КОЙ ДАВА ТАБЕЛАТА „АВТЕНТИЧНА ДЕСНИЦА“

През последните години в България се възприе една порочна традиция. Старите десни партии последователно губят избори, а след това започват обилно да заливат обществото с тиради, дебати и дискусии кое е истинското дясно, дали всъщност е загубило или е спечелило.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ През последните години в България се възприе една порочна традиция. Старите десни партии последователно губят избори, а след това започват обилно да заливат обществото с тиради, дебати и дискусии кое е истинското дясно, дали всъщност е загубило или е спечелило. Това става основен пълнеж в медиите. Произвеждат го политици, които продължават да се наричат десни, въпреки че се провалиха на парламентарния вот през 2005 г., на президентския през 2006-а и на европейския през 2007 г. За съжаление същото наблюдаваме и в момента, след последните избори за кметове и общински съветници - дискусията „има ли го дясното, или го няма“ продължава. А животът си върви Легендарният британски премиер Маргарет Тачър беше казала, че дясното всъщност е истината. То е реалният живот, който се случва извън кръжочните упражнения. Не политиците, а активните мислещи хора очертават политическата картина и това важи за България, както и за останалата част от света. Затова е крайно време да се излезе от инерцията на определения като „традиционна“ и „нова“ десница. Или я има, или я няма. Монополи в този случай не съществуват. Най-общо десницата е цветът, на който залагат предприемчивите и космополитни хора – същите, които дадоха своето доверие на новата партия ГЕРБ. Смешно е да обвиняваш избирателите, че са били мотивирани от желание за лично отмъщение или че участват в мащабен заговор срещу величията от миналото. Защото това са същите български граждани, които през 1997 г. старата десница припознаваше като свой електорат. Сега те дават доверието си на нова политическа сила не защото не схващат гения на старите, а защото според тях тя би защитавала най-добре интересите им. Това е факт, независимо дали се признава от десните политически кръжоци, или не. Хората осмислят политическите сили, не обратното Навсякъде дясното е огледало на активните граждани в съответната държава. Лявото също. Във Великобритания например десницата е консервативна, защото е свързана с консервативното мислене и традициите на най-заможната част от обществото. В САЩ също е консервативна, по отношение на абортите например, а в Португалия десницата е социалдемократическата партия. В България е същото – хората осмислят политическите сили, не обратното. Не можем да очакваме, че в нашето Народно събрание десницата ще представлява интересите на потомствената аристокрация. Тук тя е онзи сектор от политиката, който иска страната да се развива модерно, извън старата комунистическа система. Затова я подкрепят българите, чиято енергия доведе СДС на власт през 1997 г. и НДСВ през 2001 г. Липсата на ясни критерии обаче доведе до парадокса напоследък да се говори, че БСП е едва ли не дясна, понеже въвела плоския данък. Един закон достатъчна характеристика ли е за дясна партия? Никой не пита социалистите, ако са станали десни, защо не въвеждат правила, които като цяло да намалят данъчното бреме, да направят Брутния вътрешен продукт не 5 или 6, а 12 процента. Не е ли логично също да очакваме от днешната дясна опозиция в парламента да застане като стена пред абсурдното подменяне на вота и купуването на гласове, да поиска спешно приемане на избирателен кодекс с въвеждане на силен мажоритарен елемент в изборния процес? Вместо това по цял ден тези воини на демокрацията обясняват, че ГЕРБ не е десница, понеже лидерът бил ляв. Невероятно, но факт Основният спор между СДС и ДСБ е на тази тема. Първите казват, че ГЕРБ е лява партия с десен лидер, а вторите – че е дясна партия с ляв лидер. Занимание, по-безсмислено и по-лицемерно даже от дилемата защо досега не се отвориха досиетата. Естествено европейската десница вникна в парадоксите с българското дясно много по-бързо от старите лидери. В България днес има мисия на Европейската народна партия (ЕНП) по повод кандидатурата на ГЕРБ за членство. Важно е да се припомни, че единствено ГЕРБ представлява българската десница в Европарламента. Ще бъде интересно какво ще кажат доайените от миналото, ако ГЕРБ бъде приета за член на най-силната политическа сила на континента. Дали ще се отрекат от думите си срещу тази партия или направо ще зачеркнат самата ЕНП, от която черпеха енергия и аргументи през последните 17 години? Проблемът на старите партии е, че така и не се научиха да извличат поука от собствената си история и да вървят в крак с времето. На практика водачите, които през 90-те години бяха възприемани като десни, изпълняваха през годините личните си бизнеспланове или използваха партиите за безплатна психоанализа. Аз ги наричам еднолични политически търговци След като една част от тях задоволиха индивидуалните си финансови интереси, изпаднаха в безтегловност поради липсата на смислени политически тези и чувството за морален абсолютизъм. Накрая стигнаха до парадокса да се хващат в капаните, които сами са си поставили. Този тип лидери никога няма да осъзнаят, че политиката е професия, в която думите „достойнство“ и „чест“ имат цена, която не се измерва в левове, евро или постове. Колкото и неприятно да звучи за тях, в политиката има морал, който съществува без индивидуалните схващания за добро и зло. Там, където няма морал, няма и истинска политика. А там, където няма такава, естествено няма и истинско дясно. Логиката е очевидна - докато хората без морал присъстват в българската политика, дясно няма да има. Те просто трябва да останат в миналото. Преди дни ГЕРБ предложи на всички десни сили да подпишат споразумение, с което да се задължат, че ще правят коалиции само помежду си и няма да влизат в договорки с БСП. Стъпка, която решава най-големите спорове и улеснява партньорството в десния политически спектър. Освен това споразумението можеше да стане факт пред очите на самата ЕНП. Но предложението на Бойко Борисов обезсмисля основен аргумент, от който черпят енергия старите десни лидери - че ГЕРБ ще замести НДСВ в управлението на държавата, ще се отрече от думата си и ще се обедини със социалистите. Жалко е, когато политиката стигне до такива махленски взаимоотношения.

Станете почитател на Класа