Единственият вариант за намаляване на такса смет е тя да се калкулира на база на събрана достоверна информация за количествата отпадъци. Когато имаш достоверна информация за всичко, можеш да правиш методики и нужните системи.
Ако сега в България имаше 27-28 регионални депа за депониране, щеше да е възможно налагането на нова система за определяне на таксата. За съжаление Стратегията за управление на битовите отпадъци още не е изпълнена. Ние във Враца въведохме първото лицензирано в България депо и от много години имаме изключително точна информация за количеството и от кои населени места какво се изхвърля. Знаем броя на хората в селищата, знаем и домакинствата, така че лесно бихме могли да въведем и други схеми.
Има проблем с обслужването на фирмите, защото там се получиха много диспропорции, въпреки че те са облагодетелствани до някаква степен.
От наша гледна точка ние сме осигурили на бизнеса предимства, защото те сами определят начина си на сметосъбиране. Най-разпространената схема е на брой съдове, които се определят по специален норматив.
За да подобрим възможностите на бизнеса, ние въведохме две новости. На първо място намалихме наполовина цената на промилите за фирмите. И второ - удължихме сроковете за подаването на заявки за определяне на броя съдове, които се използват.
Освен това остава възможността да се договорят самостоятелно с някои от лицензираните сметосъбиращи фирми.
Естествено много по-точно би било да се разпределя тежестта на такса смет, ако има реални данни за това кой, колко изхвърля. Това би бил и най-честният начин.
Ние сме правили опити да въведем и системата, при която да се плаща на брой живущи в даден имот. За това обаче има законови пречки, защото е записано, че таксата се плаща от собственика. Друг е въпросът колко хора живеят в имота.
Въвеждането на новите схеми за разпределяне на такса смет ще се отложат във времето, ако говорим за държавен мащаб. Основната причина за това е липсата на целенасочена политика за сектора.