Той е построен върху огромен терен от 230 акра, с обща цена над £100 милиона и има място за 1700 тежкотоварни превозни средства. Служители по сигурността патрулират на няколко контролно-пропускателни пункта около оградата, висока над 3 метра. Вътре има нови модерни сгради и оборудване за инспектиране на вноса от Европа. Но повече от шест месеца след завършването, този строго охраняван експонат на отскоро независима Великобритания стои пуст. Определян от хората, които живеят наблизо, като „големия бял слон на Брекзит", той е до голяма степен излишен. Единственият внос, който се проверява, са няколко домашни любимци от Украйна.
Местните хора са в отчаяние за вътрешното гранично съоръжение в Севингтън (IBF) в Кент. Никой не знае кога и дали това гигантско свидетелство за все по-скъпото и хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС някога ще бъде използвано по предназначение. Жител на Севингтън, който не пожела да назове фамилията си, заяви: „Това е фарс, бял слон. Съвсем очевидно е, че никой не знаеше как ще се развие Брекзит или какво да прави. Резултатът е, че оставаме с това на прага. IBF в Еббсфлиий и Уорингтън вече са затворени".
Севингтън е построен за малко повече от две години главно за извършване на инспекции при внос на стоки от растителен и животински произход от ЕС, отговорност на Министерството на околната среда, храните и селските въпроси (Defra). Но режимът от правила, създаден, за да администрира вноса, никога не е влязъл в сила, поради обратните завои, наложени на правителството от изгряващото осъзнаване, че търговията работи по-добре без триене.
Аналогичното съоръжение в Кент, близо до Ашфорд, е най-голямото от седем такива депа, построени в цялата страна, далеч от натоварените пристанища – в този случай Дувър. Но когато строителните работи бяха към завършване през 2021 г., министрите започнаха да изпитват съмнения относно ефекта от тежките проверки, тъй като търговията с ЕС намаля. Миналата пролет Джейкъб Рийс-Мог, тогавашен министър по въпросите на възможностите за Брекзит, отложи началото на проверките за четвърти път, страхувайки се, че те ще бъдат твърде бюрократични и скъпи за бизнеса и ще причинят повече задръжки по пътищата на Кент.
Съобщение за това какъв режим ще бъде въведен сега е планирано за началото на тази година. Говорител на правителството каза, че Севингтън все още ще играе ключова роля в „създаването на безпроблемна цифрова граница", поставяйки под съмнение пригодността на Севингтън за целта.
Ричард Балантайн, главен изпълнителен директор на Британската пристанищна асоциация, каза, че сайтът в Севингтън е скъпа грешка, причинена от бързането да се „осъществи Брекзит" и неспособността да се предвиди какво ще доведе до това. „Причината за изграждането на тези места беше, че политиците искаха да напуснат (ЕС) бързо, за да направят нещо, но действителните договорености, гайките и болтовете, от които се нуждаехме, не бяха ясни. Политиците вече осъзнаха, че има някои последствия от наличието на твърда граница, които не ни харесват, а това са скъпи проверки и забавяния, които вредят на бизнеса. Просто не е нужно да правим тези неща. Но има големи разходи за хазната. Мисля, че щеше да е по-добре за нас, ако бяхме решили как ще изглежда нашето напускане. Трябваше да разберем какви ще са разходите и последствията. Има много пропилени пари."
До контейнерния терминал на международното пристанище Портсмут има нов високотехнологичен граничен контролен пункт на стойност £25 милиона, чиито разходи бяха поети съвместно от градския съвет на Портсмут и данъкоплатеца. Подобно на Севингтън, той трябваше да извършва проверки на вноса на животински и растителни продукти, пристигащи от ЕС.
Междувременно пристанището на Дувър получи инвестиция от £45 милиона миналата седмица от правителствения фонд за изравняване (първоначално предвиден да помогне на бедните части на Обединеното кралство), за да подобри потока на трафик от Обединеното кралство към ЕС и да намали задръстванията по местните пътища след Брекзит. Майкъл Гоув, който, подобно на Рийс-Мог, настояваше, че Брекзит ще бъде добра новина за икономиката на Обединеното кралство, установи, че в действителност това струва много тежко за собствения му бюджет, както и за британския данъкоплатец.