Евтиният петрол - благословия или проклятие?

Старите правила на играта вече не важат. Най-малкото не при цената на нефта. Само преди няколко години експлозията дори на един петролопровод в Нигерия бе достатъчна, за да вдигне цената на "черното злато". А отчитайки и другите кризисни огнища, прогнозите лесно стигнаха до цена от 150 долара за барел, дори се очакваше тя да мине равнището от 200 долара. Всичко това се случи през 2008, когато барелът бе с цена от около 100 долара.

И през 2014 кризи има достатъчно. При това положение цената на нефта пак би трябвало да се покачи - имайки предвид ситуацията в страни-производителки като Русия, Либия и Ирак. Става обаче точно обратното: от юни насам цените падат все повече и повече. И всички се питат докъде ще стигнат? Но никой не знае отговора.

Естествено държавите, които купуват нефт интензивно, като Германия, печелят от обстоятелствата. Ежегодно за горива се изразходват 90 милиарда евро - но не и през 2014. При това слабото евро пречи да се направят още по-големи икономии, тъй като нефтът трябва да се плаща в долари. Същевременно обаче сегашният обменен курс допринася за успеха на германските и на европейските износители и стимулира конюнктурата. Хората просто имат повече пари, които да изразходват за други цели, вместо да ги оставят на бензиностанциите или да ги дават за газ.

Новият играч на пазара

В страните-производителки всичко е по-различно: в Русия отдавна цари тревога, макар Кремъл да си дава вид, че държи положението под контрол. Комбинацията от срива в цените на нефта и наложените от Европейския съюз санкции представлява доста опасен коктейл за владетелите в Москва. Във Венецуела също са изпълнени с опасения: там, където бензинът е почти без пари, а държавният бюджет се крепи почти изцяло от приходите от износ на нефт, ниските цени са направо проклятие. И президентът Мадуро се притеснява с основание.
Естествено - почвата е благодатна за появата на конспиративни теории, подобни на тази, с която излезе иранският президент Рохани. Той подозира наличието на политически заговор на определени страни срещу интересите на ислямския свят. Други пък смятат, че американците са се заели да накажат Путин. Има и трети, за които под подозрение е Саудитска Арабия, опитваща се да срази конкуренцията с добива на шистов газ от Съединените щати. Но всички тези предположения са всъщност безпочвени, защото петролният пазар просто е твърде голям, а действащите лица са много. Нещата са много по-прости: откакто Съединените щати се позиционираха като нов играч на пазара, който не само внася огромни количества нефт, но има и собствен добив от фракинг, наличният петрол стана твърде много, при това в условията на спадащо търсене. И неизбежно ще се стигне дотам, че някои играчи ще отпаднат от този пазар, тъй като от едно определено равнище на цените нататък гигантските инвестиции в бранша стават нерентабилни. Това може да засегне както американците, така и канадците, които отсега понасят загуби със своя скъп проект за добив на нефт от пясъците в щата Алберта. Може да се стигне и до политически протести, например във Венецуела, ако там цената на бензина бъде повишена от смешните два на пет цента.

500 милиарда долара повече

По-рано, когато старите правила на играта още бяха в сила, при подобна ситуация би се намесил нефтеният картел ОПЕК, би взел решение за намаляване на добива и така би възпрял ценовия спад. Но в него не участват нито САЩ, нито Русия. А и страните-членки на ОПЕК отдавна не се придържат към договорените количества за добив. Затова и последната среща на ОПЕК през ноември се превърна във фарс. Следващата - през юни 2015 - едва ли ще изглежда по-различно - ако дотогава тази безполезна институция все още съществува.

В момента обаче потребителите на нефт трябва да са благодарни на ОПЕК за нейната недееспособност. А стимулите за конюнктурата са от такъв мащаб, какъвто нито едно правителство на света не би могло да създаде - 500 милиарда долара повече покупателна способност в световен мащаб! Коледата може да идва.
DW

Станете почитател на Класа