- Г-н Младенов, министърът на финансите обяви, че трябва да има още съкращения в министерства и ведомства. Какъв е процентът на досега съкратените от вас?
- Около 14,5% са съкратените в самото министерство от началото на тази година. Знаете, че към МТСП има и много второстепенни разпоредители като Агенцията по социално подпомагане, Агенцията по заетостта, ГИТ, Държавната агенция за закрила на детето и др. Навсякъде в тези структури са направени съкращения между 6-7%. Стигнахме до оптималния минимум, в който може да работи една администрация. В момента правим анализ, за да се види дали има още възможност за съкращения, особено в МТСП.

- Успяхте ли да закриете структурите с дублиращи функции?
- Да. И продължаваме да го правим. Това, което сме планирали за германо-българските центрове за обучение, е те да минат на самостоятелна издръжка и в момента правим тези преобразувания. В Главна инспекция по труда предстои да се направи нов устройствен правилник, който да оптимизира регионалните структури и те да бъдат намалени от 28 на 14. Въпросът къде ще бъдат центровете на тези структури зависи от броя на работодателите и от броя на работещите в съответните региони. Може да се каже, че правим всичко възможно за оптимизация. По отношение на съкращаване на хората, които работят на терен – като социални работници, тези, които работят в бюрата по труда и в ГИТ, оттук нататък е изключително трудно да се правят повече съкращения. В момента дейността им се увеличава и има опасност да се наруши системата на обслужването.

- Премиерът обяви наскоро, че се надява да сме стигнали дъното на кризата. Вашите наблюдения като човек, който пряко е ангажиран с пазара на труда, какви са, съвпадат ли с тези надежди?
- В икономически план аз се надявам това да е така, в социални измерения обаче положението на пазара на труда ще остане тежко тази година. Така е и във всички страни от ЕС. Възстановяването на пазара на труда става по-бавно. От декември 2008 г. насам (откогато започва повишаване нивото на безработица у нас) за първи път през март тази година отчетохме намаление на регистрираните за безработица с около 4600 души. Т. е. безработицата е около 10,13%, при положение че през февруари тя беше 10,26%. Надявам се това да е знак, че започва стабилизиране. За тази цел ние използваме всички възможности от държавния бюджет, на националния фонд по заетостта, както и на оперативна програма „Човешки ресурси“. През следващите месеци предстои да се отворят схеми по младежка заетост. Както и да се отпуснат повече средства по програмата „Личен асистент“. Ако съчетаем всички тези мерки, ще успеем да задържим нивото на безработица, доколкото е възможно това на база на икономическите показатели.
Освен това аз смятам, че от 60-те антикризисни мерки, които приехме заедно със социалните партньори, една част от тях са насочени към подпомагане на пазара на труда. Отпуснаха се 10 млн. лв. допълнително за субсидиране в районите с голяма безработица. Това постановление ще бъде гледано тази сряда на МС. Ще бъдат обхванати 9700 дълготрайно безработни лица, които ще бъдат назначени в районите с висока безработица за шест месеца.

- Ще отстъпите ли от идеята как да се плащат болничните за първите три дни. Социалните ви партньори не приемат третият ден да се поема от работника?
- Ще направим всичко възможно да не изтичат пари от бюджета на НОИ. По данни на НОИ средствата за обезщетения за болест са се увеличили над 17 милиона лева само за първите 3 месеца на тази година в сравнение с миналата. Най-големият брой болнични, които се ползват, е от 3 до 5 дни. Тази мярка, която предприема правителството, е за дисциплиниране на работодателите и на служителите, а и на тези медицински лица, които издават болничните листа. Ще дам пример как е в ЕС. В 16 страни се използва изчаквателен период, в който няма обезщетение. В Белгия той е 1 ден, за Естония, Италия, Кипър, Франция, Австрия, Португалия, Великобритания е 3 дни. За Финландия е 9. Страните в ЕС са стигнали до извода, че за да се дисциплинират в този процес всички, трябва да има кардинални мерки. Ние също може да го постигнем, като се даде възможност работодателят да плаща първите 2 дни от болничните, 3-тият да е за сметка на работника и след 3-тия ден да се плащат от НОИ.

- Какъв е в момента дефицитът в НОИ?
- През първите 3 месеца на тази година изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване по отношение на приходите е с 33 милиона лева по-малко.

- Какви са ви последно идеите за пенсионната реформа?
- Искам да разсея внушенията, които се правят напоследък, че пенсионната реформа е спряла. Не, тя не е спряла. Преди време, когато обявихме експертните становища на Консултативния съвет по пенсионната реформа, синдикатите отказаха да седнат на масата да ги обсъдят. В антикризисните мерки обаче има заложени срокове и партньорите ни се съгласиха, че до 31 май ще седнем на масата на преговори и заедно ще направим новите реформи в пенсионната система. Мисля, че това е правилното решение, което ще отговори на предизвикателствата на демографските проблеми. Съвсем наскоро ЕС ще има указания към всички страни в ЕС за приемане на мерки за пенсионната реформа, за да може тя да е устойчива.

- Да, обаче възраженията са, че при нас продължителността на живот е значително по-кратка, отколкото в ЕС, и че не можем механично да прилагаме техните решения...
- Мисля, че има начини, с които да стимулираме по-дългата продължителност на човек на пазара на труда. Има различни схеми и бонусни системи и смятам, че след разговорите на експертно ниво ще имаме една стройна система за пенсионна реформа, която ще е консенсусна. Надявам се през второто полугодие на тази година да станат ясни и законовите регламенти за нея. Но това ще стане след обществено обсъждане.

- Съгласни ли сте с мнението на вашите опоненти, че синдикатите ви написаха антикризисните мерки?
- Те не са ги написали. Ние просто ги обсъдихме съвместно. Синдикатите и работодателите имаха свои предложения, ние също и именно в тристранния съвет видяхме кои мерки може да са консенсусни. Това е много важно да се подчертае, защото така всяка една от страните се ангажира и има отговорност за изпълнението на тези мерки.

- Можем ли да очакваме повишение на минималната работна заплата от юли?
- Това, което е записано в антикризисните мерки, е, че синдикатите и работодателите сами ще изработят механизъм как може да стане това, като се вземе предвид социално икономическата обстановка в страната, производителността на труда, нуждата от повишаване на потреблението. Ще оставим на тях да предложат на правителството най-добър вариант.

- Доколко данък лукс ще бъде ефективен? Питам ви, защото бизнесмени заплашиха да регистрират скъпите си коли в Кипър и Гърция, за да не плащат високи данъци.
- Това е в компетенцията на Министерството на финансите - те трябва да кажат какъв ще е ефектът. Но тази мярка се прилага почти навсякъде в Европа, в Гърция включително. В икономическа криза сме и в крайна сметка трябва да има солидарност. Тези, които имат свръхповече, трябва да плащат по-високи данъци от останалите.

- Премиерът каза, че може да се повиши ДДС, ако не се изпълнят прогнозите за приходите. Знае ли се какъв ще е социалният ефект от въвеждането на тази мярка?
- Радостен съм, че като дискутирахме антикризисните мерки със синдикатите и работодателите и ги приехме с консенсус, не се стигна до увеличаване на данъци. Дано тези мерки, които приехме, да дадат този ефект и не се стигне дотам.

- Каква е личната ви прогноза кога да очакваме съживяване на икономиката?
- Навлизаме в пролетно-летния период, в който се активизира заетостта в туризма и земеделието и се надявам това да даде тласък. Започват и действията по основните оперативни програми – освен „Човешки ресурси“ се надявам да наберат скорост оперативните програми „Конкурентоспособност”, „Регионално развитие“, „Околна среда“, „Земеделие“, „Транспорт“, за да може това да се отрази положително както на бизнеса, така и на служителите и работниците.
В момента МТСП чрез агенцията по заетостта правим едно мащабно проучване за това от какви професии ще има нужда България след 5 години, за да можем да ориентираме обучението и преквалификацията именно в тези сектори.

- Кога ще бъдете готови с това изследване?
- Надявам се, че в близките 1-2 месеца. То ще повлияе на цялостната политика на държавата – по отношение на образованието, квалификацията, обучението и преквалификацията.

Интервюто взе Иглика Горанова
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.