Трите самовзривили се камикадзета пред полицейски участък в Новоселицкое не се превърнаха в новина в Русия. Москва е късогледа и подценява един потенциално опасен регион, пише по този повод Олег Кашин в коментара си.

Самовзривяването на трима атентатори-самоубийци в близост до полицейския участък в ставрополското село Новоселицкое не се превърна в сензация в Русия. Нямаше нито извънредни новини с преки включвания, нито гръмки заглавия във вестниците. Да не говорим за някакво специално обръщение на президента. Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков само отбеляза, че трябвало да бъдат изяснени всички обстоятелства около случилото се, преди Кремъл да коментира ситуацията - ако въобще реши да го направи.

Всъщност, какво толкова има да се коментира тук? Та нали никой не загина при атентата, а терористите са мъртви. Значи можем да смятаме, че всичко е приключило. Новоселицкое нито влезе в топ 10 на постингите в социалните мрежи, нито е сред най-четените публикации в сайтовете на руските медии. Главното събитие за тях си остана смъртта на известния актьор Алберт Филозов.

Думата "тероризъм" отдавна вече достигна своя пик като споменаване в медиите. Ако по време на втората чеченска война всички говореха и мислеха за тероризъм, терористични нападения, а антитерористичните лозунги бяха част от любимата реторика на руските официални лица, в последните години в Русия почти не се говори за тероризъм. Войната в Чечения приключи. Властта изобрети много нови способи за мобилизиране на обществото и даже когато тероризмът отново се промъква в онеправдания живот на руснаците не предизвиква никакви общонационални вълнения.

Все пак говорим за Кавказ!

Така беше преди шест години след взривовете в московското метро. Така беше и преди две години и половина, когато терористи взривиха гара във Волгоград. Тази сдържаност на телевизиите и официалните лица всеки път водеше дотам, че ден-два след поредния атентат никой вече не си спомняше за него - нито вестниците, нито социалните мрежи.

Има и някои други нюанси, за които не е прието да се говори на всеослушание. Новият формат на атентатора-самоубиец по принцип може да развълнува руското обществено мнение само при условие, че мястото на действие е Москва или някое тихо и спокойно местенце. Но когато подобни новини пристигат от Северен Кавказ, никой не им обръща внимание. Руснаците отдавна престанаха да се отнасят към събитията в Дагестан, Ингушетия и, в по-малка степен, в Чечения като към нещо, засягащо цялата страна. Там няма войни, но няма и мир. И когато някой чуе, че някъде там в Дагестан "отново са ликвидирани терористи", той не смята, че дагестанската опасност може да представлява заплаха и за хората в Москва, например.

Хладнокръвието на руските медии и публика по отношение на терористичния атентат в Ставрополския край свидетелства за това, че в общественото съзнание този регион е преминал в списъка на мрачния Севернокавказки федерален окръг. Това е и най-важният извод след терористичното нападение. Всички биха забелязали веднага събитието, ако атентаторите-самоубийци се бяха взривили в Кострома или Рязан. А на Ставропол какво толкова да му се чудиш? Все пак става въпрос за Кавказ!

Потенциалната гореща точка

Ако потърсим върху картата на Руската федерация потенциалните горещи точки, няма как да прескочим Ставрополския край - региона с най-голям кризисен потенциал в цялата страна в момента. Тихата родина на Михаил Горбачов винаги е оставала в сянката на далеч по-богатите земеделски региони Кубан и Дон, както и на по-интересните в много отношения съседни републики в Северен Кавказ. Затова и проблемите на този край не вълнуваха особено външните наблюдатели.

Но сякаш се забравя, че най-известният терористичен рейд на Шамил Басаев беше именно в ставрополския край - в град Будьоновск през 1995 година. По време на двете чеченски войни в този регион се струпаха и бежанци, и военни, както и престъпници от съседните области. А сблъсъците на национална основа в районните центрове и в самия Ставропол са нещо обичайно. Младежи-националисти пък издигнаха в окръжния център с волни пожертвования паметник на генерал Ермолов, успял навремето да покори Чечения.

Всичко това може и да изглежда безобидно, но в действителност районът отдавна вече е станал част от размирните кавказки републики. От курортния район "Кавказки минерални води" пристигат повече новини, свързани с междунационални сблъсъци, отколкото такива за туризма. При това говорим за конфликти, в които често участват и бойци от Министерството на вътрешните работи на Чечения. А Москва се отнася към този потенциално опасен регион като към някоя обикновена средноруска област. И рано или късно някой ще си плати за това късогледство. Възможно е взривовете в Новоселицкое да не са били истински терористичен атентат. А само предизвестие за предстоящи такива.