Защо в България е толкова мръсно? Виновни са хората, които цапат, казват мнозина. И липсата на контрол, добавят други. Това обаче е само част от истината. При това може би по-малката част.

Защо в България е толкова мръсно? Този въпрос изплува отново тази зима заедно с огромните острови от боклуци, образували се по теченията на реките заради обилните валежи.

Виновни са хората, които цапат, казват мнозина. И липсата на контрол, добавят други. Това обаче е само част от отговора - при това може би по-малката част.

Култура, народопсихология и липса на контрол

Да, има много хора, които изхвърлят отпадъци и ненужни вещи където им падне, само да е извън къщите и дворовете им. Затова във и край по-малките селища речните корита (и всякакви други „удобни” по-отдалечени места) са затлачени от безбройни нерегламентирани сметища. От време на време общините ги разчистват, но те бързо изникват отново. В градовете, впрочем, положението с разхвърляните навред боклуци не е много по-добро.

За всичко това действително има социо-културни и народо-психологически причини. Но не е справедливо цялата вина да се прехвърля върху населението. Макар това да е удобно за властта, защото прикрива нейната отговорност. А тя не се изчерпва само с контрола, който наистина почти липсва. Показателен в това отношение е примерът с река Искър. Покрай изникналия през януари остров от боклуци се разбра, че досега по поречието ѝ в Софийско не е била наложена нито една глоба. Както каза един общински кмет, да се намерят извършителите е много трудно, защото трябва да бъдат засечени на място в момента на нарушението.

Да се обърне фокусът: стимули вместо санкции

Контролът и глобите обаче не изчерпват инструментите, с които разполага държавата. Достатъчно е да се обърне фокусът от санкциите към стимулите, за да се разкрият много други възможности.

Тази зима например екологични организации припомниха едно просто, но ефективно и дългосрочно решение, което работи в десетки страни при едни от най-масовите замърсители. Тъй като сегашната система за разделно събиране очевидно не работи достатъчно добре (най-малкото защото не навсякъде има контейнери за това), трябва да се въведе депозитна система за пластмасовите бутилки. Малка такса опаковка се възстановява при връщането им в магазина, каквато е практиката сега с някои стъклени бутилки. Така потребителите са стимулирани не да изхвърлят, а да събират, рециклиращата индустрия получава ценна суровина, а производителите поемат отговорността за опаковките в много по-пълна степен. Същевременно държавата няма никакви разходи. Повече от 5 години еколозите предлагат на екоминистерството да въведе тази система, но не получават никакъв отговор.

Таксата смет

Още по-съществен би бил ефектът от друго нововъведение, което си чака реда от години. Става дума за нов, по-справедлив начин за изчисляване на такса смет на принципа „замърсителят плаща”. При сегашния метод като база за изчисляване се ползва данъчната оценка на имота, независимо от количеството на „произвеждания” в този имот боклук. За да се покрият разходите за събиране, извозване, преработване и депониране на битовите отпадъци, се стига до огромна диспропорция: бизнесът генерира едва около 30% от отпадъците, но плаща много повече - 70% от постъпленията от таксата са за негова сметка. За да се преобърне това съотношение, новият принцип предвижда таксата смет да се обвърже с количеството изхвърлен отпадък. Измерена и заплатена например чрез покупката на торби, каквато е практиката в много страни.

Идеята за законодателно въвеждане на този принцип датира още от 2013 година. Тя бе гласувана в парламента едва през 2017 и първоначално трябваше да заработи от 1 януари 2019. Оттогава обаче тази дата периодично се отлага. Поредното отлагане предстои сега. През миналата седмица в парламента бе внесена поправка в закона, която отпраща началото за не по-рано от 2024 година.

Така ще се окаже, че за въвеждането на новата такса смет няма да стигнат цели 10 години. Обяснението е просто. Управляващите смятат, че така таксата ще нарасне за много домакинства, които пък са техни потенциални избиратели. А избори винаги предстоят. Така новото отлагане е за след местните избори през 2023.

Омагьосан кръг

Всъщност, не е задължително таксата да нарасне. Но е сигурно, че новият, по-справедлив принцип ще стимулира хората да бъдат по-пестеливи в „производството” на отпадъци.

Темата с таксата смет, впрочем, в още едно отношение е пряко свързана с островите от боклуци през тази зима. Защото често пъти самите общини произвеждат нерегламентираните сметища. Ето как това бе обяснено лично от министъра на околната среда: „Половината кметове и общински съвети, за да се харесат на гражданите, не вдигат цените за смет. Кметовете, като събират сметта, щото всеки ден чистят, им е скъпо да ги откарат до регионалното депо и да плащат. И започват да се появяват някакви незаконни сметища“.

Така всички солидарно работят за мръсотията наоколо. И цапащите граждани, и властта, която се притеснява да поеме отговорността си. Както с много други неща, така и с боклуците се въртим в омагьосан кръг, от който излизане няма.