Азиатските централни банки са в нервно напрежение както заради еврото, така и заради долара. Когато европейската единна валута бе създадена преди 14 години, много азиатски централни банки (не само китайската) видяха в новото платежно средство икономическо и парично избавление. Смяташе се, че на собствениците на резервна валута и други институционални мениджъри на активи повече няма да им се налага да разчитат единствено на долара с всичките му недостатъци. Международната общност за управление на активи вече щеше да има достъп до алтернативна валута, която да конкурира американския долар по привлекателност, надеждност и стойност.
Оттогава глобалният растеж постепенно се забави, но финансовите пазари останаха оптимисти, че политиците ще спасят положението. Сега обаче надеждите държавните лидери да направят необходимото се топят бързо. Илюзия бе изобщо да се вярва, че еврото ще се наложи като противовес на долара с позитивни ефекти за глобалния икономически баланс. Сега Азия се опитва да развие дългосрочни алтернативни икономически и парични политики, за да ограничи зависимостта си от двете основни резервни валути. Движението за азиатска независимост не е ново явление. Години наред континентът задълбочаваше диалога си в области като интеграцията на финансовия пазар, банковия надзор и механизмите за взаимно кредитиране и суап линии. Тези тенденции бяха ускорени от все по-противоречивото състояние на еврозоната.
Разнородна Азия разглежда САЩ като цялостна, макар и с федеративно устройство нация, понякога дразнеща, но като цяло предвидима. От 50-те години насам пък Азия възприема  Европа като образец за интеграция – мрежа от независими нации, често в състояние на война, която полага всички усилия да преодолее историческите си демони, да разруши бариерите и да реши проблемите си със съвместни действия. Сега вече не е толкова сигурна. Азия бе шокирана от гръцкия държавен фалит през февруари 2012 г., който при размер на дълга от над $350 млрд. е пет пъти по-голям от най-големия суверенен срив до този момент (този на Аржентина през 2003 г. с $81 млрд.) А последиците стават все по-лоши. „Винаги сме си мислели, че европейците имат по-добри системи и кадри. Вече се съмняваме в това“, казва високопоставен представител на азиатска централна банка. Прасарн Трайратворакул, управител на Bank of Thailand, обобщи констатацията преди няколко седмици в Лондон. Държавите от Югоизточна Азия се възстановиха сравнително бързо от финансовата криза в региона през 1997-98 г., като си върнаха конкурентоспособността чрез бързо обезценяване на валутата и гъвкавост на общата икономическа политика. „Подобна гъвкавост обаче не е практическо решение за Европа предвид фиксираната стойност на единната валута и придружаващите политически усложнения“, заяви той. Всички тези съображения добиват конкретен вид, ако разгледаме загубите по валутните резерви на много азиатски централни банки, които след възстановяването си от кризата през 1998 г. станаха най-големите собственици на буфери.
Азиатските централни банки обикновено инвестират в държавни ценни книжа с ниска доходност, деноминирани в евро и долари, които на свой ред обикновено падат като стойност спрямо местните азиатски валути. Задълженията на централните бани са предимно в съответните национални парични единици, при които лихвите са много по-високи. Очевидно валутно и лихвено разминаване, което прави уязвими азиатските централни банки за политически чувствителното изискване да се търсят сериозни правителствени инжекции за свиване на загубите по балансите им.
Има само два дългосрочни изхода от тази дилема. Единият е драстично редуциране на резервите от чуждестранна валута  в тези страни, което може да дойде само в условията на по-добър баланс на световната икономика и вероятно ще отнеме години. Втората опция е развитието на алтернативни активи, основно чрез покупки на азиатски чуждестранни валути. Централните банки в страни като Китай, Индонезия, Малайзия, Южна Корея и Тайланд вече практикуват поддържането на взаимни резерви от съответните си парични единици. Макар че пазарите са малки и сравнително неликвидни, тенденцията ще продължи дори и плавно. След тежките европейски уроци Азия е решена да не въвежда собствена единна валута. Очертанията на една по-интегрирана азиатска икономическа и валутна зона обаче стават все по-видими.

По „Маркет уоч“