Преди една година „Форум за наблюдениe и анализ на публични политики” (ФОРУМ) стартира своя проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. В края на проекта искаме да направим кратка равносметка на развитието на дейността ни, средата и институциите, чиято работа и поведение наблюдавахме и по една или друга причина коментирахме, както и да обобщим опита и изводите ни от това, на което станахме свидетели през тази една година. В рамките на проекта бяха извършени 46 наблюдения на заседанията на 3 постоянни комисии на Столичен общински съвет (СОС):
-18 наблюдения на постоянната Комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика;
-15 наблюдения на постоянната Комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори;
-13 наблюдения постоянната Комисия по стопанска политика и общинска собственост.
Записките от тези заседания, достигнаха по е-мейл до лист от активни граждани, граждански организации и неформални граждански групи, благодарение на което бяха подадени в срок не едно и две становища по важни проблеми. Тези записки бяха и продължават да са достъпни и в Интернет - на уебстраницата на фондация ФОРУМ и на Фейсбук страницата на проекта - Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС.
На база извършените наблюдения бяха изготвени коментари и анализи по 20 различни теми, разпространени под формата на месечен бюлетин до лист от около 500 получателя от гражданския сектор, медиите и местната власт в столицата. Бюлетинът е достъпен и на Интернет страницата на фондация ФОРУМ в pdf и html формат.
Участвахме в над 20 обществени обсъждания и дебати на тема градска среда и над 10 срещи на създадената в рамките на проекта неформална мрежа за обмен на информация и съвместна работа по казуси от обществен интерес.
Станахме партьор на фондация Бауерзакс в проект “Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Общински Съвет Пловдив”, със специфичната цел да пренесем нашия опит в тази област и да подпомогнем колегите от Пловдив в установяването на мониторинг и наблюдение на дейността на комисията по “Устройство на територията и жилищна политика” към Община Пловдив.
Заедно с 10 граждански организации оформихме и стартирахме обща инициатива, касаеща неработещите процедури на Столична община за диалог и взаимодействие с гражданското общество. Изработихме заедно текст на писмо, предлагащо на Столичния кмет и Столичния общински съвет смяна на подхода, принципите и инструментите, които Столична община използва за диалог с гражданите, бизнеса и професионалните гилдии. Писмото беше подкрепено от още 10 организации.
Подкрепихме Гражданската инициатива „София – зелена столица”, припозната като кауза от още 21 организации.
Основните причини за иницииране на този проект бяха липсата на прозрачна среда и формалния обществен дебат, в условията на които се взимаха управленските решения, свързани с обществените приоритети в териториалното развитие на Столична община. Решенията се представяха на обществеността в последния момент или пост-фактум чрез ограничен брой медии, без какъвто и да било анализ и обосновка за тяхното взимане. Към момента на стартиране на проекта беше очевидна необходимостта от повече инициативи и дейности, които да насърчават и подпомагат активността на гражданите и неправителствените организации и тяхното включване в процесите на обсъждане и взимане на решения относно развитието на градската среда и водените политики в столицата.
Идеята ни беше да изпращаме навременна инфомация до повече граждани и неправителствени организации за случващото се в няколко постоянни комисии към СОС и така да подпомогнем по-голям кръг от заинтересовани страни да реагират бързо и да взимат информирано решение по въпроси от широк обществен интерес. От друга страна искахме да предоставим на общинските съветници различни гледни точки и решения на столични проблеми, които да провокират размисъл и дискусия. Поставихме си за цел да представим добри европейски и световни практики от държави, които са дали различни от тези в столицата решения, доказали са устойчивия си характер и са защитили обществения интерес във времето.
Предоставянето на разбираема информация в предвидим порядък на гражданския сектор говори за степента на развитие на една община и доколко тя прилага принципите на доброто управление в работата си.
По време на подготовката и инициирането на проекта, екипът на Форум реши да предложи различен от досегашния подход за информиране и проследяване на работата на Столичен общински съвет. Предишният опит от участие на членове на екипа в подобни дейности, касаещи наблюдение и анализ на дейността на други публични органи и/или области от политиката показват, че регулярното „захранване“ на публиката и т.нар. заинтересовани страни с информация, данни и факти за случващото се в конкретна област води до повишаване на опита и възможностите на гражданския, професионалния и бизнес секторите, повишаване на чувствителността на средата към проблемите, активиране на по-големи групи от граждани и организации в застъпнически кампании и постепенно налагане на повече прозрачност в работата на институциите.
Провеждането на дейности по мониторинг на местните парламенти и техните комисии допринасят за повишаване на капацитета на гражданските организации да проследяват работата на местните власти с цел насърчаване включването на граждани и организациите им в процесите на обсъждане и взимане на решения по въпроси, които ги засягат.
Регулярното наблюдение и анализ на информацията от заседанията на комисията, изпращането на тези анализи до нарастващ брой получатели и публикуването им на платформи с отворен достъп, приучават вземащите решения на местно ниво с присъствието на наблюдатели, с идеята, че тяхната работа е публична във всеки един аспект, че гражданите имат право да бъдат там, да знаят и разбират какво се обсъжда и взима като решение и да защитават правата си, когато се налага.
