Проблемите на обществените поръчки в България се подценяват

Петър Бакърджиев, председател на УС на Институт за правни анализи и изследвания


България е на път да загуби много пари от европейските финансови фондове, поради бездействие или некомпетентност на администрацията и безконтролно, а често и неоснователно обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Какво си говорим в България?

Преди десетина дни министър Лиляна Павлова призна, че половината от проектите, които се финансират с пари по програмата за регионално развитие и по които се работи в момента са рискови. Част от тях са с договорено финансиране от 2008г., но не са изпълнени, като най-честата причина за това е обжалването на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Министър Павлова призова за предприемане на спешни мерки, за да не се налага средствата за такива проекти да бъдат връщани на Брюксел.
Към настоящия момент липсва реакция на официалните български власти, която да подсказва предприемането или планирането на адекватни мерки, вместо което все по-често се говори за прекратяване на договори по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“.
По информация, с която експертите на ИПАИ разполагат Европейската комисия заради забавяне изпълнението на проекти и проблеми с обществените поръчки в България планира да спре около 800-900 милиона лева, предвидени за усвояване по програма „Регионално развитие“.
Подобни са плановете на Брюксел относно проектите програма по „Околна среда“, което решение е обусловено от установените множество проблеми свързани с изпълнението на тези проекти и отново с проблеми при обществените поръчки.
Съществуването на тези фактори българските публични институции се правят че не забелязват, въпреки безкрайните критики по темата за начина на разходването на публичния ресурс.
Министърът на еврофондовете - Томислав Дончев съобщи, че се планира държавата да поема част от финансовите корекции на общините – санкции, чийто обявен от него размер е  43 298 698 милиона лева, въпреки неофициалната информация, че същите достигат до размера на над 60 милиона лева.
Ако това предложение се приеме, ще означава, че българския данъкоплатец, ще плаща грешките на некомпетентната общинска администрация заради нарушения при усвояването на европейски средства, за да не бъде нарушен финансовия интерес на европейския данъкоплатец.

Остава отворен въпросът - справедливо ли е това решение и дали това ще провокира подобряване работата на общините или ще има точно обратния ефект?! Румъния вече плаща цената на този компенсаторен механизъм.

Какво прави по тези въпроси Европейската комисия?

Междувременно сезирана от гръцки депутат, Европейската комисия спря временно два проекта по ОП "Околна среда" заради подозрения за обслужване на частни интереси, чрез проектите на две български общини - община Етрополе с проект за развъждане на елени и глухари и община Сапарева баня с проект, чрез който с европейски публични средства е възможно да бъдат обслужени частни бизнес интереси свързани с прокарването на ски по проекта "Паничище - Езерата - връх Кабул“.
Брюксел стартира и проверка на плащанията към Румъния по четири оперативни програми, финансирани от структурните фондове на ЕС. Тези проверки вероятно ще доведат до санкции на Румъния в размер между 15 и 25 процента от общата сума на договорите по четири оперативни програми в секторите - регионално развитие, околна среда, транспорт и конкурентноспособност, а преди това, на 3 август ЕК предупреди Румънските власти за проблемите с договорите за обществени поръчки.
През месец юли тази година отчитайки множеството проблеми, граничещи с откровена корупция при възлагането на обществени поръчки, проблемната класация на които отново е оглавявана от България и Румъния, Европейският комисар по правосъдие, основни права и гражданство и Вицепрезидент - г-жа Вивиан Рединг и Еврокомисарят за данъците и митническата политика г-н Алгирдас Шемета поискаха въвеждане на единни санкции за злоупотреби с пари от еврофондовете в рамките на Европейския съюз.
Очевидно е, че търпението на европейските ни партньори наистина е изчерпано, докато ние упорито се правим, че не забелязваме това.

Отново е налице изпреварваща реакция на европейската служба за борба с измамите

„Има нещо притеснително в оправдателната присъда по делото "САПАРД". Имаше разследване и в Германия, но там има осъдени, а в Бълария не“, заяви видимо ядосан генералният директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер след среща с Бойко Борисов. "Случаят е показателен за българската съдебна система и трябва да се разбере как е възможно по едни и същи доказателства едни лица в една държава да са осъдени, а в друга държава да има оправдателни присъди. Трябва да видим дали това е проблем на законодателството, има липси в разследването в едната държава, или има проблем с капацитета на съдебната система", каза още директорът на ОЛАФ. Към настоящия момент след няколко изказвания на различни висши представители на администрацията, отново се възцари тишината, характерна за времето след всеки случай, в който се оповести проблем свързан с корупция при усвояване на евросредства в България. След реакция на ОЛАФ винаги и налице и реакция на Европейската комисия.

Какво се случва с възлагането на обществени поръчки в България с днешна дата?

В България за съжаление по стария начин продължават нарушенията при възлагането на обществени поръчки, като: забраненото разделяне на обществените поръчки, смесване на критериите за подбор с критериите за оценка на офертите, въвеждане на неясни и неточни методики за оценка, в които липсват оценъчни скали при критерий „икономически най изгодната оферта“, в случаите, когато някои показатели не могат да се оценят с математическа формула, немотивирани протоколи на комисията, особено когато последните предлагат за отстраняване определени участници от процедурата и когато не приемат писмените обосновки по чл. 70 от ЗОП, наличие на дискриминационни условия и необосновани ограничения в изискванията към участниците, несъответствия между изискванията, посочени в обявлението и в документацията за участие в процедурата, нарушения при провеждането на процедурата, подробно описана в чл.68 – 70 от ЗОП, нарушения при конституиране на комисията, когато не са включени членове, които имат необходимата професионална квалификация и опит в съответствие с предмета на обществената поръчка и много други проблеми.
Със констатираните нередности при възлагането на обществени поръчки в България Европейската комисия се запозна чрез  Междинния доклад на Институт за правни анализи и изследвания, свързан с националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“.
От доклада става ясно, че българският възложител отдавна е изгубил мярата си и само санкциите на Европейската комисия ще провокират подобряване на работата свързана с обществените поръчки в България.
Повечето от кметовете на българските общини се крият зад оправдания, че нямат капацитет и възможност да подобрят работата си при възлагането на обществени поръчки, което не отговаря на истината. Общините декларират добри намерения, а демонстрират категорично нежелание да подобрят работата си.

Станете почитател на Класа