- Г-н Гайдарски, имаше много сериозни дебати по закона за лечебните заведения и по специално по предложението университетските болници да преминат под ръководството на министъра на образованието. Как ще коментирате този казус?
- Това е нещо изключително неприятно и ако се приеме последното направено предложение в закона, което е точно това, за което ме питате, ще стане голяма каша. Прехвърлянето на университетските болници под ръководството на ректорите означава следното: ректорът е подчинен на министъра на образованието, а болницата - на министъра на здравеопазването. Това е налудничаво! Интересно ми е по какъв начин министърът на просветата ще може да управлява болницата, ако това се наложи, както е написано в проектозакона. Уникална работа! Лошото е, че хората, които го предлагат, никога не са работили в сферата на университетското преподаване, консултирали са се с ректорите, а някой от тях много желаят да командват болниците, само че това е абсурдно. Има само една възможност да се случи този сценарий и тя е, ако ректорите и цялото медицинско преподаване с университетите бъде прехвърлено към Министерството на здравеопазването. Тогава вече ректорът ще бъде принципал. Но шеф на медицинско учебно заведение, който е подчинен на министъра на просветата, да ръководи шефа на лечебно заведение при условие, че той е подчинен на Министерството на здравеопазването е глупост. Парите ще идват от Министерството на образованието и науката, което е много по-бедно от здравното министерство, и е ясно какво ще стане в този случай. Аз лично говорих половин час в Народното събрание, почти проагитирах колегите си против предложението за прехвърлянето на университетските болници към Министерството на образованието и науката. Въпреки това то обаче мина с два гласа на първо четене. Гарантирам ви обаче, че няма да допусна и ще направя всичко възможно то да не може да мине на второ четене, защото е лудост. Това означава внушително влошаване на състоянието на университетските болници, а никой няма да има полза от това.

- Наскоро у нас беше организирана 19-ата международна конференция по чернодробна трансплантация. На нея стана ясно, че досега у нас са направени едва 9 чернодробни трансплантации от трупен донор и една от жив човек. Като хирург как ще коментирате тези факти?
- Това е много сложен казус, защото хората имат нужда от такива операции, те са животоспасяващи. За съжаление у нас от 15 години се опитвам да защитя тезата, че такава трансплантация е напълно възможна, стига да се създаде добра организация и да има необходимият инструментариум. Общо десет са направените у нас чернодробни трансплантации. Девет са от трупен донор и само една – от жив човек. Заради сложността на операцията цената й е почти еднаква в целия свят и е около 100 000 долара. Индикация за необходимостта от чернодробна трансплантация може да бъде влошеното качество на живот при заболявания, които могат да нямат задължително фатален край. У нас нуждата от такива трансплантации ще става все по-голяма поради високата заболеваемост на населението.
Операцията за присаждане на черен дроб е тренирана многократно на компютър, преди да бъде извършена реално на 18 ноември 2004 г. Седеммесечната Памела стана нашата първа пациентка. Повече от 20 лекари оперираха 14 часа. Операцията бе извършена перфектно. Сложна е за изпълнение, но пък всяка стъпка се прави по утвърден протокол. Това значи, че има стандарт за действията на всеки етап и той вече е пренесен в България. В другите страни обикновено държавата застава зад гърба на лекарите в подобни случаи. А аз се опитвах сам да пробивам. Ако една чернодробна операция за отстраняването на половината от черния дроб струва 40–60 хил. евро, за нея здравната каса по клиничната пътека ни дава 1500 лв.

- Промените в закона за здравето, които гледате в комисия, ще решат ли проблемите в сектора?
- Поставени сме пред една дилема, която е забъркана преди няколко години. Виждате какво се получава, ние тепърва трябва да оправяме някои неща, които е трябвало да бъдат решени с онзи закон, който е създаден и сега трябва да коригираме. Нещо, което ни обърка всички представи за справедливост, за качеството, което трябва да бъде предвидено при джипитата и при общо практикуващите лекари. Няма смисъл човек, който е работил пет години и няма специалност „Обща медицина”, да го караме тепърва да записва курсове и оттук нататък да изкара три или четири години за придобиване на такава специалност. На тези хора по принцип трябва да признаем правото да работят, а освен това и да решим кога и след колко време могат да се явят на изпит и тогава да добият специалност „Обща медицина”.

- Как намирате новия позитивен лекарствен списък? Ваши колеги вече заявиха, че в него са включени лекарства на твърде високи цени, докато липсват елементарни лекарства, които например лекуват рахит при децата?
- Не искам да коментирам този казус в момента. Той е изключително сложен и не бих искал да развивам тезата си в момента, защото може би само ще навредя на ситуацията.

- Синдикалните лидери в областта на здравеопазването предупредиха, че парите на НЗОК ще стигнат едва до септември. Какво ще се случи, ако това стане наистина?
- Моето мнение е, че парите ще стигнат. Това, че постоянно се говори, че те няма да стигнат, си е чиста провокация на синдикатите и те го говорят не от сега. Още от миналата година те предвиждаха, че това ще се случи в началото на годината и мисля, че нещата, които се тиражират, са само, за да плашат хората. А нашият народ е и без това изплашен.

- Казахте, че клиничните пътеки трябва да бъдат премахнати, защо?
- Пътеките, по които работи касата, са действително една остаряла форма на плащане. Ние говорим за така наречените диагностично свързани групи. Благодарение на тях има и повече пари, защото там заплащането става по друг начин. Аз също съм против клиничните пътеки. Рано или късно те ще отпаднат, но кога ще стане това, не се знае. За тази година е късно вече да се правят промени, но не се знае дали и другата година ще успеем да ги заменим.

- Как ще се реши проблемът със сключването на Национален рамков договор и има ли вариант, в който всички страни да са доволни?
- Мисля, че тази година ще бъде сключен нов рамков договор, защото лекарският съюз има ново ръководство. Това са хора, които са по-компетентни от тези, които бяха до сега. Мисля, че те ще успеят да се споразумеят и с НЗОК, и с Министерството на здравеопазването и гарантирам, че тази година Национален рамков договор ще бъде сключен.

- Какво мислите за закона за правата на пациентите, който предстои да бъде създаден и у нас?
- Отделните закони, които регламентират нашето „строителство“ в здравеопазването, са свързани с правата на пациента. Но ние искахме да направим един модерен закон. За съжаление бяха внесени три законопроекта. В такъв случай мога само да припомня поговорката, че от два стола се пада на земята. Аз мисля, че и трите закона бяха добри и можехме да приемем един от тях, но за съжаление сега ще останем само с едно допълнение на закона.

- Какво е необходимо да се направи, за да бъде здравната реформа у нас успешна?
- Тя трябва да спази принципите, които са заложени вече в здравната стратегия. Тя е приета вече от Народното събрание и от Министерския съвет. Ако всичко това, което сме планирали е изпълнено, аз мисля, че здравната реформа ще бъде извършена в края на краищата както трябва. Така гражданите ще имат едно качествено и добро здравно обслужване и здравеопазване, което ще бъде на европейско равнище.

Интервюто взе Елза Людмилова