Ужасени от отклоненията на руската власт и от нашествието в Украйна, десетки хиляди руснаци предпочетоха да заминат в изгнание. Веднъж пристигнали във Франция, някои от тях откриват, че ги очаква далеч не тъй радушен прием, какъвто срещат украинските бежанци.

Артьом Котенко, 50-годишен гражданин на Русия, роден в съветска Украйна, разказва пред АФП, че е бил „смазан“ от нападението, предприето от Москва на 24 февруари. Седмица по-късно този художник и графичен дизайнер, работил за музея „Ермитаж“ и театъра „Товстоногов“, заминава от Санкт Петербург за Финландия, а после за Париж.

Във френската столица „усещането за задух, всекидневното чувство, че умирам, изчезнаха, можех да дишам отново“, споделя той на среща с репортер на Франс прес в 13-и парижки район, където много стени са покрити с проукраински творби на стрийт арта.

Руски емигрант във Франция с плакат „Аз съм руснак и ме е срам“. Снимка: АФП/БТА

Обаче – оплаква се Артьом – бързо стана ясно, че издаването на документи, с които легално да може да работи във Франция, няма да е никак лесно за разлика от случая с украинските граждани, които бягат от войната и ги посрещат с разтворени обятия, както кажи-речи навсякъде в Европа.

„Това трябва да се промени, защото е пълно с хора като мен (руснаци – противници на Путин, избягали от репресиите, бел. АФП), а има и работа за нас“, настоява творецът.

През седмиците след нахлуването в Украйна десетки хиляди руснаци, често пъти образовани и квалифицирани, напуснаха Русия в търсене на убежище от рестрикциите, последиците от икономическите санкции и възможната военна мобилизация. Това „изтичане на мозъци“ напомня според някои ситуацията от 1922 г., след стабилизирането на болшевишкия режим.

В Германия, където след разпадането на Съветския съюз вече има значително руско малцинство, вицеканцлерът Роберт Хабек посочи, че правителството може да насърчи имиграцията на нови хора, напуснали Русия: „Искаме те да знаят, че може би наистина ще имаме нужда от тях“.

Така че руснаците, избрали Франция, смятат, че Париж трябва да последва този пример. В отговор на запитване по темата вътрешното министерство не даде коментар.

„Щом хората търсят начин да се настанят тук, трябва да получат подкрепа“, смята Даниел Качински, 41-годишен московчанин, напуснал Русия с жена си и четирите им деца след избухването на войната.

Той разказва как осъзнал, че е време да замине в чужбина, след като прекарал една нощ затворен в килия заради участие в демонстрация срещу руското нашествие в Украйна. Освен това големият му син навършвал през май 18 години и можело да го призоват във войската.

Фонд за солидарност

„За мен беше важно да изведа децата от страната“, обяснява този експерт по въпросите на общественото здравеопазване.

Откакто е пристигнал във Франция през април, той обаче непрекъснато среща административни спънки и е принуден да настани семейството си за своя сметка в хотел край Париж. За времето, докато се разглежда молбата му за убежище, шестимата членове на семейството успяват да получат жилище в Алес, Южна Франция.

Даниел се надява, че ако му дадат убежище, той ще може „да започне работа възможно най-бързо“ и да се върне в Париж.

Антоан Никол, 29-годишен докторант, е съосновател на „Фонд за солидарност с руснаците в изгнание“. Целта му е да се осигури финансова помощ на хората, напуснали родината си по политически причини.

„Създадохме това сдружение, защото видяхме, че нищо не е направено за руснаците“, разказва на руски бившият преподавател от Френския университетски колеж в Москва.

Но допълва, че тъй като името на фонда съдържа думата „руснаци“, банките избягват да работят с него в контекста на санкциите до такава степен, че той не успява да си открие банкова сметка. „Това наистина са простотии“, смята Антоан Никол.

Артьом Котенко, дизайнерът от Санкт Петербург, пък казва, че разбира, че украинците са с предимство и получават повече подкрепа. Но със засилването на репресиите и развитието на икономическата криза масовото бягство на руснаци според него ще продължи.

„Ще идват все повече и повече хора като мен и те трябва да получат шанс да заживеят в страната, да работят легално – казва той, – иначе руснаците просто ще се настаняват тук незаконно.“