ГЕРБ ни пробутва комунистическа фразеология под маската на дясна партия

Младите няма как да помнят, но до преди 27 години комунистите (тогава БКП, после БСП) ни убеждаваха, че те са ни дали образованието, апартаментите, колите, заводите и всичко, което притежаваме. Надпреварваха се министри, партийни секретари и кооперативни трудещи се да тръбят, че без партията-майка Слънцето няма да изгрее. Имаше и песен ''Слънце е нашата партия, ние сме нейни лъчи...'' Днес, тази безумно идиотска пропаганда за партията - майка ни предлага ГЕРБ. Те ни дали пътища, пречиствателни станции, фондове с европейски пари и световния мир. Как стана така,че БКП се прероди отново, маскирана като дясна партия? Нормалната десница не може да е продукт на олигархичната власт. Тя трябва да бъде модерна и справедлива възможност за прогрес на индивида! Днес, хората са смачкани, а претендиращите за дясно са на хранилка при диктатора, който е окупирал всичко. България е свободна държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Ние имаме своята демократична история от правителствата на Ляпчев, Малинов и Стамболов, когато сме доказали, че можем да вървим рамо до рамо с развитите европейски държави. Ние сме в Европа и освен фасадата, трябва да възвърнем и съдържанието на тази дума, която освен географско понятие, е символ на просперитет, свобода, култура, прогрес и достоен живот на хората. Днес, под въпрос е поставена демокрацията, от един едноличен режим. В него няма справедливост, няма икономика, няма просперитет. Има рекет, процъфтяване на олигархията и картелите, корупция и феодализъм. Когато се стигне до тук, въпросът не е ляво - дясно, а свобода или диктатура. И хората го усещат - Те там - горе, а ние всички долу. Докато едни живеят, всички останали преживяват. Политика не се прави със страх! Политика се прави с любов към хората! Стигнахме до там, да се плашим от натовски генерал. А всъщност трябва да ни е страх от партийната секретарка от Плевен! Нещо се обърка генерално, по пътя към властта и управлението. Объркахме понятията, на които стъпиха дисидентите след 10-и ноември 1989 година. Тогава хората мечтаеха за истинска държава. За държава, в която няма да ни размахват тояга, а държава, в която справедливостта и солидарността ще бъдат закон на управлението. Но никога не е късно! Днес ще трябва да започнем отначало!

Ако замълчим, тогава ще говорим с децата, с родителите или с близките си по скайп. Това ще е за цял живот!

 

Станете почитател на Класа