Станахме свидетели и слушатели на една доста скучна реч, в основната си част с приоритети на правителството. Имам чувството, че не беше много ясно на президента, който встъпва в длъжност, какво точно се очаква от него и какво точно трябва да направи с тази реч. След като се закле в конституцията, той в някакъв смисъл се закле в ЕС. Подобен тип речи трябва да показват визията, мисията на един мандат, докато Росен Плевнелиев разказа една прекрасна приказка за след мандата си. Нещо, което само по себе си показва, че ако е ясно поне какво сънуваме, никак не е ясно как го постигаме. Според мен така или иначе ще има противоречия между президента и премиера. В момента, в който оглавяваш една институция, която има сериозна власт, трябва да отговаряш на изискванията на институцията и в този смисъл на очакванията на гражданите. В никакъв случай дейностите на институциите президентство и правителство не се припокриват. Нито пък се допълват. Те трябва да се надграждат. Трябва в екип да се работи по много пунктове - нещо, което в ГЕРБ не е най-силното оръжие. Това, което се случва с министрите, нищо чудно да споходи и президента. Би било много неприятно, ако започнат реплики: „Да мълчи и да внимава.“ Надявам се, че българският президент по-бързо ще влезе в час какво означава да си президент и политик. Много важна е, особено за тази институция, ритуалната функция на политиката и протокола, както и начинът, по който правиш нещата. Президентът е институция и власт, от която не можеш да видиш конкретните резултати освен през политическия език, чрез начина, по който се казват нещата. Тази обърканост от самото начало е доста обезкуражаваща от гледна точка на това, колко време ще му трябва на Плевнелиев да разбере, че да си президент няма нищо общо с изпълнителната власт и с експертността - така, както той я разбира.