Британският премиер Дейвид Камерън отстъпи пред врявата около отмяната на програмата за безплатно мляко в училищата и измененията в Националната здравна служба (NHS).
Що се отнася до бюджетните икономии, заложени в основата на настоящата икономическа политика, промяната на курса не е вариант, както показва опитът на предшествениците му, включително Маргарет Тачър.
Растежът е под предвижданото, което намалява вероятността Bank of England да вдигне лихвите, и провокира призиви от опозицията към Камерън да изостави плана за редуциране на дефицита. В подобна обстановка премиерът няма друга алтернатива, освен да продължи напред, казват политолозите. Кабинетът ще срещне нова вълна от съпротива тази седмица, тъй като профсъюзите в публичния сектор се готвят за стачки срещу ограничаването на пенсиите.
Опитът на Тачър показва, че придържането към болезнени икономически политики е по-малко опасно политически от създаването на впечатление за слабост, твърди Тим Бейл, автор на „Консервативната партия от Тачър до Камерън“. „Дори хората да не одобряват идеите ви, фактът, че държите на плана си и сте готови да го защитавате, е важен“, допълва Бейл, който е професор по политически науки в Университета в Съсекс.
Избирателите могат и да приемат отстъпването от второстепенни политики, но ще накажат всяка сериозна промяна в програмата на правителството, казва анализаторът и дава за пример Едуард Хийт, предшественика на Тачър начело на торите. През 1972 г. той наруши обещанието да не спасява замиращите индустрии заради страха си от масова безработица и вкара израза „обратен завой“ в политическия речник на Великобритания.

Изборно поражение

„Това бе в пълно противоречие с обещаното на изборите през 1970 г. и доведе до поражение във вота през 1974 г.“, казва в интервю професорът.
Миналата седмица премиерът се опита да представи в положителна светлина отмятането си от реформата в NHS – ход, към който бе тласнат от бунта на коалиционните партньори от Либералдемократическата партия и протестите на лекарите и сестрите. По думите му решението е доказателство, че кабинетът се вслушва в хората.
По основната политика обаче Камерън неотлъчно следва курса, очертан от Тачър през 1980 г. в една от най-прочутите й речи.
На фона на очакванията, че ще се откаже от антиинфлационните си политики заради ръста на безработицата, тогавашният министър-председател заяви на партията си: „На онези, които със затаен дъх чакат любимата на медиите фраза „обратен завой“, мога да кажа само едно: Завивайте, щом искате, аз продължавам напред.“
Тази проява на стоицизъм пред най-трудните въпроси на деня не означава, че Тачър не правеше компромиси. На следващата година тя отстъпи пред заплахите на миньорите за стачка и се отказа от планираното затваряне на рудници. Едва през 1984 г. тя събра сили да се изправи срещу профсъюзите в бранша и след едногодишна борба излезе победител.
„Тя обмисляше нещата и подбираше битките си, казва Марк Уикъм-Джоунс, професор по политически науки в Университета в Бристол. Винаги бе наясно с политическите аспекти на действията си.“
Президентът на САЩ Джордж Буш-старши не издържа тази проверка и бе наказан от избирателите през 1992 г. за нарушеното предизборно обещание от 1988 г.: „Слушайте ме внимателно, няма да има нови данъци.“
Камерън направи необходимото, за да не се превърнат правителствените планове за здравна реформа в източник на недоволство. От 2006 г. насам той непрекъснато заявяваше, че основният му приоритет е финансираната от държавата система, осигуряваща безплатна грижа за всички граждани. През 2009 г. той обеща да „няма повече преструктуриране и реорганизации от върха надолу“.
Малко след като пое управлението през следващата година, правителството оповести намеренията си да прехвърли около 60% от бюджета на NHS от местните бордове към организации, управлявани от обществени лекарски сдружения, и да създаде по-голяма конкуренция в пазара на здравни услуги.
Когато стана ясно, че инициативата не се ползва с обществено одобрение, Камерън най-напред обяви „замразяването“ й през април, а тази седмица направо я изостави. Вицепремиерът Ник Клег заяви, че NHS е най-близкото нещо до национална религия за британците, с което на практика призна грешния подход на кабинета.
„Когато станах премиер, си обещах няколко неща: Да не забравям кое е важно за хората и да не се придържам упорито към даден курс, ако той не е правилният, пише Камерън в статия за в. „Дейли мейл“ миналата седмица. Вярвам, че останах верен и на двете, като се вслушах в общественото мнение по въпроса с NHS.“
Това не е най-резкият завой от страна на правителството досега. През август зам.-министърът за висшето образование Дейвид Уилетс участва в телевизионно предаване на живо, където защити премахването на програмата за безплатно мляко за децата от предучилищна възраст – мярка, изнесена в медиите по-рано същия ден. После обаче бе осведомен от интервюиращия, че представители на Камерън са съобщили за запазването на програмата.

Бюджетни съкращения

Областта, в която Камерън прояви последователност, е обещанието му от 2006 г. да не намалява финансирането на NHS. Това обещание го принуди да съкрати повече бюджетите на други министерства и затова някои политици от партията му го увещаваха да не спази думата си. Камерън отказа с аргумента, че това ще бъде фатално за доверието в партията му.
Планът за елиминиране на британския структурен дефицит до 2015 г. е също толкова важен за Камерън и финансовия министър Джордж Озборн, смятат Бейл и Уикъм-Джоунс.
Двамата политици постоянно хвалеха британската икономика през последните седмици, като подчертаха факта, че Международният валутен фонд е одобрил рестриктивната им политика.
Миналата седмица говорителят на финансовия министър в сянка от Лейбъристката партия Ед Болс отправи призив за намаляване на данъка върху продажбите, като изтъкна, че ръстът е достигнал застой през последните две тримесечия и възстановяването на Великобритания изостава от това в повечето държави от Г-7
„Събитията подкрепиха предпазливия ни оптимизъм, заяви Озборн на среща за финансовата индустрия на 15 юни в Лондон. Британската икономика се възстановява и предостави на правителството свободата да планира продажбата на акции в банките, национализирани по време на финансовата криза.“
„За Озборн ще бъде фатален компромис да каже, че е преориентирал стратегията си, заяви Уикъм-Джоунс. Ако го направи, ще трябва да подаде оставка.“