Хенри Иваратюр
Китайският външен министър Уан И е към края на маратонското си турне в осем тихоокеански държави. До събота той ще посети Соломоновите острови, Фиджи, Кирибати, Самоа, Тонга, Вануату, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор.
Докато Уанг ще се измъкне с множество двустранни споразумения за икономика и развитие, той няма да се върне в Китай с голямата награда – всеобхватен договор за сигурност, който щеше да доведе до преконфигуриране на политическия пейзаж в Тихия океан, договор който 10 тихоокеански държави отказаха да подпишат на виртуална среща в понеделник.
Тихоокеанските лидери обсъдиха китайското предложение по тихоокеанския консенсусен начин за вземане на решения; внимателно и чувствително претегляйки своето решение и – за голямо облекчение на традиционните си партньори – отхвърлиха предложението.
Очевидно Китай подцени колективния отговор на Тихоокеанския регион на всеобхватно споразумение. Някои наблюдатели приписват това на намесата на новия външен министър на Австралия Пени Вонг във Фиджи след посещението на Уанг.
Китайците заявиха „Вината е на няколко души в тези страни, под натиска и принудата на САЩ и на бивш колонизатор", което мнозина тълкуват като насочено към президента на Федеративните щати на Микронезия, който предупреди другите тихоокеански лидери за потенциалната ерозия на суверенитета и регионалната нестабилност, ако те подпишат сделката.
Но това, което отхвърлянето на сделката от страна на лидерите на Тихоокеанския регион наистина показа, е недвусмислена демонстрация, че не искат да бъдат използвани като пионки в геополитическо състезание и силно послание към другите участници да се отнасят с тях с уважение и да работят върху ключовата заплаха за сигурността на региона: изменението на климата.
Безпрецедентният икономически растеж на Китай позволи на една държава да разшири своето глобално влияние в целия свят, а Тихият океан е неразделна част от нейния експанзионистичен дневен ред. Зоните на икономическо изключване (ИИЗ) на тихоокеанските островни държави представляват приблизително 28% от световните ИИЗ, което означава, че те имат права върху огромно количество от световните морски ресурси, скрито в предложеното регионално споразумение, към което Китай се стреми много.
Китай очевидно не се е отказал. И регионът трябва да очаква втора дипломатическа вълна от Пекин.