Напрегнатото примирие между САЩ и Китай може да отстъпи място на задълбочаващо се недоволство, докато икономиките им се охлаждат. Останалата част от Азия внимателно следи движенията им, опасявайки се да не бъде премазана в тромавата им прегръдка, ако двата икономически гиганта все пак се сборичкат.
Опасенията за разпад на американско-китайските връзки бяха доста разпространени на Световния икономически форум на Източна Азия, който се проведе в Джакарта и събра стотици правителствени лидери, бизнесмени и учени.
Премиерът на Сингапур Ли Сян Лун заяви, че двете страни „досега са избягвали сериозния сблъсък“ по един от най-щекотливите въпроси – стойността на китайския юан, който според САЩ трябва да поскъпва по-бързо.
Списъкът с потенциални търкания обаче става все по-дълъг.
„И двете страни искат да запазят стабилна връзка“, казва Йън Бремър, президент на базираната в Ню Йорк политическа консултативна организация Eurasia Group. „Троцки е казал: „Може и да не искате война, но понякога войната иска вас“, добавя той, позовавайки се на думи на руския революционер Лев Троцки.
САЩ и Китай са впримчени в многотрилионна валутна връзка, базирана на търговията и инвестициите, и досега рискът от взаимно разрушение помагаше за гарантиране на цивилизования диалог, макар той да не се превърна в доверие. Тормозените от дългове САЩ се нуждаят от дълбоките джобове на Китай, а китайските износители – от американските потребители.
Конфликтите по повод обменните курсове и търговията не са ново явление, но бяха сравнително затихнали, поне на повърхността, по време на финансовата криза, когато светът имаше по-големи проблеми за разрешаване.
Джаспал Биндра, главният изпълнителен директор на азиатския клон на Standard Chartered Bank в Хонконг, заяви, че националните страхове за пореден път надделяват над международните приоритети. „Хората просто ще трябва да живеят с това“, казва той.

Правилен подход

И двете държави са изправени пред сложни решения относно икономическата си политика през следващите месеци, които може да засегнат болни теми, ако не се подходи правилно към тях. И двете са изправени и пред политически промени през 2012 г., които ще направят избора още по-труден.
Вашингтон трябва да намери начин да стабилизира разклатения си растеж, докато политиците се препират за бюджетните съкращения, които по всяка вероятност ще се превърнат в централна тема на президентската кампания през 2012 г.
Пекин трябва да намали ръста си достатъчно, за да охлади инфлацията, без да задуши икономиката. Тази задача е още по-неотложна преди смяната на китайския лидер следващата година.
Ако Китай окаже прекалено голям натиск върху кредитните условия, ръстът в Азия, а вероятно и в целия свят ще се забави. Ако действа прекалено меко, може да надуе опасни балони в цените на активите.
Ако политическата парализа на САЩ доведе дори до краткотрайно просрочване на суверенните задължения това лято, доларът ще поевтинее още повече, а световните лихвени проценти може да скочат, тъй като американските облигации са критерий, спрямо който се измерват книжата на другите емитенти.
Ако американската икономика направи рязък завой към влошаване, Фед може да няма друг избор, освен да налее повече пари. Азиатските новоразвиващи се пазари се оплакват горчиво, че последните покупки на облигации, направени от Фед, са породили ценова инфлация в други региони.
Премиерът на Сингапур Ли отправи призив към американците да „въведат ред в къщата си“, за да помогнат на Азия да обуздае инфлацията.
Бремър посочи още две потенциални теми, които може да отприщят американско-китайски конфликт. Първо, старият „социален договор“ между двете държави приема, че американските компании ще споделят технологии в замяна на достъп до големия потребителски пазар на Китай. В момента Китай използва западни технологии, но възпрепятства достъпа на чуждестранни компании до пазара си. Второ, проблем ще е разпространението на кибератаките като тази, която удари Международния валутен фонд, Google и други. От Google заявиха, че източникът на атаките срещу електронната й поща е Китай, но от Пекин отричат да са замесени.
„Ако разследвате убийство и имате труп, първото, което ще потърсите, е мотив, заяви Бремър. Да вземем например регистрациите на китайски дисиденти в Gmail, които станаха обект на компютърно пиратство, и се замислете какъв е мотивът.“

Заемане на страна

Останалата част от Азия болезнено съзнава, че в борбата помежду си гигантите често сгазват по-малките играчи.
„Нужни са отстъпки и от двете страни, иначе ще възникват повече проблеми за всички ни“, казва Сесар Пурисима, финансов министър на Филипините, които имат близки търговски връзки и с двата лагера.
Според него най-добрата предпазна мярка е въвеждането на стабилни национални политики, така че малките страни да са в състояние да издържат всяка икономическа буря. Формирования като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) също биха могли да помогнат на по-малките играчи да си изградят по-сериозно глобално влияние.
Според О Йон, посланик на Южна Корея в Сингапур, азиатските държави не искат да се стига до влошаване на американско-китайските отношения, което ще ги принуди да заемат страна. „Те не желаят да отговарят на този въпрос, казва той. Студената война остави лоши спомени на всички ни.“
Ян Сию, старши научен сътрудник в Китайския институт за международни проучвания, продължава да се надява, че възходът на азиатския гигант ще е мирен, и оприличи ситуацията с издигането на САЩ през XIX век.
Подобно на Китай днес, тогава САЩ бе бързо утвърждаваща се нова сила, оспорваща статута на вече утвърдени лидери като Великобритания. Двете страни обаче успяха да избегнат конфликта и до днес си остават близки съюзници.
Според Ян американската и китайската икономика са толкова тясно обвързани, че ако едната се опита да нарани другата, и двете ще пострадат. „По тази причина взаимоотношенията между тези държави няма да станат агресивни“, смята специалистът.
Иронията е, че уравнението се изменя с ребалансирането между САЩ и Китай, определяно като жизненоважно за глобалната икономическа стабилност. Докато Китай насърчава вътрешното търсене, а САЩ овладяват дълга си, зависимостта помежду им постепенно се топи.
Това е още една причина Бремър да съзира назряващ конфликт. На въпрос, дали отношенията между САЩ и Китай се подобряват или влошават, втория вариант посочват трима от всеки четирима азиатски специалисти, участвали в дискусията в Джакарта тази седмица. Отговорът на Бремър бе недвусмислен: „Аз съм в лагера на песимистите.“