Президентът Барак Обама се връща към политиката на сдържане спрямо американските противници по света, която може да продължи няколко десетилетия, както бе с политиката на президента Хари Труман след Втората световна война /1939-1945/.
Подобно на президента Рузвелт, който търсеше взаимно приемливи решения със Съветския съюз, първоначално Обама също се опитваше да постигне взаимно разбиране с потенциалните външнополитически противници. Но приемник на Рузвелт бе Хари Труман, който си имаше работа с още по-агресивна Русия. Както бе написал дипломатът Джордж Кенън от Москва в знаменитата си "дълга телеграма" до Държавния департамент, "мирното съвместно съществуваше със Запада в дългосрочна перспектива" е нещо, на което Сталин не е разчитал. Неговият "невротичен поглед върху международните отношения" и "инстинктивното за Русия чувство на незащитеност" я принуждават да гони своето, докато Западът не отстъпи. Именно сдържането на Русия, за да се избегне войната, стана "доктрината Труман".
Обама се опита, но не съумя да изведе Америка на нов път в отношенията с Русия. И понеже разбира, че няма военно решение на проблемите с тази ядрена държава, сега той вече формира дългосрочна политика на сдържане, за да обуздае агресивните амбиции на Владимир Путин.
Има много въпроси относно политическите стъпки от миналото. Не сгреши ли Западът с унизителното си отношение към Русия след разпада на СССР? Беше ли необходимо разширяването на НАТО на Изток? Но всичко това са въпроси на миналото, а Обама трябва да действа в една конкретна обстановка и да играе с каквото разполага. Пред себе си той има един Путин, у когото се наблюдават някои сталински признаци на "невротичен поглед" върху международните отношения и инстинктивното чувство на незащитеност в съчетание с нездрав национализъм и комплекс за преследване.
Целта на тази дългосрочна политика на Обама е да обуздае Русия с помощта на санкции и политически съюзи, разполагайки при това с военни средства за сдържане. До голяма степен за това спомага рязкото падане на нефтените цени, от които толкова много зависи икономиката на Путин. Русия няма да даде Крим, но тя може да бъде убедена да спре агресията срещу Украйна и другите бивши съветски републики.
Стъпките на Обама за нормализиране на отношенията с Куба се вписва в неговата политика на сдържане. Заявлението за нормализирането бе направено точно преди официалното посещение в Куба на един високопоставен руски "ястреб". Отчитайки, че Путин чрез агресивни методи изпробва отбранителната система на НАТО, като изпраща самолети във въздушното й пространство и принуждава натовските самолети да излитат за прихващане, Западът не желае Русия да възстанови плацдарма си в Куба.
Значението на тази политика е не само в това, че тя ще позволи да бъде сдържана путиновската Русия, но и в това, че няма да позволи сегашното положение да прерасне в пълномащабна Студена война, в която се оказа Хари Труман. Путин не е Сталин, а неговата Русия не е Съветският съюз, който бе световна сила с амбицията да доминира на всяка цена. Сдържащата доктрината на Обама все така допуска сфери, в които сътрудничеството би било изгодно. Освен това не бива да се допуска приятелите на Америка да ни подтикват към излишна конфронтация с Русия, както се опита да направи Грузия по време на президента Джордж Буш-младши. В момента, например, е нецелесъобразно приетото неотдавна решение на украинския парламент да се поеме курс към влизане в НАТО.
В края на своя дълъг живот Джордж Кенън ми каза, че неговата политика на сдържане през Студената война е станала твърде милитаризирана. Доктрината на Обама цели да се избегне тази прекалена милитаризация на американската външна политика, която осъществяваше предишната администрация.
Тази дългосрочна политика ще дава тон и спрямо нарастващия агресивен национализъм на Китай. Чрез преориентацията на стратегията си към Азия САЩ ще се стремят да разширят присъствието на своите военно-морски сили в китайските морета, за да защитят интересите на нашите азиатски съюзници и да пресекат надигащите се агресивни стремежи на Китай. Но наред с това ще се проучва възможността за сътрудничество - примерно в областта на търговията и решаването на проблемите с глобалното затопляне. Съгласно доктрината на Обама трябва да се избягва конфронтацията, подтиквайки Китай да действа според приетите геополитически правила. При това всякакви опити на нашите съюзници да ни въвличат в неуместна конфронтация ще се пресичат.
Мюсюлманските държави се намират в състояние на хаос, но "Ислямска държава" вече не притежава онази сила, с която разполагаше, преди авиацията на САЩ да се намеси. В дадения случай въоръжената конфронтация беше неизбежна, но Обама не желае САЩ отново да бъдат въвлечени във война по сушата. Обезглавяването на американските граждани от джихадистите целяха да предизвикат прекомерна реакция чрез вкарване на войски (в бойните действия), което би позволило на джихадистите да се представят като единствените защитници на исляма от неверниците.
Както бе казал ген. Джон Алън "ние не просто се борим със сила. Ние се борим с идеята... с образа, олицетворяващ непобедимостта, с образ на активист, който действа от името на исляма". (Генералът командва международната коалиция срещу "Ислямска държава" - ред). За победата над идеята се изисква много време, но ислямският екстремизъм, подобно на комунизма, сам ще се унищожи. И ако Западът може да помогне за сдържането на екстремизма, отърсването от него могат да направят единствено самите мюсюлмани.
Както някога бе написал Хенри Кисинджър за стратегията на сдържане, политиката на Обама ще се превърне "в постепенен процес, в стремеж крайната политическа цел да бъде постигана на незавършени етапи" вместо нереалистичната цел за бърза победа, която толкова много привлича неговите критици.