Веднага след изпращане на първите записки и анализи, проектът привлече вниманието на по- активните граждани и неправителствени организации в столицата. Впоследствие, в хода на подготовка на коментарите и анализите и разрастването на мрежата от преки ползватели на информацията от бюлетина, се създадоха редица възможности за обединяване на различни формални и неформални групи от граждани и/или организации, съответно повече шансове за навременна реакция от страна на гражданската общност относно решения на местната власт, засягащи обществения интерес.
След една година изпълнение на проекта можем да направим следните изводи:
√ Има известно неразбиране на това какво е диалог и как трябва да се осъществява той. Често диалогът се бърка с провеждане на обсъждания, дебати, дискусии, дебатни форуми и разговори, каквито се случват на много места в София, спорадично и изолирани едни от други, по конкретни проблеми, в много от случаите без връзка един с друг.
√ Има известна съпротива у взимащите решения в столицата за подобряване на диалога и поставянето му на основата на ясни правила, които водят до прозрачност във водените политики.
√ Има въпиюща нужда от повишаване на експертизата на голяма част от общинските съветници в столицата по отношение на проблемите на градската среда и съвременните начини за водене на диалог с гражданите и включването им в процесите на взимане на решения.
√ Има належаща нужда от повишаване на експертизата на журналистите, които отразяват новини за развитието на градската среда и живот, последиците върху обществото и здравето от неадекватно провежданите урбанистични политики и съвременните методи и възможности за водене на диалог с гражданите и включването им в процесите на взимане на решения.
√ Работата в някои комисии е дотолкова „законспирирана“ за външни лица, че не позволява адекватно провеждане на текущ външен мониторинг и информиране на заинтересованата общественост по важни за града теми и взиманите във връзка с тях решения.
√ Изключително предизвикателство е създаването на мрежа от активни неправителствени организации и граждански групи, като предизвикателствата са свързани с:
- Натрупване на умора и разочарование от дългогодишни опити и липса на промяна, което рефлектира в инертност от страна на активните граждански организации;
- Трудно реализиране на срещите, поради намиране на информацията по неформални пътища и в последния момент (формални липсват или са много бавни), прекалена заетост на членовете и невъзможност да се съберат в определен ден и час;
- Желаещите да говорят и да се изказват граждани са много, а когато трябва да се действа ентусиазмът им чувствително намалява.
√ Най-сериозният проблем, който се среща в отношенията между гражданите от една страна и СО и СОС от друга е свързан с липсата или наличието на стари и/или неработещи правила за предоставяне на информация и за включване на гражданите в процеса на взимане на решения чрез ефективен консултативен процес на всеки етап от процеса.
Възможните решения на тези проблеми са обвързани с активната съвместна работа на различни неправителствени организации и неформални граждански групи от различни части на София или с различен профил и включват:
- иницииране на общи проекти, които водят до изследване и споделяне на добри европейски и световни практики и разяснителни кампании;
- създаване на пространство в Интернет или използване на вече съществуващо такова, което е лесно достъпно за всеки, който желае да го посети и да се информира по различни казуси и проблеми в София;
- търсене на партньорство между гражданския сектор и общински съветници, които припознават проблемите с информирания избор на гражданите, като важен за решаване; и т.н.
Особено важно е да обединяваме усилия за иницииране на промени в нормативната уредба, която регулира проблемните области.
Щастливи сме, че столичният омбудсман припозна проблемите, свързани с провеждането на обществените обсъждания и информирането на гражданите по правилния начин и в правилното време като своя кауза и инициира консултативен процес. Щастливи сме, че още в края на мандата на предишния Столичен общински съвет, тогавашното мнозинството обеща да промени процедурите и правилата в посока пълноценно включване на гражданите в живота на столицата и сега полагаме началото на тези промени. Вярваме, че общата ни работа ще ни доведе до по-добра среда за живот в София - единствената столица кръстена на Христос Премъдрост.
В края на проекта обобщаваме - to be continued…
Ако желаете да станете част от нашите дейности в столицата, пишете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на Фейсбук страницата на проекта - Активен граждански сектор за по-прозрачна работа на СОС
Проект “Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет” се изпълнява с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП 2009–2014 г.
Програмата за подкрепа на неправителствени организации (НПО) в България е част от прилагането на Финансовия механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост, демокрацията и устойчивото развитие на страната.
Подкрепата за гражданското общество е един от най-важните приоритети на Финансовия механизъм на ЕИП. За периода 2009-2014 г. държавите донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия отделят общо близо 146 милиона евро за програми за подкрепа на неправителствените организации в държавите бенефициенти по Финансовия механизъм на ЕИП: България, Гърция, Естония, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия.
Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Програмата: www.ngogrants.bg
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Цялата отговорност за съдържанието на материала се носи от фондация "Форум за наблюдение и анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
