След разпадането на СССР не остана нито една индустриализирана страна, която да може „убедително да застраши” територията на Съединените щати. Все пак „американската военна машина не изпадна в покой“, отбелязва екс-конгресменът от САЩ Дейвид Стокман.

Според него Бил Клинтън е можел да доведе света до глобално разоръжаване. Но президентът толкова се страхувал от ястребите на Републиканската партия, че през 1996 г. отвел страната в точно обратната посока.

«Той допринесе за разширяването на НАТО на изток, което превърна Русия в парий, а сега най-накрая доведе света до ръба на ядрения Армагедон“, отбелязва той.

При Джордж Буш това напомпване на военно-промишления комплекс продължи.

Вашингтон всъщност се превърна в „столица на перманентната война“.

Успоредно с това започна и „демонизацията“ на Владимир Путин, който през 2007 г. определи сферата на сигурността на Русия. Подобна ситуация в по-голямата си част се запази и при Барак Обама и Доналд Тръмп, счита авторът на статията.

Какво, по дяволите, е причината САЩ да се нуждаят от бюджет за отбрана, който е по-голям от следващите десет най-големи отбранителни бюджета на планетата взети заедно?

И говорим както за противници, така и за съюзници. Защо се нуждаем от бюджет, който е 2,2 пъти по-голям от бюджета на Айк Айзенхауер в периода на Студената война в началото на 60-те години?

Отговорът: няма причини!

Реалните заплахи за сигурността на американската земя днес не са по-големи от тези в края на Студената война през 90-те години на миналия век“, казва Стокман.

Петя Паликрушева, превод и редакция