Отминаха 105 години от избухването на Великата Октомврийска социалистическа революция – събитието, ознаменувало началото на най-светлия период в познатата ни човешка история, дарило справедливост на угнетените и гордост и самочувствие на трудовия народ. У нас е прието случилото се през онези славни години да бъде отричано. Такова е времето – животинските емоции побеждават здравата мисъл. Но въпреки налаганата забрана на историята някои от уроците на Октомври остават актуални и сега. Ще отбележа част от тях.

Първо: съсловното общество е несъвместимо с индустриалните технологии. Царизмът опитал да го съхрани, като блокирал социалнатамобилност - и в резултат останал без защитници.

            Може да пробваме да сравним тогавашния и сегашния свят…

В Руската федерация класовото разделение е възсъздадено от либералите и консерваторите, които се боричкат за надмощие във властта. Но въпреки старанията им, икономиката функционира и текат процеси на национално самоосъзнаване.

На територията BG ситуацията е по-особена. Тук държавният суверинитет е напълно загубен. Унищожаването на промишлеността тласна обществото далеч назад в миналото… Или го бутна напред – в неофеодалното бъдеще на Брюкселска Европа … Така или иначе пораженията върху морала и менталността не подлежат на възстановяване. Случващото се по вече ненашите земи би заинтересувало археолозите и строителите на военни бази, но там няма нищо ценно за анализиране и прогнозиране.

Американците продължават упорито да градят своя постиндустриален свят. Антиподите на многополярността използват информационните технологии като средство за завладване на ресурсите на планетата (производствени, природни и човешки). Фактически САЩ са не република, а корпоративна империя. Насажданите от елита ѝ антихуманни либерални идеи са насочени към разединяване на социума и обезчовечаване на неговите членове. Обаче съществува критична точка за степента на това раздробяване и преминаването ѝ ще предизвика взривна ответна реакция.

Във всеки случай съдбата на Николай Втори, превърнал се от «Господаря на руската земя» в «гражданина Романов» доказва, че съсловното общество е несъвместимо с живота (при това не само на главното действащо лице).

Второ: заради невменяемостта на властта се натрупват нерешени ключови проблеми и развитието спира. Кризата води до увеличаване на заговорите – управляващите групировки са принудени да търсят пътища за собственото оцеляване, жертвайки стабилността на обществото.

Трето: в предизвикания от интригите хаос, побеждава външното влияние и то е пагубно най-малкото заради неспособността му да вникне в спецификата на завладяваната територия.

От края на 1916 година Русия е арена на борба на английските, американските и немските капитали. Й. Сталин освобождава страната от тях, заради това той е ненавиждан от либералите.

Събитията, протичащи в постсъветското пространство през последното десетилетие са признак за надигаща се съпротива срещу поредната западна агресия. Засега Кремъл действа колебливо, защото чуждото влияние в руската политика, икономика, култура и образование е твърде силно.

Знаем от личен опит как деградират държавата и националното съзнание. За малко повече от век нас на три пъти ни спасяват от сигурна гибел (през 1878, 1945 и 1985 – 89 г.). Ала след преврата през 1989 година, останали без съюзник и нравствени ориентири, бяхме колонизирани бързо и без съпротива.

Западът се бори неистово срещу проявата на каквато и да е било конкуренция. Средствата за управление и производство са притежавани от все по-ограничен кръг от лица и този процес би могъл да бъде описан с лозунга: «Капиталисти от всички страни, обединявайте се!». Недосегаемите корпорации в неистовия си стремеж за печалба разбиха дори «дружеските» държави и превърнаха населението им в стока - човешките тела, мозъци, слабости и интереси се оценяват в цифровия концлагер, построен покрай ковидната епидемия.

Четвърто: либералите не могат да осигурят ред, а още по-малко - развитие, защото служат на глобалните спекуланти срещу своя народ. Днешният либерализъм следва не идеите на Волтер, а на фон дер Лайен и Черепа, затова носи само разруха и кръв.

Пето: чуждият пример не бива да се пренася автоматично без оглед на кулурата на народа.

Столипин копирал Запада и ако бил успял в начинанията си, щял да устрои революция още преди Първата Световна война – милиони селяни са щели да нахлуят в градовете, където нямало да намерят работа, тъй като царизмът не можел да проведе индустриализацията.

Болшевиките пък са били плът от плътта на народа, мислели, чувствали са като него. Затова побеждават.

България беше колониазирана лесно, защото населението нямаше силни морални устои и усещане за принадлежност към държавата. Нашият опит в разсаждането на родна почва на чужди образци за развитие е богат и печален. Хвърлянето ни в удушаващите обятия на глобализма най-сетне сложи край на всички мъки и разочарования.

Шесто: справедливостта трябва да бъде в основата на културата на народа. Кривдата по определение е недееспособна. Всичко, което е безчестно, бива или мъртво, или убива.

Битува мнение, че съвременната руска държава е създадена, за да бъде разграбено съветското наследство. И ако сега нейната външна политика е нацелена към защитата на народа, то социално – икономическото ѝ управление остава на нивото от началото на деветдесетте години на XX век. Този хибрид е нежизнеспособен. Не се ли нормализират обществените отношения, не бъдат ли те трансформирани от либерални в справедливи, ще започне тежка криза.

Проблемът при нас е, че останахме без културна идентичност. Приемаме беззаконието като даденост… Петте века турско робство не са минали безследно. И още – абсурдно е да разчиташ на успех, когато прескачаш към следващия обществен строй, без да си изминал докрай предния... Така всичките ти начинания ще са мъртвородени. Затова из страната има толкова много развалини на заводи и училища.

Седмо: за да може благата да бъдат разпределяни справедливо, те трябва да бъдат справедливо произведени. Демонтажът на западните «социални държави» показва, че преразпределението в полза на обществото на блага, които се произвеждат заради интереса на частни собственици, е вътрешнопротиворечиво и неустойчиво. Без външна принуда, например, без страха от СССР, буржоазията забравя за нормата, определяща, че собствеността, която служи на обществото е свещена, и започва да граби съгражданите си. Затова е надеждна само справедливостта, водеща своето начало от производството.

Опорите на икономиката: инфраструктура, финанси, енергетика и други важни отрасли, е нужно да принадлежат на народа в лицето на държавата. Бизнесът е длъжен да развива останалото и да усвоява външни пазари. Не се ли изпълнят тези реформи, на обществото ще бъде нанесен фатален удар - то ще остане несправедливо, а това е несъвместимо с неговата култура.

Осмо: нужно е да се работи активно за решаването на назрелите проблеми и за предотвратяването на политическата и социално – икономическата криза. Същевременно трябва да се води подготовка за прилагането на решителни и твърди мерки в случай на провал.

Девето: в условията на криза практиката изпреварва теорията (дори ако тя е най-напредничавата), ала това не бива да плаши. Както казва Сталин: «Има логика на намеренията и логика на обстоятелствата, като логиката на обстоятелствата е по-силна от логиката на намеренията».

• • Използвана литература
• Делягин М. «Интервью к столетию ВОСР»
• Делягин М. «Национализация! Собственность священна, пока служит обществу».