Фокусирайте се върху Атина, а не толкова върху Standard & Poor's. Най-големият източник на непосредствена заплаха за еврозоната идва от единствената страна, която рейтинговата агенция не разгледа в доклад, довел до понижението на кредитния рейтинг на Франция и осем други държави. Дори ако останалата част от еврозоната успее да излезе от плитчините в краткосрочен план, на нея няма да й е лесно да се отърве от Гърция.

Опасност от обратен ефект

Доводите на S&P, когато отне на Франция и на Австрия рейтингите им ААА и свали с две степени рейтингите на държави като Италия и Испания, са логични. Вярно е например, че политиците не могат да се споразумеят как да решат кризата в еврозоната и „има опасност фискалните икономии да имат обратен ефект“. Но тези доводи, както и възможността за понижения на кредитните рейтинги от S&P, отдавна присъстват на пазара.
Междувременно думите на Марио Драги миналата седмица за „колебливите признаци на стабилизиране“ са верни. Европейската централна банка, чийто президент е Драги, донякъде е отговорна за това стабилизиране, тъй като отпусна 489 млрд. евро под формата на тригодишни кредити на банките малко преди Коледа. Обещаващото начало на Марио Монти като премиер на Италия е другият важен фактор. Двамата Супер Марио започнаха добре.
Ситуацията в Гърция обаче се влошава. Икономиката, която се сви с около 6% през миналата година, се очаква да загуби още 4% според прогнозите на Credit Suisse и Goldman Sachs, което е по-зле дори от прогнозата на Международния валутен фонд от ноември. Това означава, че данните за последния спасителен план и дълговото преструктуриране вероятно са остарели.
Непосредственият проблем е как да се накарат облигационерите от частния сектор да заменят облигации на стойност 206 млрд. евро с нови облигации с двойно по-малка номинална стойност. В действителност обаче има два проблема: да се убедят преговарящите от групата на облигационерите да приемат споразумението; а след това да се накарат буквално всички собственици на облигации да се съгласят с условията.

Огромен чек за Атина

Проблемът е, че преструктурирането на дълга на частния сектор няма да затвори гръцкото досие, що се отнася до останалата част от еврозоната. Въпросът тогава ще бъде дали на Атина да се отпусне щедрият транш от 90 млрд. евро спасителна помощ през март. Предишните траншове бяха много по-малки: през декември например бяха прехвърлени 8 млрд. евро. Но преструктурирането на дълга означава, че следващият транш трябва да бъде огромен – до 40 млрд. евро са нужни, за да се рекапитализират гръцките банки, чиито баланси ще бъдат съсипани, тъй като са затънали до гуша в дълга на собственото си правителство. Още 30 млрд. евро са нужни като примамка, за да се убедят частните облигационери да се съгласят с преструктурирането.
За политиците от другите държави от еврозоната няма да е лесно да подпишат на гърците такъв огромен чек. И преди имаше спорове за по-малките траншове, като се има предвид, че гръцките финанси винаги са в по-лошо състояние от очакваното и че Атина никога не спазва обещанията си. Този път са заложени не само огромни суми – скоро ще се проведат избори, които може да издигнат на премиерското място Антонис Самарас, енергичния лидер на гръцката консервативна партия „Нова демокрация“. Той демонстрира нежелание да приеме програмата за икономии и реформи, която еврозоната и МВФ искат от Гърция да следва.
Отпускането на такава огромна сума на Гърция, при положение че тя не демонстрира очаквания напредък и е пред прага на избори, може да се окаже рисковано. Алтернативата е цялата програма да се разпадне. И въпреки признаците на стабилизиране, за които говори Драги, другите държави от еврозоната все още не са готови за неконтролиран фалит на Гърция. Така че най-добрият избор е да поемат дълбоко дъх, да стиснат очи и да отпуснат парите.
Което обаче също няма да сложи край на проблемите. Постоянното отпускане на спасителна помощ означава, че гръцкият публичен сектор скоро ще притежава 300 млрд. евро, които ще са заложени на карта. Те се състоят от заеми, отпуснати от еврозоната, заеми от МВФ, отпуснати в заем суми по покупките на гръцки облигации от ЕЦБ, заеми от ЕЦБ за гръцките банки и позволение, дадено от ЕЦБ на Гръцката централна банка, според което тя може да отпуска още повече пари на националните банки.

Обратната страна на бремето

Останалата част от еврозоната не иска Гърция да просрочи задълженията си или да напусне валутното обединение, защото се страхуват от зараза. В бъдеще опасността от зараза може да отслабне. Въпреки всичко, ако настоящото преструктуриране на дълга приключи успешно, експозицията на частния сектор към гръцкия дълг ще бъде по-малка и така всяко последвало дългово преструктуриране вероятно ще причинява по-слаби сътресения.
И все пак, дори и рискът от зараза да отслабне, еврозоната няма да може да каже „сбогом“ на Гърция. В крайна сметка обратната страна на товара в портфейлите на частния сектор ще бъде натоварването на публичния сектор с неговите 300 млрд. евро. Политици като германския канцлер Ангела Меркел, на които им предстоят избори през есента на 2013 г., няма да искат да обясняват причините за огромните загуби на електората си.
В гръцката митология Сизиф бил осъден да търкаля огромен камък към върха на стръмен хълм, който, едва добутван дотам, отново се претъркулвал надолу. Изглежда, еврозоната ще носи Сизифовия товар още дълго време.