Владимир Путин нямаше победа, която да празнува на 9 май - Денят на победата. Вместо това руският лидер е затънал в изтощителна и все по-унизителна война с неясен изход, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Преди голямата си реч на Червения площад в чест на победата във Втората световна война руският президент имаше три възможности - нито една от тях не беше добра. Той можеше да започне да отслабва войната в Украйна, което би включвало приемане, че Русия не е успяла да постигне повечето от целите си. Той можеше да се опита да сплоти войските и нацията без да обяви значителна промяна в политиката. Или можеше да ескалира конфликта на думи или дела – може би като обяви военна мобилизация или намекне за използване на ядрени оръжия.

Путин избра втората опция, което илюстрира колко е затънал. Той няма бърз път към победата, но поражението е неприемливо.

Като за пореден път нарече украинското правителство „неонацистко“, Путин се навря в реторичен ъгъл. В крайна сметка как можете да направите компромис с фашизма? Но Путин не е единственият лидер, който настоява, че продължава Втората световна война. В своята реч на 9 май президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Русия, че повтаря „ужасяващите престъпления на хитлеровия режим“.

Втората световна война изниква и в начина, по който САЩ и техните съюзници от НАТО мислят за конфликта в Украйна. Министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс току-що обвини Русия, че „претворява фашизма“ от 30-те години на миналия век.

Огромен пакет от милиарди долари помощ за Украйна, който наскоро беше приет от Конгреса на САЩ, беше наречен „Закон за защита на демокрацията в Украйна“. Това беше умишлено напомняне на подобен американски закон от 1941 г., чрез който САЩ доставяха оръжие на Великобритания за борба с нацистите.

Съществува очевидна опасност от ситуация, в която и двете страни са се убедили - до известна степен - че се бият с нацисти. Това прави компромисът или мирното споразумение много по-трудни. Хитлер не получи „път за отстъпление“.

Втората световна война завърши с руски танкове в Берлин и самоубийството на Хитлер в бункера му. Но нацистка Германия не разполагаше с ядрени оръжия. Трудно е да си представим битка докрай в ядрената ера, когато "финалът" може да бъде Армагедон.

Реалността е, че зад реториката за нацистите има някакъв знак, че всички страни са приели, че „пълната победа“ не е възможна. Кремъл вече коригира своите военни цели. Първоначалната цел за превземане на Киев и обезглавяване на украинското правителство трябваше да бъде изоставена или най-малкото замразена за неопределено време. Русия има трудности да постигне дори своите коригирани военни цели - окупацията на Донецк и Луганск.

Изправен пред тази ситуация, Путин може в крайна сметка да реши да сложи край на конфликта – след като изтръгне известен ангажимент за условна „денацификация“ в Украйна и гаранции за украински неутралитет. Зеленски вече даде знак, че ще приеме неутралитет в замяна на някакви западни гаранции за сигурност.

Но според висши функционери във Вашингтон централният проблем сега е територията. Путин все още не може да приеме мирно споразумение, в което Русия не печели абсолютно нищо в замяна на хилядите загинали и ранени войници. Но Зеленски не може да приеме мирно споразумение, което включва отстъпване на по-нататъшна украинска територия отвъд Крим.

Докато Русия е в затруднение, в западния алианс нараства изкушението да се възприемат по-широки военни цели. Официалната линия на САЩ е, че целите на Америка остават същите, каквито бяха на 24 февруари, когато Русия започна инвазията. Основната цел е да се помогне на Украйна да устои на руската агресия и да оцелее като независима държава.

Но има и влиятелни гласове във Вашингтон, Лондон и други столици, като Варшава, които сега виждат възможност да „изтласкат Русия от световната сцена“, както казва един бивш американски функционер. Този вид мислене беше отразено в забележките от миналия месец на военния министър Лойд Остин, че Америка сега се стреми да „отслаби“ Русия за постоянно.

Постигането на трайно отслабване на Русия очевидно би било голяма геополитическа победа за Запада. То ще намали заплахата за сигурността на Европа, ще обезсили най-важния съюзник на Китай и ще подплати настояването на президента Джо Байдън, че „Америка се завърна“.

Но откритото приемане на политика за „слаба Русия“ крие и значителни рискове. То увеличава опасностите от ескалация, включително ядрена. Освен това рискува да потвърди тезата на Кремъл, че войната е движена от враждебността на НАТО към Русия, а не от руската агресия спрямо Украйна. Това от своя страна може да отслаби международната подкрепа за усилията на САЩ да изолират Русия.

Знаейки всичко това, Белия дом се бори да поддържа дисциплината в посланията от западния алианс. Ескалацията в реториката не само рискува ескалация на бойното поле, но и прави евентуалното мирно споразумение още по-трудно за постигане.

Реалността е, че при цялото говорене за нацисти и помощ за Украйна, най-близката аналогия е войната в Афганистан, където в продължение на десетилетие САЩ и техните съюзници оказваха подкрепа на афганистанците, борещи се с окупационната руска армия. Някои западни функционери дори припомнят окопната (Първа световна) война от 1914-1918 г., при която двете страни се биеха по дълга фронтова линия в продължение на години.

Мрачният извод е, че краят на тази война е далеч.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев