Как да бъде извършвана оценка на въздействието на родното законодателство, какво звено да бъде създадено, как да функционира то и къде да се постави. По този въпрос дискутираха председателят на БСП Михаил Миков, на ДПС Лютви Местан, на ДБГ Меглена Кунева и Румяна Бъчварова от ГЕРБ.
Четиримата взеха участие в дискусия, организирана от американското посолство, Американската търговска камара и Българската търговско-промишлена палата.
В България нямаме проблем да постигнем съгласие за това какво трябва да се направи - и днес ще постигнем този мил консенсус, че е необходима оценка на въздействието на законодателството, заяви Лютви Местан. Според него проблемът идва тогава, когато се заговори за технологията за постигането на дефинираните цели. Според позицията на лидера на ДПС подобно звено за оценката на въздействието на законите не трябва да бъде прикрепено към изпълнителната власт. Местан заяви, че в България сме свикнали да гледаме на парламента като "универсално решение и универсално зло", но твърде често проблемът не в законите, а в тяхното прилагане от изпълнителната власт. Поради тази причина подобно регулаторно звено трябва да се изнесе от изпълнителната власт и от законодателната власт и да се възложи чрез някакъв механизъм на неправителствения сектор.
Според Михаил Миков големият проблем е по-скоро спазването на сега действащата уредба и конкретно Закона за нормативните актове, в който ясно е записано, че всеки орган, който изготвя законопроект, трябва да представя оценка за неговото въздействие, а след това е длъжен да предоставя редовни доклади за резултатите от неговото прилагане. "За една година като председател на 42-рото Народно събрание не получих нито един подобен доклад", заяви Миков. Според председателя на БСП за политиците е много лесно да решават проблеми с голям шум около поредна законодателна промяна, но много често политическата необходимост доминира над реалната необходимост.
Преди 7-8 месеца се създаде звено в Народното събрание, което плахо започна да следи за излизащите закони в достъпните източници, за да се направи опит да се усети обществената реакция, припомни Миков. За да стане работата сериозна, обаче, това звено трябва да бъде много по-силно и да се ангажират университетите и БАН, категоричен бе той. Според Миков НПО секторът не може да поеме този огромен товар, макар да може да се произнася по отделни сектори.
Според Меглена Кунева в Министерски съвет може да има борд по оценка, не трябва Министерски съвет да прави самата оценка. Може да се дава заявка, да се провежда конкурс в зависимост от самия закон, който да изготви тази оценка и бордът да я приеме, посочи Кунева. Трудно ми е да си представя обществена поръчка за оценка на закон, отвърна от своя страна Михаил Миков. Това е много сложно, защото в България има над 300 закона и много често един акт е свързан с поне 10 други сфери. Който предлага законите, трябва да изпраща поне до премиера редовни доклади за въздействието, а в Народното събрание да се правят досиета, както е записано в закона за нормативните актове. Ако съществуващата уредба се прилага, това значително ще подобри нещата, категоричен бе Миков. Председателят на БСП все пак даде пример с Германия, където за тази дейност са ангажирани университетите и има цял институт с подобни функции.
Единствена на категорична позиция, че подобно звено трябва да остане към досегашните структури бе Румяна Бъчварова. Такова звено не трябва да се извежда от тях, а да се сложи там, където ще бъде част от обичайните процеси, обясни тя. Според нея то може да се позиционира в администрацията на Министерски съвет, като много по-важно от местоположението му е методологията за оценка и въвеждането на стандарти, които трудно ще могат да се вменят на външен субект.
