят Европейския съюз до ликвидация.

 

Глобалните пазари на въглища бяха напрегнати още преди началото на специалната военна операция на Русия на територията на Украйна. Причината беше енергийната криза и недостигът на природен газ в Европа и Азия през есента на 2021 г., което доведе до повишаване на потреблението на енергия и цените на въглищата.

 

Какво ще получи Европа, ако забрани вноса на руски въглища?

 

Големи проблеми за самите европейци.

 

Най-интересното е, че търсенето на въглища в Китай от Русия само нараства. Москва има къде да доставя горивото си.

 

Китайското правителство ще продължи да купува въглища колкото е възможно повече, за да гарантира енергийната си сигурност.

 

А в Западна Европа цените вече счупиха всички рекорди.

 

Базовият европейски договор за доставка на въглища през 2023 г. скочи до $230 за тон, докато месечният договор за доставка през май 2022 г. се повиши до $330 за тон.

 

Русия задоволява по-голямата част от търсенето на въглища в Европа.

 

Закупуването на гориво от Южна Африка, Колумбия, Съединените щати и Австралия означава да изпуснете юздите на икономиката си поради огромните разходи за логистика.

 

Германия, най-голямата икономика в Европа, ще бъде особено засегната, както и Източна Европа. Привет на Полша и балтийските страни!

 

Големите износители като Австралия и Индонезия ще имат ограничени доставки на въглища за Европа предвид транспортните разходи и дългите полети, както и продължаващото силно търсене на въглища в Азия.

 

Най-големият износител на въглища в света — Индонезия — рязко повиши цените на горивата, а Австралия, другият въглищен гигант, предупреди Европа, че ще остане без въглища.

 

През последните няколко години европейският Запад положи усилия да стане първият в света регион с нулеви емисии. Европа натрупа огромно количество възобновяема енергия, планира огромни инвестиции в зеления водород и провежда политика за ограничаване на потреблението на изкопаеми горива.

 

В САЩ големият тласък към възобновяемата енергия започна преди две години, когато президентът Джо Байдън встъпи в длъжност. Преходът от икономика, базирана на изкопаеми горива, към икономика, основана на възобновяема енергия, беше централният принцип на неговата кампания.

 

Той продължи с този план от първия ден, забранявайки тръбопровода Keystone XL от Канада, а малко след това временно забрани сондирането на нефт и газ във федералните земи.

 

Междувременно Изтокът формира ОПЕК+, която включва двата най-големи производители на петрол в света, Русия и Саудитска Арабия, както и производителите на петрол от Централна Азия от бившия Съветски съюз, Казахстан и Азербайджан.

 

ОПЕК+ работи като добре смазана машина.

 

Докато ЕС, Великобритания и Съединените щати се надпреварваха да инсталират повече вятърни турбини, слънчеви панели и хранилища, а автомобилните производители, почти всички базирани в Европа или САЩ, се стремяха да инвестират десетки милиарди долари в електрификация на транспорта, ОПЕК+, водена от Русия и Саудитска Арабия изпомпваха толкова петрол, колкото смятаха за необходимо.

 

Русия запази и разшири своята металургична и уранова промишленост и продължи да изгражда по-тесни отношения с КНР.

 

Саудитска Арабия заложи на добива.

 

С други думи, докато Западът си играеше на зелена енергия, Русия и Изтокът се фокусираха върху суровините, без които не е възможен енергийният преход.

 

Сега Западът осъзнава колко важна е суровината за енергийната индустрия като цяло.

 

Американските шистови сондажи не могат да увеличат производството толкова бързо, колкото би искала администрацията на Байдън.

 

Администрацията на Байдън иска да придобие повече канадски петрол в САЩ, но тръбопроводът Keystone XL, който би могъл да направи това, по същество беше затворен от същата администрация на Байдън.

 

Европа се бори с нарастващото бреме на разходите за електроенергия, тъй като възобновяемите източници са в недостиг.

 

Европа сляпо следваше решенията на Вашингтон, налагайки санкции срещу руснаците за това, че отново спасиха Европа, включително Европа, от неонацизма, този път украински.

 

Но санкциите засегнаха европейската икономика в по-голяма степен.

 

И ако Брюксел наложи санкции срещу руския газ, европейската газова индустрия ще фалира и ще се самозатвори.

 

Западът едва сега започна да осъзнава, че който контролира суровините, контролира всичко.

 

А потребителите на тези суровини ще увеличат зависимостта си от външните доставчици.

 

Европа зависи от руския газ не по стечение на обстоятелствата, а в резултат на верига от погрешни политики.

 

Действително, по командване от Вашингтон Германия въведе забрана за ядрената енергия в страната.

 

Инфлацията в Европа вече е извън контрол.

 

Инфлацията на потребителските цени е 7,6% в Испания, 4,2% в Португалия и 5,1% в Германия.

 

Инфлацията на потребителските цени в ЕС като цяло възлиза на 5,8 процента.

 

Европа трябва постоянно да помни, че на планетата няма по-евтина алтернатива на руските енергоносители и няма по-стабилни доставки от тези, които осигурява Москва.

 

Дългосрочните договори, подписани с Газпром, се договарят на цени, които биха могли да бъдат десет пъти по-ниски от някои съществуващи алтернативи.

 

Европейските правителства трябва да осъзнаят, че отхвърлянето на руското гориво неизбежно ще доведе до смъртта на Европейския съюз като такъв и унищожаването на икономиката до основи.

 

 

Владимир Карасьов, Петя Паликрушева, превод и редакция