Броени часове след като Нобеловият комитет съобщи, че тази година ще удостои Европейския съюз с наградата за мир, президентът на обединението публикува идеите си за реформиране на разкъсвания от дългове регион. Предложенията, съсредоточени върху по-задълбочената интеграция на 17-те страни в еврозоната, могат да представляват сериозни рискове за бъдещето на самия ЕС.
Докладът на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпуй, резултат от внимателни обсъждания с държавите членки, ще бъде във фокуса на срещата на върха в четвъртък и петък. Документът очертава начини за предпазване на еврозоната от опасни банкови и дългови трусове, подобряване на цялостната й икономическа сила и легитимиране на необходимия трансфер на власт към Брюксел чрез засилване на демокрацията. От форума тази седмица не се очаква да определи следващите стъпки, което ще стане през декември. Договарянето на общ курс между 17-те дотогава ще е достатъчно трудно. Издействането на подкрепа за инициативата от членките, които още не са въвели еврото, без да бъде разцепена институция, предназначена за по-широкото обединение, може да се окаже също толкова голямо предизвикателство.
Напрежението между страните в и извън еврозоната е особено видимо в две от най-амбициозните идеи на доклада – създаването на банков съюз, който да предпазва националните правителства от скъпи фалити в сектора и сформирането на централен бюджет за паричното обединение, може би управляван от единно финансово министерство. Банковият съюз е най-силно развитата идея на този етап. През септември Европейската комисия (ЕК) даде своите предложения за снабдяването на ЕЦБ с нужните правомощия да осъществява надзор върху банките в еврозоната и всички страни от ЕС, които решат да се присъединят към проекта. Ефективният контрол върху финансовите институции на еврозоната очевидно е основната цел на това упражнение и проблемите на Ирландия и Испания показаха защо. Държавите, които не ползват еврото, обаче също имат основание да се интересуват от новия регулатор. Страни като Великобритания, която няма желание за участва в новия режим, се опасяват, че комбинираното влияние на еврочленките ще им позволи да определят правилата за важния финансов сектор. Други, като Швеция и Полша, изтъкват, че дори да се включат, окончателните решения за здравето на даден кредитор ще бъдат вземани от Управителния съвет на ЕЦБ, в който те нямат глас. Това притеснение е споделено от страни като Чехия, чиито банки са собственост на институции с централни офиси в пределите на еврозоната. Тези въпроси накараха някои държавници, включително германския финансов министър Волфганг Шойбле, да се запитат открито дали ЕЦБ е най-подходящата институция да поеме ролята на регулатор. Подобно напрежение почти сигурно ще излезе наяве, ако ЕК предложи единен орган, който да се занимава с изправените пред фалит банки в еврозоната, както предвижда докладът на Ромпуй.
Планът за банков съюз тръгна още от срещата на върха на ЕС през юни, но идеята за централен бюджет на еврозоната е по-прясна. За първи път тя се появи през септември, когато Германия реши, че ограниченият фиск е добро средство за избягване на сериозна дискусия за пускането на единни еврооблигации. Докладът на Ромпуй сочи, че Берлин може и да е успял, тъй като оставя отворена вероятността новият фискален капацитет да заема средства, но успоредно с това подчертава, че той ще подлежи на правилото за балансиран бюджет, което косвено ограничава емитирането на по-дългосрочен дълг. В документа не се казва нищо за начина, по който ще се набират парите, нито колко голям трябва да е бюджетът. Има две визии за използването на общите средства. Първата ги насочва към смекчаване на икономическите трусове, които засягат някои страни от еврозоната по-тежко от други. Вторият вариант е парите да осигурят бюджетна подкрепа за държавите, въвеждащи трудни икономически реформи. Дискусията за бюджета на валутното обединение идва в неудобен момент. Страните в ЕС са в ожесточен дебат за размера на централното финансиране в блока в периода 2014-2020 г., който ще достигне връхната си точка на друга среща на върха в края на ноември. Ван Ромпуй заяви миналата седмица, че тези разговори трябва да бъдат отделно от дебата за бюджета на еврозоната. Някои от членките на ЕС, които не ползват единната валута, се опасяват, че общ бюджет за 17-те ще отклони финансирането от Брюксел за слабо развитите им региони.                                    

По в. „Уолстрийт джърнъл“