КОЙ НАДДАВА НА ТЪРГОВЕ ЗА КАРТИНИ?

Чужди колекционери и наши бизнесмени изкупуват на безценица картините на българските класици, стана ясно на търга за художествени творби, организиран от аукционна къща „Виктория“ в хотел „Шератон“.
Елиана Митова Чужди колекционери и наши бизнесмени изкупуват на безценица картините на българските класици, стана ясно на търга за художествени творби, организиран от аукционна къща „Виктория“ в хотел „Шератон“. Търг всъщност нямаше, защото истинско наддаване се разигра само за три-четири картини – за голямата „Композиция“ на Димитър Казаков – Нерон, която от 3600 лв стигна до 6000 лв., и миниатюрният акварел „Коледа“ на Павел Францалийски, чиято стартова цена тръгна от 600 лв. и спря на 1400. Оживление сред колекционерите предизвика и рисуваната върху дъска „Приказка“ на Лика Янко (1928-2001), макар и силно повредена, тя също погъделичка интереса им – цената й от 1200 лв. достигна 2100 лв. Малка сензация предизвика великолепно платно на карловския учител Петър Кантемиров (1905 - 1967), за когото дори спецовете знаят твърде малко. Кантемиров почти не е напускал родния си град, не се е подвизавал сред столичния хайлайф, рядко е продавал творбите си. И участващи в търга, тутакси оцениха неговия „Пазар в Карлово“, за който без много пазарлъци отброиха 6100 лв., а отвориха алъш-вериша от 1800 лв. За смешно ниските 500 лв. се предлагаше нежният акварел „Рибарица“, рисуван от Никола Чехларов през 1939 г, но той все пак удари почти 4 пъти пода и картите бяха свалена на сумата от 1500 лв. Но това нямаше да се случи, ако не беше хитроумното напомняне на човека с дървеното чукче, че не друг, а Чехларов е открил и финансирал таланта на Владимир Димитров-Майстора. Останалите платна се изкупиха като спанак – без пазарлъци и по цени на едро. Например известната „Русалка“ на Васил Захариев (1895 - 1971) бе продадена за минута и половина срещу 2300 лв. Без никакво наддаване, без една стотинка над първоначалната цена. А великолепните акварели на Христо Йончев – Крискарец (1879 -1950) едва „пораснаха“ с по стотина-двеста лева над предварително заложената си смешна „шапка“ от цели 700 гроша. Пейзажи на Борис Денев (1883 -1969) също не успяха да удвоят ниските си базисни суми, обявени в каталога. За по около един български бон смениха собствениците си рисунки от Александър Божинов, Илия Петров, Стоян Венев и Борис Ангелушев, което според експерт-изкуствоведите е яко разминаване с действителната им стойност. Към творбите на именития Васил Стоилов (1904 - 1990) колекционерите останаха абсолютно равнодушни. Няма никакво съмнение, че у нас още няма традиции в търговията с произведения на изкуството. Аукционната къща „Сотбис“ прави първия си търг през 1744 г., а в България това се е случва два века и половина по-късно - едва през 1990-а. Може би за това останахме с чувството, че това не е търг, а присъстваме на нещо, което по по-скоро прилича на бърза разпродажба на сценични костюми, обличани от знаменити български актьори. А и акцията предварително бе обявена от галеристката Павлина Девлова като благотворителна, че приходите от наддаването (без да се уточнява колко от тях) ще отидат за подпомагане на програмата "Културно историческо наследство" към Министерството на културата. Въпреки някои ниски цени търгът е успешен, смята Павел Тодоров, който беше водещ на аукциона. Продадени са близо 80% от предложените картини. На Запад се смята, че търгът е постигнал целите си, ако 70% от предметите бъдат изкупени. Според Тодоров, който е и собственик на галерия „Виктория“, в европейските столици няма картина от български класик, която да се предлага под 2000 евро. В Япония или в Америка „нормалната“ цена е до 5000 евро. Същата творба в София се харчи за около 400 - 450 евро. „Най-търсените български автори са не повече от двайсетина, обяснява Павел Тодоров. - Това са най-вече работите на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Бенчо Обрешков.“ Кой купува картини в България? На този въпрос дори най-опитните експерт-оценители не могат да отговорят. Но дават отговор как става купуването:заможните бизнесмени и истинските колекционери изключително рядко се явяват лично по търговете. Те са предварително информирани какво се предлага и какви са цените. Ако си струва, светкавично вдигат мизата и купуват „стоката“ преди тя да се появи на светло. Например много рядко платно на Майстора стига до тръжната зала. Останалите участници изпращат офертите си писмено, а на търга обикновено присъстват техни представители. Понякога се получава и зрелищно наддаване, което наподобява на криминален филм. Каквито обикновено са аукционите на „Сотбис“. Един от явните купувачи в „Шератон“ бе бизнесменът Красимир Дачев, зам.-председател на Българската търговско промишлена палата и изпълнителен директор на „ГТМ Ангел Балевски“( холдинга, ангажиран с изграждането на „Европарк София“) . Той не само лично се яви лично на търга, но се наложи над всички и се сдоби с „Композиция“ на Димитър Казаков – Нерон. Купи и още десетина ценни платна. Очарователната г-жа Петя Колинс, наша сънародничка, която живее в Лондон, закупи серия портрети от Георги Лозев, Д. Николов, Константин Куцаров. „Не обичам да се крия, когато купувам картини - призна пред „Класа“ българката, щастливо омъжена за английски лорд. - Картината за мен не е финансова инвестиция, а емоционално преживяване. Знам, че не мога да притежавам всичката красота на света, затова се задоволявам с онова, което мога да си позволя да взема в момента. През 70-те години родителите ми купуваха много творби на български художници – тогава те струваха наистина евтино. Свикнах да го правя и аз, а мъжът ми с удоволствие ме подкрепя“. Г-жа Колинс има богата колекция от картини, старинни мебели и порцелан. Сред тях заемат особено място портретите, рисувани от българските класици. „Ще ги оставя на сина ми с внушението, че трябва да се отнася към тях не като ревнив собственик, а като пазител на изключително красиви предмети“, казва г-жа Колинс.

Станете почитател на Класа