Трудовата мобилност все още не е популярна у нас

Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“
специално за „Класа“

Едва около една четвърт от трудово активните българи биха сменили местожителството си в опит да си намерят работа. Това показват данните от най-новото национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Съкращенията на работни места са може би най-сериозният ефект на световната икономическа криза върху обикновените българи. На немалко българи се наложи да търсят нова работа, и то в условията на изключително стеснено предлагане на работни места. Затова попитахме българите какви стъпки биха предприели, за да намерят работа – независимо дали в момента са заети или пък безработни.

Малко над половината от сънародниците ни заявяват, че са готови да изучат нова професия, за да излязат от безработицата. Това е най-популярната стъпка сред населението в активна трудова възраст. Най-отворени към трудова реализация чрез усвояване на алтернативна професия и квалификация са хората на възраст 26-40 години. Две трети от вече безработните българи биха сменили професията си, ако това ще им даде възможност за намиране на заетост. Интересен факт е, че готовността за смяна на квалификацията е относително по-ниска сред жителите на селата, където нивото на безработицата традиционно е по-високо, отколкото в градските райони. Проблемът въобще при по-трайно безработните е не толкова изразеното желание за „смяна на професията”, а липсата на такава изобщо. Както и за ножицата между декларирано желание за добиване на квалификация и реалните възможности да получат такава.

Малко над една трета от анкетираните българи на възраст 18-55 години са готови при необходимост да работят по-нискоквалифицирана работа. Значително по-склонни на такъв компромис отново са безработните (66%). Склонни на такава стъпка са и хората с основно и по-ниско от основно образование, българите с жизнен стандарт под средния за страната, както и живеещите в селата.

Малко над една четвърт от анкетираните заявяват, че са склонни да направят компромис със заплащането на труда си и биха се наели на по-нископлатена работа.
Въпреки относително слабата популярност на такава мярка срещу изпадане в безработица повече от половината от настоящите безработни (56%), реално притиснати от липсата на предлагане на работа, са готови да започнат дори и зле платена работа. На по-ниско заплащане вместо социални помощи са готови и хората в селата, нискообразованите, както и българите с нисък материален статус.

Най-непопулярният начин за намаляване на безработицата у нас все още остава т.нар. трудова мобилност. Ако на Запад практиката хората да сменят местожителството си заради работа, или дори по-мек вариант – да пътуват до съседно населено място, за да работят - е широкоразпространена, то у нас това се случва рядко – без да броим случаите на гурбет в чужбина. И дори кризата не може да преобърне базовите нагласи на българите по този въпрос и да ги направи по-отворени към смяната на дома заради търсене на работа. Основна причина за това остава фактът, че голямото мнозинство от българите живеят в собствени жилища, а не под наем, каквато е практиката на Запад. Една четвърт от анкетираните 18-55-годишни българи са склонни да сменят населеното място, в което живеят, в търсене на нова работа. Малко по-склонни на такава крайна стъпка са жителите на селата, за които намирането на работа е сериозно предизвикателство.
Въпреки че наистина е трудно човек да пътува всеки ден, за да работи или да учи, или направо да живее в друго населено място, очакванията „работното място да дойде до мен там, където съм” са сред факторите, които влошават проблема с безработицата у нас.

Изследването е национално представително, проведено е през първата половина на месец април и обхваща 996 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа