След историята с 45-годишния хладилник ЗИЛ, Путин трябва да ни изпрати една цистерна от руската ваксина - ако има излишък от чувство за хумор.

Тази година – за първи път от доста време – не си пожелахме тук, в тази страница - Светли празници в навечерието на Рождество Христово.

Изглеждаше някак неуместно в разгара на Корона Бедствието – поне за мен беше така.

Сега, в навечерието на Новата/2021 година, можем поне да си пожелаем здраве.

И повече Здрав Разум в ония, в чиито ръце е Държавата.

Те могат да го почерпят и от някои малки истории.

Нашенци след изнурителни перипетии се прибират от Лондон.

Репортерка спира млад мъж и му задава някакъв въпрос.

А той казва: „Честно ли да ви отговоря – или като за пред телевизия?“

Това е отговор-некролог на телевизиите ни.

Ще дойдат ли някога Властниците на неговия акъл?

Доста разправии имаше около 45 годишния съветски хладилник ЗИЛ, в който съхранявали ваксини срещу Ковид 19.

Тази история е хубав намек, че Миналото не може да бъде изчегъртано/заличено, няма как - то непрекъснато изниква от някъде. Колкото да ни подсети, че трябва да го уважаваме.

Джон Льо Каре, който почина наскоро, казва на едно място:

„Утрешният ден е рожба на вчерашния. И на онзиденшния. Да не обръщате внимание на Историята е все едно да не обръщате внимание на вълка пред вратата ви“.

След историята със ЗИЛ-а, Путин трябва да ни изпрати една цистерна от руската ваксина - ако има излишък от чувство за хумор.

Тази история ни подсеща и за друго.

„45 години стигат“ беше призива на СДС през 1989-90 година.

И какво се оказа – 45 годишен „комунистически“ хладилник още действа.

Призива трябваше да бъде: „75 години не стигат!“

При всичките фукни за чуждестранните инвестиции в България, през последните години най-голям инвеститор са

Бегълците – хората, които избягаха от тук, понеже окончателно загубиха доверие в Политическата Секта.

Извън другото, така те изплащат обичта, която са вложили в тях клетите им родители.

Тази година, покрай Корона Вихрушката тези помощи са намалели десет пъти.

И се чу репликата на една майка:

„Дано се оправят нещата, да мине Пандемията, та пак да ни помагат децата… Да се почувствам и аз човек!“

Да се почувствам човек!

Това може да е репликата на годината.

У нас милиони хора не се чувстват човеци.

Дано бъдат забелязани - най-после – някога - както трябва.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ!

ПАЗЕТЕ СЕ!

Кеворк Кеворкян