Изминалата 2019 година приключи с добри резултати за българския трудов пазар по подобие на предходните две – безработицата стигна ново рекордно дъно, заетостта върви нагоре, доходите от труд също продължават да растат устойчиво. За поредна година обаче повечето от проблемите не намериха решение и дори се задълбочиха. Сред тях са недостигът на работна сила, нарастващото несъответствие в търсените и предлаганите на пазара квалификации за свободните работни места, регионалните дисбаланси. 

Анализът на статистическите данни показва, че пазарът на труда в България се представи добре през 2019 година. И ако 2018-та записа предизвикателството изчерпване на работната сила, тази година то се разрасна. Но основният проблем, който характеризира годината, е невъзможността за активиране на резервите на трудовия пазар.

С положителен знак

2019 година ще се запомни като поредната добра за трудовия пазар през призмата на статистиката. На фона на рекордно ниската безработица от предходната година, през изминалата показателят бележи историческо дъно. Безработицата в страната се сви до 3,7% през третото тримесечие, което е и последната за годината официална национална стaтистика.

Безработицата през ноември стигна 11-годишно дъно - до 5,8%, отчете Агенцията по заетостта (по собствената си методика). През септември показателят стигна 5,3 на сто.

Що се отнася до ръста на заетостта - през второто тримесечие във възрастовата група 15-64 години показателят достигна 75,6% (последни официални данни).

Годината е пикова от гледна точка на заетостта и безработицата, сочат и оценките на икономисти. Това е най-добрата година по тези параметри за последните 30 години, каза икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

На фона на позитивните данни за безработицата и заетостта се открои продължаващият проблем с недостига на работници.

Търси се .... работна сила

В края на 2019-та година предприемачите в България продължават да оценяват като най-голяма пречка за развитието на бизнеса липсата на кадри. Най-големият страх за бизнеса у нас продължава да е, че може да не отговори на очакванията на пазара поради липсата на работна ръка на всички нива. 

Сред основните пречки за развитието на бизнеса според близо 70% от анкетираните мениджъри е липсата на квалифицирана работна ръка, като се запазва тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав. Предприемачите продължиха да настояват за улесняване на процедурите за привличане на работна ръка от трети страни, този път лично при премиера. В проект на споразумение от работодателските организации поискаха да се придвижи възможността за „внос“ на работници.

„Икономически неизгодно е да се реши проблемът с недостига на кадри чрез внос на работна сила. Нито един работодател няма сериозен опит с внос на крупни групи чужди работници. Илюзия е, че липсващата работна сила у нас ще бъде намерена чрез внос на работници. Истината е, че за всяко незаето работно място, за което бизнесът твърди, че не може да намери работници, има поне трима души в България, които при повече усилия могат да бъдат пълноценни служители“, обясни за Investor.bg председателят на Балканския институт по труд и социална политика Иван Нейков.

Сигурно е обаче, че бизнесът и държавата трябва да инвестират повече в преквалификацията на човешките ресурси. Повече усилия са необходими и по отношение на откриването и включването на резервите на трудовия пазар.

Къде са резервите

За първи път тази година държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика обяви официално, че България разполага със сериозен резерв за трудовия пазар и посочи, че става дума за над 200 хиляди души, които са неактивни и в трудоспособна възраст. Приоритет в Националния план за действие по заетостта за следващата година ще бъде активирането на тези хора, както и търсенето за възможности за заетост на хората с увреждания, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

Необходимо е мобилизиране на всички резерви на пазара на труда, тъй като общата тенденция, която е демографски обособена, е на намаляване на работната сила, коментира и вече бившият министър на труда и социалната политика Бисер Петков. Той предупреди, че след 2020 година влиянието на негативните демографски процеси ще доведе до намаление на заетостта, като за периода от 2020 година до 2034 година спадът в заетостта ще бъде около 6% и броят на заетите ще намалее с около 190 хиляди.

Прогнозите на социалното министерство сочат, че през 2034 година структурните дефицити за кадри със средно образование ще засегнат над 77 хиляди работни места, на които ще бъдат ангажирани хора с по-ниска квалификация от необходимата.

Към момента голямото предизвикателство остава активирането на хората в трудоспособна възраст, които не са заети. За целта ще се мислят мерки за регистрирането и консултиране, предлагане на работа, обещаха от социалното министерство.

„В момента в България има поне 300 хиляди души, които по различни причини не намират своето място на трудовия пазар. Годината обаче показа, че още няма нагласа за активиране на резервите на пазара на труда като изход от кризата, в която работодателите са изпаднали - да търсят и да не намират работници“, каза Иван Нейков.

„Продължаваме да не използваме резервите от човешки ресурс - хората с увреждания, но запазена работоспособност, хората, които се водят, че нито учат, нито работят, както хората в пенсионна възраст“, посочи той. И обърна внимание и на друг дефицит - трудовият ни пазар продължава да е лишен от гъвкавост, защото „не излизаме от стандартния модел на труд с осем часа работен ден при петдневна работна седмица, което лишава пазара от значителна работна сила“.

Според Георги Първанов от Българска асоциация за управление на хора бизнесът и държавата трябва да инвестират повече в преквалификацията на кадри. По думите му между 700 хил.- 1 млн. души работещи в чужбина българи са интересни профили като резерв.

Държавата припозна и друг приоритет – подобряването на шансовете и възможностите на работната сила да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и на търсенето на работодателите чрез повишаване на възможностите за включване в обучение, съответстващо на търсенето. Това ще е акцент в Националния план за действие по заетостта през 2020 г. А през следващия програмен период социалното министерство ще разполага с почти двоен ресурс в областта на мерки и политики в областта на пазара на труда. 

Регионалните различия

Рано е да се каже дали сме стигнали до точката на прегряване, но икономическото забавяне неизбежно ще се отрази на този пазар, смята Адриан Николов. Според него до известна степен се стопяват регионалните различия.

"Пазарът на труда извън София се подобри много, макар и неравномерно - Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово са добавили много нови работни места, в индустрията най-вече“, посочи икономистът пред Bloomberg TV Bulgaria.

На противоположна позиция обаче е Иван Нейков. Той смята, че регионалните диспропорции продължават да деформират българския трудов пазар: „Регионалната диференциация остава проблем, защото пазарът на труда в София няма нищо общо с този в Северозападна България, например. Едни 200 км са в състояние да променят тотално картината, която статистиката дава“, коментира експертът.

В дългосрочен план прогнозите на изследователски екип, направил средносрочни и дългосрочни прогнози за пазара на труда, също показват, че все повече ще се задълбочават регионалните дисбаланси. Очаква се към 2034 година най-нисък брой заети да има в Северна България - Видин, Монтана и Силистра.

На фона на несбъдналите се прогнози за пазара на труда годината приключи с избора на нов социален министър. Очакванията към Деница Сачева са големи не само по отношение на трудовия пазар, а и по семейните и социални политики, пенсионната система, минималните доходи и пр., изискващи сериозни промени в остарялото ни трудово законодателство.

Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов