Автоматизацията на живота в България обикновено следва принципа "едно напред, две назад". В исторически план винаги е било така - сещате ли се как героите на Димитър Димов от "Тютюн" вдигнахa истински метеж срещу "Тонгата"*?

В наши дни нещата са малко по-различни и никой не убива в името на статуквото, но преди да навлязат трайно в ежедневието ни, редица иновации все още се посрещат със смесени чувства - от съмнение и недоверие до яростно отрицание и отхвърляне.

Същата съдба застигна и спорен проект за вендинг машини за лекарства, който предизвика сериозно недоволство у българските фармацевти.

В ефира на bTV на 28 септември Антон Вълев, магистър-фармацевт, съгласил се да участва в репортаж по темата, дори заявява, че ако ще има такива автомати, тогава трябва да има и "роботизиран Министерски съвет и да сменим министрите с роботи".

Нека да оставим настрана примамливата идея на Вълев и уточним едно - вендинг машини за медикаменти функционират и в момента на територията на България. Още през 2016 г. такава започва да работи във Враца, а през 2019 г. регионални медии сочат примери и от Добрич, Плевен, Разград, Разлог, Горна Оряховица и други.

Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина позволява подобна търговия с определени лекарства без рецепта, стига автоматът да се намира на територията на физическа аптека. В машината пък купувачът открива добре познати медикаменти, които иначе държи в домашната аптечка - препарати против настинка, главоболие, менструални болки.

Въпреки че такива автомати съществуват, законът ги позволява и потребителите ги ползват, Андрей Дамянов от Управителния съвет на Националната пациентска организация е категоричен, че идеята за тези машини е "твърде подранила".

Топката беше прехвърлена към министъра на здравеопазването, който побърза да спре проекта.

Разбираемо е, че в условията на пандемия и нарастващи тревоги за идния зимен сезон Костадин Ангелов отказва да жонглира с поредния горещ картоф в поверения му ресор и преценява, че щом няма вендинг машина за лекарства, няма проблем.

Проблем обаче има и той не е във факта, че действително идеята на фирма "Пос Фарма" е осеяна с пробойни и предизвиква редица въпросителни. Проектът така или иначе е на пауза и не се знае дали въобще ще види бял свят, така че няма нужда от излишно разнищване.

По-важното в случая е, че машините за медикаменти са чудесна идея, която може да бъде реализирана с леки законови промени и регулации, но на която фармацевтичното съсловие слага прът по свои лични съображения и интереси.

А дори и в голям град като София или Пловдив вечер или рано сутрин може да отнеме немалко време, докато човек се сдобие с болкоуспокояващо. Същото важи за лекарства против стомашно разстройство, тези срещу болки в корема и дамските хигиенни материали, които също учудващо могат да се окажат кът в близкия супермаркет.

На фона на тези неудобства за купувача аргументите на фармацевтите издишат.

Страхът, че вендинг машината едва ли не ще отнеме работата им е напълно неоснователен - все пак за медикамент с рецепта или професионален съвет пациентът все пак ще се обърне към фармацевта. Никой не приканва медикаменти със зелена рецепта да станат общодостъпни и да си ги пазаруваме като кафе и десерти!

Преповтарянето на тезата, че тези автомати са иновация, изпреварила времето си, също е неоснователно. Както казахме, такива вече работят и то в не твърде големи български градове, прочути с технологичен бум.

Машини като тези има и в редица европейски градове и работят на същия принцип - с медикаменти без рецепта и медицински консумативи от първа необходимост.

Затова нека не бъдем като персонажи от роман на Димитър Димов, готови да отрекат нещо, само защото е ново и, може би, леко страшно на пръв поглед.

Или, още по-лошото, да ги стопираме, защото някой има частен интерес и изгода от това.

Мануела Геренова

---

*"Тонга" - машина за пълнене на тютюн.

**Снимката е от вендинг машина за медикаменти в Милано.