Михалис Протопсалтис не вижда себе си като герой. Когато се разчу новината за корабокрушението, той направи това, което би направил всеки човек на неговото място. Собственикът на строителната компания изпрати кран до върха на скалата на Китира и един по един започна да спасява 80-те афганистански имигранти, борещи се за живота във водите под него. Изминаха три часа, преди последният бежанец - първоначално пътуващ за Италия на яхта, отплавала от турския град Измир - да бъде издигнат на върха.
Когато се появи, подгизнал и издраскан от черупки в торбата с пясък, прикрепена към крана, Протопсалтис почувства пристъп на облекчение, но също и ужас от това, което беше видял: мъжете, жените и децата, махащи и крещящи от морето, докато се опитваха да се изкачат по назъбените скали, разбили кораба.
Почти три седмици след драматичните сцени, разиграли се на острова, 66-годишният герой ще бъде почетен на церемония в министерството на морските дела на Атина. Събитията от онази нощ, едновременно трагични и вдъхващи благоговение, все още отекват. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се е обадил по телефона, за да му благодари лично.
„Това, на което станахме свидетели тази нощ, беше адско, абсолютно ужасяващо, нещо, което никога не съм предполагал, че някога ще видя. Морето виеше, вятърът свистеше, вълните бяха толкова големи и всички тези хора там долу в онзи скалист залив, опитвайки се да останат стабилни, опитвайки се някак си да влязат в торбата, понякога двама наведнъж, но най-често един по един, за да може кранът да ги издигне до върха" каза Протопсалтис.
„Нито аз, нито някой друг, а трябва да сме били около 100 души, не сме се замислили", каза той, добавяйки, че с помощта на въжета, теглени от хора и каруци, поне още 20 също са оцелели. „Никой не ни е карал да помагаме. Всички тези приказки за това, че гърците оставят мигрантите да умрат в морето, ме вбесяват, защото не са верни".
Гръцките медии също приветстваха героизма на човек, избрал без замисляне да действа, когато яхтата –с максимален пътнически капацитет от 15 души, но превозваща 95 души – заседна край Диакофти, главното пристанище на Китира. Едва сега, признава Протопсалтис, се разбира „значимостта и стойността" на това, което той и неговите събратя китирийци са постигнали. „Всички тези приказки за героизъм са пресилени. Това, което направихме, беше чисто човешко. В Китира винаги помагаме на хората в нужда. От Америка и Аржентина до Южна Африка и Австралия има китерианци и така всички ние сме преживели опита на миграцията. Не знам какво се случва, но ние никога не бихме позволили хората да се давят."
За Протопсалтис политиката не играе никаква роля в спасяването, макар той да признава, че е поддръжник на правителството. „Имаше хора в опасност, чийто живот беше застрашен, всички мислеха само как могат да бъдат спасени. Истината е, че цивилизованите хора искат да се държат цивилизовано. Едва когато се прибрах вкъщи, разбрах, че докато ни обвиняват - ето ни група хора на малък остров в Гърция, които тази вечер спасиха 80 души, защото това беше правилното нещо", каза той.