Ердоган се извини на Русия, ред е на Местан

Доживяхме „керемида масло да пусне", както би казал Чудомир. Притиснат в ъгъла от поредицата неблагоприятни за Турция обстоятелства, като руско-турската самолетна криза и последвалите я санкции, бежанската и визовата кризи с ЕС, провалът на опитите за сваляне на сирийския президент Башар Асад, появата на кюрдски автономни формирования в Северна Сирия и в Северен Ирак, признаването от германския Бундестаг на арменския геноцид в Османската империя, британският референдум за излизане от Европейския съюз, продължаващата гражданска война в Югоизточен Анадол и вилнеещият терор, Ердоган предприе отчаяни дипломатически инициативи. След като не можа да въвлече САЩ и НАТО в конфликта с Русия, падишахът тръгна на поход за спечелване на старите приятели, които се превърнаха във врагове, благодарение на авантюристичната му външна политика.

 

Първо, президентът и премиерът на Турция поздравиха с писма руските си колеги Владимир Путин и Дмитрий Медведев по случай 12 юни, Денят на независимостта. След това Анкара уреди отношенията си с Тел Авив, прекъснати след нападението на израелски командоси на турския кораб „Мави Мармара", опитал се да пробие израелската блокада на Газа. След като Израел се извини и се съгласи да изплати 20 млн. долара обезщетение на близките на загиналите на кораба турски граждани, нормализирането на двустранните отношения бе закрепено със съответно споразумение. Без, разбира се, да се променя режимът, наложен от Израел на Палестина. В замяна Турция очаква 1 млн. израелски туристи. Бизнесът си е бизнес!

 

Още не беше засъхнало мастилото върху това „историческо" споразумение, и премиерът Йълдъръм разказа пред медиите, че Ердоган е изпратил второ писмо до Путин, в което се извинил за свалянето на руския бомбардировач Су-24 над Сирия на 24 ноември миналата година. Той изтъкнал, че споделя болките по загиналите руски военни и подчертал колко усилия е положила страната му да получи тялото на убития руски пилот Олег Пешков и да го изпрати с военни почести в родината му. Описал също така старанията на турските власти да намерят и да арестуват човека, разстрелял падащия с парашут руски пилот. Малцина знаят какво още е имало в писмото на Ердоган до Путин, макар че то е било публикувано на 27 юни на сайта на Кремъл. Но според премиера Йълдъръм, съдържанието му било „много ясно": "Казваме, че ако трябва, ще платим обезщетение във връзка със сваления руски самолет. Изразяваме нашите съжаления. Казваме, че споделяме болките за онези, които са изгубили живота си тук. Но въздушното ни пространство в никакъв случай не може да се нарушава против волята ни. Заявяваме, че занапред отношенията трябва да се нормализират", твърди той. („Миллиет", 28.06.т.г.).

 

Това се нарича приемственост в престъпленията и раздвоение на мисленето. Хем се извиняват, с което признават вината си, хем внушават, че са защитавали въздушното пространство на Турция. Преди да подаде оставка от поста, бившият ръководител на мисията на ЕС за Турция посланик Ханс Йорг Хабер беше цитирал наопаки една подходяща за турското лъкатушене немска поговорка: „Започнахме по немски, а завършихме по турски!".


Доброто и злото – ръка за ръка

 

Формално Анкара е готова да изпълни трите условия, които постави Москва за нормализиране на руско турските отношения: поднасяне на извинения, изплащане на компенсации за самолета и убития пилот и наказване на виновните. Пишещият за в. „Миллиет" коментатор Сами Коен намеква дори за ново начало в тези отношения, но предупреждава, че нормализацията няма да настъпи толкова бързо. Още повече, че истинският виновник за самолетната криза и гибелта на пилота Олег Пешков не е арестуваният в Измир Алпарслан Челик, а бившият турски премиер Ахмет Давутоглу, който се хвалеше, че лично е разпоредил свалянето на руския самолет.Противно на първоначалните си изявления, че няма да се връща във Великото национално събрание на Турция, професор Давутоглу се кротна като депутат от Коня на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Тоест, за да бъде съден като военнопрестъпник, трябва да му бъде отнет депутатският имунитет. Под заплахата да се окаже сред лишените от имунитет депутати и да бъде предаден на Русия, Давутоглу ще бъде по-кротък и от агне.

