Струва ми се, че посоката, в която президентът Росен Плевнелиев тръгна, може да му гарантира достатъчна самостоятелност и авторитет. Неговата теза е, че той наистина иска да отвори президентската институция към другите институции и към гражданското общество.
Колкото по-открита и ефективна в комуникацията си е президентската институция, толкова повече тези слухове, съмнения и опасения за зависимост на президента от премиера Бойко Борисов ще отшумяват. В известен смисъл тези слухове са закъснял ефект на ехо от кандидатпрезидентската кампания, защото именно тогава беше конструирана представата, че г-н Плевнелиев е прекалено послушен, прекалено зависим от министър-председателя и това ще го обезличи. Реално погледнато, авторитетът на президентската институция ще зависи от ефективността на нейните действия, а не от отношенията й с изпълнителната власт.
Що се отнася до твърденията на опозицията, че на клетвата си г-н Плевнелиев се е изказал повече като премиер, отколкото като държавен глава, трябва да се знае, че една от основните функции на президента е да бъде инициатор на дебата за стратегическото развитие на страната. В този смисъл без всякакво съмнение приоритетите за развитие на страната са работа на изпълнителната власт. Мандатът на президента обаче прекачва границите на мандата на правителството. Затова смятам, че тук става дума за постигане на общо съгласие по ключови приоритети. Много важно е президентът да изгради дискусията за стратегическото развитие на страната и най-важните приоритети. Не смятам, че става дума за смесване на приоритети или пък да се коригира липсата на такива в изпълнителната власт.
От церемонията отсъстваха интересни лица – г-жа Плевнелиева, г-н Ахмед Доган, ген. Ангел Марин, но това е второстепенен въпрос. Разбирам желанието на г-н Плевнелиев да държи максимално настрани личния си живот от новите си функции като президент. Освен това статутът на първа дама в една парламентарна република губи много от смисъла си.