Шеф на отдел в районна община в столицата с 20 години стаж срамежливо ми сподели, че заплатата му е 460 лв. На плещите му лежи достатъчно голям обем работа, която би отказала всеки друг да извършва купища дейности, свързани с жалби на граждани, проверки и ред други дейности. Но човекът стои, купува си дрехи втора употреба и внимава със сметките с едничката мисъл, че трябва да „трупа стаж за пенсия“ и „защото в момента има безработица“ и му е трудно да си намери сигурно място. Е, среща проблеми с работата на компютър и езиците не му се отдават, но някак си се бори с клавиатурата и програмите. По-младите му колеги, на които това не им е проблем, напускат във всеки удобен момент, което пък поставя въпроса кой точно обслужва гражданите и как.
Въпросът е много сериозен, защото общините са най-близко до хората и се предполага, че там нивото на обслужване трябва да е най-високо. Което пък означава, че хората, които работят там, трябва да са с висока квалификация и донякъде мотивирани да си вършат работата. Средната аритметика показва друго - заплатите в общинските администрации са по-малки от тези в централните. Така например възнаграждението в районна администрация е 450 лв., в средно голяма община е около 650 лв., докато в централните ведомства то категорично надвишава 850 лв., а с бонусите заплатите стават още по-атрактивни. Статистиката сочи и друго. В Стара Загора например на един общински чиновник се пада да обслужа по 488 граждани, което си е значителна цифра, откъдето и да се погледне. В големите столични райони – „Люлин“ и „Младост“, цифрата на обслужваните е приблизително същата. При това положение защо трябва да се учудваме, че общините вдигат самоволно административните такси, за да си докарат някой лев върху абсурдните за отговорностите си доходи? Рушветите от по 100-200 лв., с които органите на МВР периодично хващат чиновници и широко отразяват в бюлетините, също получават някакво допълнително обяснение извън това, че служителите са арогантни и алчни.

Объркване в системата

Очевидно има нещо сбъркано в системата и то идва и от досега действащия единен класификатор на длъжностите. Факт е, че той подреждаше общините на опашката на институциите и на практика приравняваше длъжността на главния архитект на Пловдив на младши експерт в МС. Предизборно или не, ако наскоро приетият нов класификатор заработи както трябва, тази диспропорция чисто и просто се зачертава. Защото длъжностите вече няма да се определят в зависимост от администрацията, в която се работи, а по четири обективни критерия. А именно: знания и умения, свобода за вземане на решения, влияние на взетите решения и умения за работа с хора. Което означава, че при определяне на длъжността ще се гледат отговорностите, които поема съответният служител. И така главният архитект на Пловдив вече няма да е равен по длъжност на младши експерт в МС.
Пак предизборно или не, кабинетът направи още един жест към общините. Той фиксира със закон числеността на централната администрация с идеята да спре безконтролното й разрастване. Ограничението обаче не се отнася до общините, които сами ще могат да определят числеността на администрациите си, което си е жест към тяхната самостоятелност.

Повече работа и по-малко началници

Новите промени в Закона за администрацията имат и един допълнителен плюс. Те намаляват броя на началниците, които у нас са повече от необходимото и представляват 20% от целия състав. Образно казано обслужването в момента се извършва така. Гражданинът X пише жалба на зам.-министъра, който я изпраща на директора на дирекция. Той я разпределя до шефа на отдел, който я препраща към началника на сектора. Последният я дава на един от двамата му подчинени чиновници, които пишат отговор. След това началниците – на сектор, отдел, дирекция и зам.-министър, вкупом си правят копие и изпращат отговора на гражданина X. С новите промени дирекциите, отделите и секторите се окрупняват и броят на началниците намалява.
Все още не е ясно как ще се отразят намеренията на правителството върху работата на администрацията, която има свойството да се съпротивлява на всички промени, които я разклащат, но поне се демонстрира някаква воля за ред. Предизборно или не – това е отделен въпрос.