 

На 29 юни т.г., сряда, Путин и Ердоган разговаряха по телефона и според турските медии разговорът бил „много позитивен и полезен". Но доброто и злото в живота вървят ръка за ръка. Вечерта на 28 юни на международното летище „Ататюрк" (в някогашното село Сан Стефано) трима терористи от „Ислямска държава" окървавиха терминала за международни полети. Според властите те слезли от такси, започнали безогледна стрелба по пътниците, очакващи таксита и автомобили, след което се самовзривили. Броят на загиналите граждани достигна 42 души, от които 13 чужденци, а този на ранените възлезе на 238 души. За разлика от друг път, сега турските власти посочиха като извършител терористичната организация „Ислямска държава", вместо Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейните сирийски разклонения, или някоя левичарска група. Само че обяснението за мотивите на терористите е като кръпка, съшита с бели конци: те си отмъщавали заради опитите на Ердоган за помирение с израелците и руснаците, чиито самолети бомбардирали цели на „Ислямска държава" в Ирак и Сирия. А за какво отмъщаваха при атентатите в Суруч и на гаровия площад в Анкара през 2015 г.?


Повратна точка?!

 

Докато правителството в Анкара сформираше кризисен щаб и уточняваше имената на жертвите, на медиите бе забранено да публикуват каквито и да било подробности за нападението срещу едно от най-големите летища в света, през което годишно преминават 62 млн. пътници. Ердоган, обаче, не пропусна дори трагедията, за да извлече политически дивиденти за себе си както пред Русия, така и пред ЕС. Турският диктатор, който след британския Brexit беше обещал да проведе референдум относно продължаването на преговорите за членство на Турция в ЕС, този път заплаши Европа и Запада с бъдещи терористични актове: "Нека всеки да бъде сигурен, че за терористичните организации няма разлика между Истанбул и Лондон, Анкара и Берлин, Измир и Чикаго, Анталия и Рим. Искам това да стане едно Рождество, повратна точка за общата ни борба".

 

И откога борбата с „Ислямска държава" стана обща? Нали не сте забравили как Турската национална разузнавателна организация (МИТ) успя да освободи 46-те турски дипломати и обикновени граждани, задържани като заложници в Генералното консулство на Турция в Мосул, при завземането на града от ИДИЛ? Много по-обикновени пленници на джихадистите биваха обезглавявани, а турците се върнаха живи и невредими. В замяна, терористите от ИДИЛ ползваха сигурни квартири и болници на турска територия, и дори се обучаваха по финансираната от Пентагона програма „Обучи, екипирай". След завършването на обучението си те се предаваха с оръжието си на фронта „Ал-Нусра" и едва 5 души отидоха да се бият срещу ИДИЛ. Според една публикация на в. „Ню Йорк Таймс", оръжия на ЦРУ, изпратени за сирийската опозиция, били откраднати от йорданското разузнаване и продадени на черния пазар. А според агенция „Доган", цитирана от в. „Сега" (27.06.2016), в крайграничния район до Сирия има четири джихадистки лагера, създадени от групировки като ИДИЛ, „Ал-Нусра" и „Кятибет ал Талибан". Броят на джихадистите на турска земя възлизал на 15 000 души.


„Храни гаргата, да ти изкълве очите!"

 

гласи една турска поговорка. Обгрижваната от Анкара терористична организация „Ислямска държава" се отблагодари както подобава. Нейно дело бяха атентатите в Суруч и на жп гарата в Анкара през 2015 г., и този на летището „Ататюрк" в Истанбул. За жалост, фактурата на флирта с терористите я плащат обикновените граждани.По този повод съпредседателят на Демократичната партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ заяви: "Видяхме кои са изменниците на Родината. Наричаха нас предатели, а сега той (Ердоган, б.р.) написа писмо на Путин и иска прошка. Мисли ли, че отношенията ще се оправят веднага? Народът плаща за техните грешки. Щом си се направил на юнак и храбрец, стой изправен... Разкаяха се, понеже туризмът в Турция рухна... Ще поиска прошка и от Сиси. Нали палестинският народ беше угнетен? А до вчера Израел беше терористична държава. Питайте онези, които гласуват за ПСР. Тези, които денонощно ни нападаха и се наричат ислямисти, сега установиха медени отношения с Израел. Какво ще кажете?".

 

Според лидера на Народнорепубликанската партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу, споразумението с Израел е „договор за капитулация". Още повече, че според израелския премиер Бенямин Нетаняху блокадата на Газа остава. А според заместник-председателя и говорител на НРП Селин Сайек Бьоке спадът в броя на чуждите туристи е 23 % – най-големият от 17 години. От това пострадаха и други сектори, като животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. Засегната от кризата с Русия беше и енергетиката: АЕЦ „Аккую" стои недовършена и може да се превърне в „гьол", както АЕЦ „Белене", за чиято съдба Бойко Борисов реши да пита ЕК.

Със сигурност руско-турските отношения трудно ще се върнат към предишното си състояние:


Москва не вярва на сълзи

 

А пък онова, което Русия не може да получи от Турция и ЕС заради санкциите, ще го вземе от Китай и БРИКС. Впрочем Китай ще е мястото на следващата среща между Путин и Ердоган. А министрите на външните работи на Русия и Турция трябваше да се срещнат на сбирката на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, която започна на 1 юли в Сочи. Според руския външен министър Лавров, щели да обсъдят въпроса за Сирия.

 

Междувременно цената на енергоносителите отново тръгна нагоре, така че Русия ще продължи да бъде незаобиколим фактор в сферата на енергийните доставки. Дори Ердоган разбра, че мечка се лови с месо, а не с трици и спешно тръгна на диалог с Путин. Според руските медии, след телефонния им разговор Путин разрешил на руските туристи да почиват в Турция. Но тъй като атентатът на истанбулското летище „Ататюрк" показа, че Турция не е безопасна страна, руснаците едва ли ще рискуват да си провалят ваканцията, въпреки че турските медии са пълни с оптимистични репортажи как руснаците се редят на опашка пред турското посолство в Москва. Само българското външно министерство успокоява, че нямало информация за пострадали при атентата български граждани. Вероятно така докладва посланикът ни в Анкара Надежда Михайлова-Нейнски, която е турска тъща.

 

Изглежда, че и външният министър Даниел Митов не се вълнува много от случващото се в нашата югоизточна съседка, защото неотдавна заяви по БНТ, че турският Меджлис е ратифицирал споразумението с ЕС за реадмисия на нелегалните имигранти от Европа. Отказът на Турция да приема имигранти от България се дължал на това, че турското правителство не е предприело конкретни мерки за прилагане на това споразумение.

 

Истината обаче е съвсем друга: Меджлисът не е ратифицирал и няма да ратифицира споразумението за реадмисия, докато ЕК не премахне визите за турските граждани. При такъв посланик, такава (дез)информация! Добре поне, че Борисов развали влашко-турските кроежи за набутване на България в Черноморската флотилия срещу Русия. Какво щяхме да правим след извинението на Ердоган?!

 

Питаме се, защо след като Ердоган се извини на Путин за свалянето на руския Су-24, бившият председател на „най-евроатлантическата" партия ДПС, Лютви Местан, днес лидер на третата турска партия у нас ДОСТ, не се извини заради протурската декларация, която прочете от трибуната на Народното събрание на 24 ноември 2015 г.?

 

Мълчат гузно и другите авери на Ердоган – Касим Дал и Корман Исмаилов. Обитателят на боянските Сараи Ахмед Доган, доживотен почетен председател на ДПС, се оказа по-прозорлив от всички евроатлантици взети заедно, наричайки декларацията на Местан гаф.

 

Трябва ли в Турция да свалят с преврат Ердоган, за да разберат нашите туркофили, че са заложили на куц кон? Май сценаристите на „Шоуто на Слави" са прави, че ДОСТ не е пълното име на създадената от Местан партия. Цялото й име било „гаДОСТ"!

 

Що се отнася до извиненията на Ердоган, той дължи такива не само на Путин. Трябва да се извини на военните, адвокатите и журналистите, които набута в затворите със скалъпени обвинения: за създаване на мистична нелегална организация „Ергенекон", за военен и политически шпионаж, за подготовка на антиправителствен преврат под кодовото название „Бальоз" и т.н. Дори бившият началник на ГЩ армейски генерал Илкер Башбуу престоя в затвора шест месеца, преди да бъде оправдан и освободен. Някои обаче починаха, без да дочакат свободата. На мястото им влязоха други: със сходни фалшиви обвинения за шпионаж и опити за сваляне на правителството, или за обида на държавния глава. А кой трябва да се извини на близките на 7000-ите кюрдски „терористи", „обезвредени" от силите за сигурност, жандармерията, полицията и армията? Или на близките на загиналите при „антитерористичните операции" над 400 военни, жандармеристи и полицаи? Да не говорим за извинение към наследниците на избитите през 1915 г. 1,5 милиона арменци или на избитите или прокудените от Тракия българи през 1913 г.

 

Автор: Петко Петков

Станете почитател на Класа